Тръбни стЯги и бЯли мерцедеси*

С малко забавяне (обратно към Част І) продължавам историята със самия шкаф. Корпусът е направен от шперплат и не смятам да се спирам на него, така че истински дърводелската част тук започва от плота. За слепването му използвах тръбни стеги. Не знам кой ги е измислил, опитах се да проверя и да ви кажа, но не открих никаква информация. Без да се отклонявам твърде много, искам да кажа няколко неща за стегите:

 

1. Да, пише се стЕга и в множествено число стЕги. Ако не ми вярвате, проверете в правописния речник на българския език, издаван от Българската академия на науките; 

2.  Много хора си мислят, че такива стеги може да се купят само от САЩ или други цивилизовани в дърводелско отношение страни, но ето че вече не е така: http://www.servina.net/index.php?c=view_prod&stID=13811;

3. Това горното не е реклама. Нямам нищо общо с този сайт и не получавам никакви облаги от публикуването на линка освен удоволствието, че съм помогнал на някой човек да си ги намери; 

4. Стегите от горната снимка са мои. Сложени са на трупчета, за да не се клатушкат докато подреждам материала върху тях;

5. Ако ви се струват ненужен разход, прочетете темата „Панелни стеги за бедняци” на Грифин по-нагоре в блога и ще видите как може да си ги направите сами за около 4 - 5 лева парчето;

6. Приложенията на тези стеги са почти безкрайни – ето как може да си направите различни видове дърводелски менгемета от тях:

След като престоя една нощ в стегите, извадих плота и изчистих лепилото. След това го минах с ръчно ренде. Причините да използвам ренде вместо лентов шлайф за грубото изравняване на дъските на плота са няколко. Така си спестявам праха и поне два листа шкурка, по-приятно ми е, става по-бързо и резултатите са по-добри. Все още не съм овладял рендето достатъчно добре, но на напълно начинаещите ще кажа да не плъзгат острието успоредно на влакната, а под ъгъл от около 30 – 45 градуса. Така, като стигне чвор или рязка промяна в посоката на влакната, рендето не изкъртва материала, а го реже. Истинските майстори са способни да загладят подобен плот само с ренде № 3 или 4, но аз все още съм много, много далеч от тях.

  

След като отделните дъски, съставляващи плота, са горе-долу на една равнина, идва време за орбиталния шлайф. Някои го наричат ексцентричен, други просто кръгъл. За мен е важно, че върши работата си много добре. Този вид шлайфове отнемат материала бързо подобно на лентовите, но дават много по-чист резултат, защото дискът се движи не в кръг или в права посока, а в елипса, която никога не се повтаря (random orbit sander). Така не може да се получат натрупвания от драскотини в една посока, които да привличат окото (както при лентовите). Машинката от снимката е Parkside от Лидъл – както сте се досетили. За 44 лева e без грешка! Най-много ми допада, че отворът за аспирацията пасва идеално на маркуча от циклона и вече не дишам толкова прах, колкото преди.

При шкуренето е важно да се спазва поредността на еднрините. За мен това е 80 – 100 след това 120 – 150 и накрая 180 – 240 (ако не сте купували шкурки досега тези цифри означават едрината на зрънцата в шкурката – колкото по-малка е цифрата, толкова по-едра е шкурката). Ако си мислите, че може да спестите някоя от стъпките, не е лошо да пробвате. Най-честата грешка, която хората допускат е да скочат твърде бързо към фина шкурка, но колкото и да обработват материала, все остават дълбоки драскотини, които фината шкурка много трудно може да свали. Дори и да стане най-накрая, като сметнете изгубеното време, ще видите, че е било много по-добре просто да следвате последователността. Логиката е следната: едрата шкурка дава формата, а ситните шкурки след нея заличават оставените драскотини.

Както вече писах по-горе, в историята с рафтовете, най-фината шкурка оставям за най-накрая, защото докато работя по плота все ще се случи да го чукна или надера някъде, въпреки че използвам гумено килимче върху тезгяха.

Тук отново идваме до „холандската” част от проекта (тези, които са чели първата част, ще разберат смешката). Понеже дъските са пълни с дупки от пирони, реших да запуша поне тези в плота, като пробия дупки с 8-милиметрова бургия и сложа в тях дибли за сглобки. Резултатът се вижда по-долу.

  

За да остане плотът прав, дъските, които го съставляват са не по-широки от 8 см., а влакната им са ориентирани по начина, който вече описах по-горе в историята за рафтовете  (короните на дъгите, образувани от дървесните влакна, погледнати отстрани на дъските, сочат в различни посоки при всеки две съседни дъски). Понякога дори и това не е достатъчно и плотовете стават на вълни, особено ако са по-широки, затова реших да използвам техника, която американците наричат breadboard edging. Съжалявам, че оставям термина така, но просто не знам как се нарича техниката на български. Ако някой се сети от снимката по-долу, ще съм благодарен да напише коментар.

