Маса за фреза

След потапянето надълбоко в света на ръчните инструменти реших, че е време да се върна малко към машините, за да не ми се сърдят, че ги пренебрегвам :)

Това на снимката е масата за фреза, която използвам от десетина години.



Фрезата е "Бъджет" 1300 вата с 8-милиметрова цанга. За да не губя от работната височина на битовете, се наложи да сваля плочата на фрезата и да я закача на "шаси" от шперплат.



Закрепянето е с импровизирани гайки.
 

Идеята ми беше да я ползвам и като барабанен шлайф.
 



Въпреки че ми служи добре, дойде време да я пенсионирам по няколко причини.
Първо защото ми трябва място в работилницата и второ, защото фрезата започна да издиша, а не мога да я сменя с друга, понеже навремето се полакомих да направя чекмеджетата по-големи и в резултат на това мястото, отредено за фрезата, стана твърде малко и сега няма как да монтирам по-голяма, 1/2-инчова машина.


Държах фрезата да е с 1/2-инчова цанга (12,7 милиметра), защото този тип фрезери са значително по-евтини от 12-милиметровите.
Ето пример:
http://www.rutlands.co.uk/sp+tornado-complete-door-and-drawer-making-set-1-2-shank+TR302
С доставката този комплект за врати и чекмеджета би струвал под 200 лева. Ако проверите на каква цена в България можете да си купите подобни фрезери с 12-милиметрова опашка, ще разберете избора ми :) 
 
Другото изискване към дизайна на масата беше да е по-малка от сегашната, за да мога да я прибирам под тезгяха, когато не работя с нея, и да е лека, за да мога да я местя на новата къща, която в момента довършвам.

Преди време в ОЛХ попаднах на инчова фреза „Риоби”. Продаваше се за 50 лева, защото плочата ѝ беше счупена. За мен това нямаше значение, защото така или иначе плочата не ми трябваше, понеже си имах винкел :). 
  

С винкела постигам няколко цели – здравина, гарантирана перпендикулярност и високо повдигане на фрезата, за да може битовете да се сменят над плота. 

За да закача фрезата на винкела, помолих съседа, който е стругар, да ми направи специални винтове, които да пасват в отворите на "краката" на фрезата.
 

Дотук добре - сега трябва да монтирам винкела на нещо, което да ми позволява да регулирам височината. Понеже масата трябва да е мобилна, се отказах от идеята да правя подемник с винт. Реших да използвам нещо подобно на старата фреза, но с плъзгачи, за да са съм сигурен, че фрезата ще е винаги перпендикулярна на плота и по двете оси.

Избрах две букови летви от палет и ги минах на абрихта и след това на щрайхмуса.

После закрепих фрезата за парче кофражен шперплат.

И монтирах буковите плъзгачи на шперплата. Това е подвижната част на механизма.

Неподвижната част, върху която ще се плъзга машината е напречна преграда на кутията на фрезата, която е монтирана перпендикулярно на плота. Ореховата дъсчица на снимката по-долу ще бъде закрепена за преградата и фрезата ще се плъзга по нея.

 

Най-важното нещо при сглобяването е ореховият плъзгач да е перпендикулярен на плота.

Частите пасват добре и се плъзгат лесно, без луфт.

Сега през неподвижната част трябва да направя центриран прорез, през който да мине болтът, който закрепва фрезата. За тази задача използвам старата фреза :)

В шейната на фрезата монтирам втулка с машинна резба и механизмът е готов. Сега е ред да направя масата.

Работната повърхност на масата е от парче кухненски плот, което ми остана, като си монтирах мивката. Страниците и дъното са от кофражен шперплат. Масата няма да има гръб, за да не стане твърде тежка. Дъното стърчи извън страниците, за да мога да го захващам със стеги за стойката, върху която ще стои фрезата. 
Сглобявам елементите със скрити винтове (pocket hole) и внимавам много средната преграда, върху която ще се плъзга фрезата, да е перпендикулярна на плота.

 
Ето как ще изглежда масата.

Понеже няма да има гръб, трябва да измисля нещо, което да даде странична устойчивост на конструкцията. Завинтих една дъсчица за страниците и плота, но това не беше достатъчно и се наложи да монтирам триъгълни конзоли в долните ъгли на конструкцията, както може да видите на последната снимка.

Тук някъде обших ръбовете на плота с летвички, за да не гледам грозния челен срез на ПДЧ-то, а и да го запечатя от влагата, за да не се раздуе. Почти съм сигурен, че заснех и тази операция, но явно някъде съм изгубил снимките :)

Понеже центрирах всички детайли при сглобяването, отворът за фрезата се падна точно в средата на плота.

С помощта на приспособлението за нутове за оберфрезата свалих 8 мм от плота, за да направя плоча, която да махам, когато сменям фрезерите.

Отворът, през който се подава фрезата, изрязах със злодейка, понеже си подарих зегето на един приятел (не обичам зегета изобщо).

Плочата е също парче шперплат. По периметъра й направих фалц, така че плочата и плотът да са на една височина.

Първият тест мина добре :)

Сега е ред на линеала. Той е направен от две парчета шперплат, завинтени Г-образно. С най-голямата боркорона изрязах отвор и скосих ръбовете с бит на 45 градуса. Идеята е, че така прахосмукачката по-лесно ще дърпа стружките от фрезата.

След като завинтих компонентите на линеала, дойде ред да измисля как да го затягам за масата.
Най-напред монтирах по една летвичка в края на линеала, която е дебела колкото плота. После пробих една орехова дъсчица и монтирах болт през средата й. Въпреки че главата на болта влиза в шестоъгълно гнездо, за да съм сигурен, че болтът няма да превърти, сложих и една гайка от другата страна. В единия край на притискателната дъсчица пробих широка дупка и вкарах един винт през нея. Целта на винта е притискачът да не се върти, като тръгна да стягам линеала.

Стягането на линеала става с крилчата гайка. Под плота залепих шкурка № 80, за да съм сигурен, че линеалът няма да мръдне, ако бутна обработвания детайл по-силно. Тази стъпка може и да беше излишна, но понеже на старата фреза линеалът имаше склонност да бяга, реших да се застраховам :)

За да съм сигурен, че линеалът няма да се изкриви, сложих триъгълни конзоли. Освен че държат частите на линеала под прав ъгъл, двете централно разположени конзоли служат за стени на аспирационната камера... иначе казано - кутията, в която влиза маркуча на прахосмукачката :).

За да мога да използвам различни битове, без в линеала да има огромна дупка, реших да направя плъзгащи се лица, които за отварям и затварям в зависимост от размера на бита. 

В линеала направих прорези, а в лицата - гнезда за главите на болтовете. От другата страна на болтовете сложих крилчати гайки, с които да затягам лицата.

Последното нещо, което направих, беше да монтирам пусков ключ. За целта използвах автоматичен прекъсвач (бушон). Имайте предвид, че това не е най-удачното решение. Ако докато работите, спре токът, като дойде пак, машината ще се включи сама и това може да създаде доста опасни ситуации. По тази причина фабричните машини са с магнитни прекъсвачи (no-volt release или NVR). При тях, като се получи прекъсване в захранването, машините не се включват пак, като токът дойде.
Нарочно не снимах електротехническата част от задачата, защото това не ми е сила и не искам някой да пострада заради мен :)

Както, надявам се, сте видели, да се направи подобна маса не е нито трудно, нито сложно, а по този начин функционалността и производителността на фрезата се увеличава много. С други думи, ако все още нямате фрезова маса, е крайно време да си направите :)

Надявам се, че ви е било интересно.