Модификация на абрихт-щрайхмус

Модификация на абрихт-щрайхмус

Горе-долу така изглежда машината

 
Първото, което пипнах, беше бутонът за вкл. При изкл се заключваше и трябваше да се вдига капачето, което е неудобно. Изрязах зъбчето за заключване, за да остава незаключен бутонът - пак е покрит, просто тази червена простотия отгоре не го заключва.

Вторият мод се отнася за колелото, предаващо движението от вала през късия ремък към зъбните предавки и валовете за подаване на материала колелото и зъбното колело, което е зад него. Проблемът е, че колелото не е на лагер, а е нанизано на оста директно. Колелото е от алумин, според мен, а оста от стомана и имат различен температурен коефицент на разширение, вследствие на което при по дълга работа колелото заклинваше в оста. С финна шкурка престъргах леко оста на колелото и дупката в самото колело, така че връзката да стане по-хлабава и да има място за температурното разширение. Вследствие на този дефект два приводни ремъка дадоха фира, а те са дооооста трудни за монтиране, поне тук.

Закрепване на шкафа - понеже всичко при мен трябва да е мобилно, а машината, когато не е закрепена здраво, има тенденцията да мърда върху шкафа си, беше закотвена по горния начин. Не исках да губя крачетата на машината все пак.

Следващото е луфт в подаващата маса на абрихта. Проблемът е, че при промяна на отнемането краищата на масата не бяха на еднакво разстояние и трябваше леко почукване. Добавих пружини на настройващия винт, които осигуряват постоянен натиск на масата и горе-долу отстраняват проблема. По-силни пружини биха действали по-добре, но това имах.

Мод на масата на щтрайхмуса - проблемът ми беше, че винаги се чудих къде да пъхна точно материала и трябваше да се навеждам, за да виждам какво правя, а на изхода поддържането на по-дълъг материал беше проблем - няма кой да ми придържа. Ето масата, която напъхах върху оригиналната масичкa на машината. Плоскостта има ограничители за ширината вътре, за да не отива материалът към винтовете. От едната страна има винтове, оставени, за да може да се вади масата при необходимост. Масата е закрепена към основната с две скоби, които осигуряват да не мърда на никъде. Чамовите летви са за стабилност на ПДЧ-то - едните са залепени и заковани, другите - само завинтени.

Преправих лапите за натискане на материала, като им добавих гума за обувки, залепена с "Хелметекс" за по добро сцепление.

Преправената маса трябваше да има и преправен показалец за височина на дъските - добавих линийка с двойно залепващо тиксо и плексиглас, закрепен на едно трупче отстрани на масата. Трупчето има изрез, за да се регулира палецът, а линийката може да се премести, т. к. е с тиксо закрепена така и така.

Всички чаркове на машината са смазани със суха смазка, а плотовете са натъркани с малко восък за по-добро плъзгане.

ПП: и след всичкото мислене и ръчкане забравих че приемната кутия за стружките няма да стане за режим абрихт така, че се наложи да се донаправи и това, следващите снимки мисля, че са показателни. Кутията се монтира само като се плъзне на плота и се вдигне леко плота, ключа за сейфти който се включва при монтирана приемна кутия просто го шунтирах.

 

След като успях да имплантирам шублер на колонната ми бормашина реших, че ме мързи да зверя всеки път каква е настройката на щрайхмуса и реши да имплантирам същия тип шублер пласмасовата версия е доста по добра от целта от металната и с малко настройки успях да докарам грешката до 0.2мм което е доста малко :-). Трупчето към плота на абрихта е залепено с двойнозалепващо тиксо залепен е и шублера в изреза на масата за щрайхмуса. В главата на шублера направих каналче така че да мога да си донастройвам ако има грешка въпреки че шублера има нулиране. Шублера го настроих така, че да показва реалната стойност(машината не може да зема детайли с дебелина под 5мм) така няма да се чудя колко би трябвало да е детайла в момента.