Освен, че има структурна роля, тази сглобка скрива краищата на дъските и дава завършен вид на детайла. Важното тук е да се позволи на плота да се раздува и свива напречно на влакната, защото в противен случай ще се спука.

Това важи за всички дървесини и плоскости от масив – ако не позволите на дървото да се свива и раздува, то ще се спука. Колкото и да го лакирате и както да се опитвате да контролирате температурата и влажността на въздуха в помещението, дървото винаги ще се движи. Ако вместо да се опитвате да го спирате, го оставите, мебелите ви никога няма да се спукат сами. 

За да се изработи тази сглобка, в краищата на плота се прави перо, а в детайла, който обгръща краищата – канал. За да не се вижда сглобката откъм челото на плота, аз направих канала сляп. Резултатът се вижда на снимките по-долу:

Може да ви се стори малко неудобно, но направих перото на масата за оберфреза, защото така съм сигурен, че дори ако страните на плота са отрязани под различен от 90° ъгъл, рамената на перото няма да се разминат и тапата ще пасне плътно. 

За да закрепя тапата към плота, използвам дибли. Тънката подробност в случая е, че в тапата (реших така да кръстя детайла, който затваря плота отстрани, за да не обяснявам всеки път с по цяло изречение за какво говоря) дупките са под точен размер, докато в перото отворите са удължени. Така плотът може да се движи независимо от тапата. Освен това центърът на дупките в перото е леко изместен навътре, за да може диблите да дръпнат тапата навътре, като преминат през тях, и така да се получи стегната сглобка. Тази сглобка се нарича draw-bore joint  (ако искате да прочетете повече за нея). За целта най-напред пробих дупките в тапата.

 

След това наложих тапата и със същата бургия, с която бях пробил дупките, маркирах мястото им върху перото. После извадих тапата, преместих белега половин милиметър НАВЪТРЕ и пробих.

След това разширих отворите в перото, но само надлъжно, и бях готов за монтиране.

Само отворът на средната дибла не е удължаван, защото тя се лепи изцяло. Диблите в крайните отвори се лепят само колкото да се захванат към тапата, като перото не трябва да достига лепило, иначе цялото усилие дотук се обезсмисля.

Последната дърводелска операция по плота беше да подлепя парче под челото, за да изглежда по-масивен.

  

След като довърших плота, можех вече да започна с кутията или корпуса на шкафа. Както вече споменах, тя е направена от шперплат. Понеже в България все още трудно намирам шперплат, от който могат да се правят мебели, тук използвах кофражен. Това не е особено препоръчително, тъй като е третиран с феноли, но понеже в този шкаф ще се съхраняват предимно обувки, реших, че мога да мина и така. Корпусът се състои от дъно и две страници, сглобени със сглобка за чекмеджета, лепило и винтове. Не съм правил опит да крия винтовете, които се виждат в основата на страниците, защото шкафът е предназначен за дъното на коридор и ще се вижда само отпред.

В горната част страниците са съединени с две летви с изрязан от вътрешната им страна канал, в който влизат щипките, с чиято помощ ще закрепя плота по-късно.

 

След като вече имах паралелепипед с 4 стени (ако броим за стена двете летви в горната част), вече можех да направя челната рамка.

Тя представлява ето такова нещо:

Освен, че крие челото на шперплата, тя дава много голяма структурна стабилност на корпуса и носи пантите на вратите.

Четирите ѝ страни са съединени с винтове в джоб от вътрешната страна, така че сглобката да остане невидима. Самата рамка е закрепена за корпуса с бисквити, за да не се виждат каквито и да било механични крепежи.

 

Джобовете за винтовете се изрязват с устройството pocket-hole jig, което за съжаление може би все още не се продава в България, но може да се купи от Ибей в Англия за около стотина лева. Моето е това по-долу:

След като корпусът и плотът са вече готови, идва ред на вратите.

Има поне десетина начина да се сглобят вертикалните и хоризонталните елементи на рамките на вратите, но за този проект аз избрах сглобката stub-tenon, което би трябвало да се преведе на български чеп и нут (не съм сигурен дали е така). Логиката е, че в края на хоризонталните елементи се прави къс чеп, а във вертикалните и хоризонталните се изрязва центриран нут (канал). Чепът влиза в канала и се залепва. Каналите на четирите части на рамката се засичат (понеже са центрирани) и таблата или пълнежната част на вратата плува свободно в него.

Това с „плуването” е основополагащ принцип, който научих по трудния начин (като не го спазих и една врата ми се пукна). Таблите не се залепват към рамките, защото, както всяка плоскост от масивна дървесина, те имат значително сезонно разширение и свиване и ако са залепени, се пукат, тъй като лепилото пречи на тези движения.

Ето как протече процесът:

След като рендосах и разбичих материала за рамките, го нарязах на дължина, като оставих хоризонталните елементи по-дълги с 3 сантиметра (за да оформя чепове от по 15 мм в двата им края).

Избрах кое да бъде лицето и кое – гърбът на рамките и ги маркирах, за да не издълбая канала от грешната страна. Имам един приятел, който е голям фен на фрезите и сигурно ще му се изправи косата да види, че правих канала на циркуляра, но ме домързя да сменям битовете на фрезата.

Вдигнах диска на 16 мм от масата и настроих линеала на нужното отстояние. С две минавания, опирайки първо лицето, а после гърба на рамките в линеала (така каналът се центрира без да има нужда да се мери) направих външния контур и сега оставаше само да издълбая останалия по средата материал – тук не се иска прецизна настройка на линеала.

Ето ги готовите канали, след като почистих дъната им с тънко длето:

При дърводелските сглобки винаги е по-лесно да се направи „женската” част и „мъжката” да се прави по нея.

Чеповете направих с многократно минаване през диска на циркуляра, като подавах детайла с транспортира на 90°. Височината на диска тук е равна на стената на канала.

За да не станат чеповете по-дълги, регистрирам края им в дъсчицата отзад. Тук е много важно този стопер да е малко преди диска, за да може, докато трае разрезът, детайлът да не опира никъде. В противен случай може да се получи усукване и дискът да го изхвърли срещу вас (т. нар. обратен удар).

След малко заглаждане с длетото сглобката е готова.

Ето как изглеждат рамките:

  

Вместо обикновена табла (разбирай слепена плоскост), аз използвам дъски, които са съединени помежду си само с чуждо парче (перо) без никакво лепило. Идеята е вратите да изглеждат все едно ей сега са сковани, но, като се загледаш и видиш, че всичко е на една повърхност, да си кажеш, че не е било толкова просто да се направи. Не знам дали го обясних добре, но понеже всички мебели у дома са с такива врати, реших да не изневерявам на тенденцията.

След като разбичих и рендосах материала, направих в краищата 15-милиметрово езиче, което да попадне в канала на рамката. За да бъдат пълнежните дъсчици на едно ниво с повърхността на рамката, височината на езичето е равна на стената на канала. Този път използвах фрезата. Тънкостта тук е да се натиска добре и стената, откъдето ще излезе фрезерът след разреза, да бъде подплатена с жертвено парче, за да не се изкърти материал от детайла. За такива неща винаги използвам лапи, защото е много лесно да забравиш за фрезера, като не го виждаш, и да стане инцидент.

Ето ги и готовите детайли:

  

Сега ги подреждам така, че да има симетрия в шарките на двете съседни вратички и номерирам поредността, защото първата и последна дъсчица от всяка врата трябва да получат езиче и по дългата външна страна (за да влязат в канала на рамката).

За съжаление снимката на перата, които държат пълнежните дъски на вратите, се загуби, защото ми се повреди дискът на компютъра. Сглобката е без лепило и изглежда така:

само че перата са от двете страни на дъските (с изключение на първата и последната, чиито външни ръбове са с езиче, както вече обясних).

Ето ги и готовите врати:

Тънкостите тук са две - 1. при този вид сглобка всичко трябва да се подреди още при лепенето на рамката, защото каналът в рамката затваря таблата завинаги; 2. вратата трябва да бъде малко по-голяма или равна на отвора в шкафа, за да може след това да се напасне така, че да има 2-милиметрова фуга от всички страни (иначе е много трудно да се докара размерът с достатъчна точност, защото при лепенето винаги може нещо да измърда).

След като лепилото изсъхна и шлайфах вратите няколко пъти (до шкурка 150), дойде ред да ги монтирам. 

Винаги поставям пантите в легло, защото така тежестта на вратите не се носи от винтовете, а от самото дърво на рамките. Вместо да ги режа с длето, за целта използвам една малка фреза, която се движи шаблон, съобразен с размера на пантата. Това дава винаги точни по размер и дълбочина легла:

Като се елиминира човешкият фактор с подобно приспособление, резултатите са винаги надеждни:

  

Последната дърводелска операция тук беше да направя един декоративен елемент, за да прикрия дефект в дървесината на горната част на рамката. Той представлява тънък перваз с вдлъбнат радиус и стои непосредствено под плота.

При такива дребни детайли е важно декоративният профил да се фрезова от по-голямо парче и фрезованата част да се изреже чак след това. Така няма вибрации и риск от отчупване.

Ето го и него:

След още 4-5 часа шлайфане, лакиране и сглобяване, шкафът и рафтовете вече са готови за експлоатация.

* Естествено, че в темата няма нищо за бели мерцедеси. Заглавието е такова, защото бял-бяли е най-разпознаваемият пример за грешка от свръхкоректност, каквато се допуска масово и при думата стега - стеги, което, като западняк (човек от западна България) и дърводелец, ме дразни ужасно много.