Настолен циркуляр - в развитие

В общи линии всеки се радва, като си вземе нова машинка (или поне аз, де), но в момента, в който я пипнете и започнете да работите с нея, виждате колко много пропуски има в изработката които оставят леко горчив вкус в устата. В общи линии развитието покрива около 3 години от експлоатацията и описва как това:

се превърна в това:

На пръв поглед машината на първата снимка е нещо прекрасно за работа, но само докато я пипнете. Циркулярът беше с доста луфтове в механизма за страничен наклон, които туширах с добавяне на странична пружина, така че блокът с двигателя винаги е под напрежение - от едната страна го дърпа пружина, а от другата го бута винтът за наклон. Разклинващият нож беше голям и не можеше да се правят непроходни срезове на циркуляра. Наложи се леко да си поиграя с ъглошлайфа, така че ножът да слезе под нивото на диска. Като го направих, за съжаление загубих предпазителя над ножа, тъй като вече нямаше къде да бъде закрепен. Наложи се да си правя и нов инсърт, понеже старият беше от смешно тънка пластмаса и беше опасен за работа. Не мисля, че има смисъл да се спирам на тези дреболии, защото те са различни за всяка машина и в общи линии зависят от конкретната конструкция.

Стойка

Това беше първото нещо по циркуляра, което хвана пътя. За съжаление нямам достатъчно място и постоянно ми се налага да местя машините напред - назад и се наложи да монтирам циркуляра на шкафче с колелца. Това е версия 1.0 на шкафа с леки подобрения. Добавено е едно чекмедже за дреболиите за фрезата. Под циркуляра има отделение, където е вързана аспирацията, така че повечето прахоляк да слиза долу и да отива в аспирацията. Преместени са ключовете за управление ниско долу, за да мога по лесно да ги стигам и евентуално да спирам циркуляра с коляно, понеже това ползвам по-често (фрезата се ползва относително рядко).

В подобрената версия на шкафчето направих отделението за опилки да има лек наклон назад към тръбата за аспирацията и циркулярът може да бъде дигнат заедно с част от основата, на която е монтиран. Така мога да почиствам и смазвам машината без да се занимавам с разглобяване на цялата камара неща покрай него. Впоследствие това се оказа доста сполучлива конструкция за моя случай. Проблем е тежестта - голяма мъка беше да намеря панти които хем да успея да закрепя стабилно в МДФ-а, хем да издържат тежестта на машината. Проблем е и закрепването във вдигнато положение, но все се намира някоя летва която да ми помага в това.

Изходна маса

В общи линии машината си върви с изходна маса, която е тенеке, което се закрепва зад циркуляра. Съжалявам че не съм я запазил, да я покажа, но в общи линии там проблемът беше, че изходната масата няма канали както има паралелни канали на масата на самия циркуляр. Освен това, понеже се простираше назад, правеше машината доста по-широка и нямаше как да я изкарам от работилницата без да махам масата, а това ми разваляше идеята за мобилност на инструментите. И така, казах довиждане на старата метална масичка и си донаправих такава, но от дърво, с прорези, където да минават паралелните водачи. Масичката се закрепва на същото място където и предишната - на плота на циркуляра. За фиксация ползвам летва, която ляга на шкафчето за циркуляра. Масата стана доста здрава - предполагам, че мога да седна на нея, защото преди я ползвах и за работна маса.

Разтягане на плота вляво

Това беше вградена екстра на циркуляра, така да се каже. На снимката се виждат старият и новият плот. Тук добавих слот за плъзгач в разтегателното крило (оригиналното нямаше - не че досега ми се е налагало да го ползвам) и увеличих дължината на тръбите в плота, така че да мога да стигна до 60-на сантиметра. В момента мога да сложа линеала на около 63.

Трябва да призная, че при такова удължаване плотът леко провисва, но ако реално се замислим, материал над 20-30 см се налага да се реже, когато той е във вид на листове и съответно паралелният водач, дори и горната му страна да е леко килната надясно от увисването на масата, това няма да е фатално, стига да е успореден на диска.

Паралелен водач

За мое най голямо съжаление оригиналният паралелен водач на машината след 2 години се скърши и въпреки че отлагах толкова време, накрая се наложи да си направя водач от типа на Biesemeyer. И тъй като се знам какъв заварчик съм (демек никакъв) реших поне да го направя горе-долу по чертежите в интернет. За съжаление тук наличният материал в вид на профили не се слави с особено разнообразие (да не говорим за цени). Наложи се да съчинявам с каквото ми попадне т.е. правоъгълен профил 40 х 20, винкел 35 х 35 и малко шина. След неколкодневна борба и с ползване на някои чаркове от стария линеал успях да добутам и моя. Добре че сложих настройките с болтове за паралелност и за наклон на 90 градуса, че явно при заваряването съм мръднал, та се наложи да се донастройваме с линеала след това. Както и да е, на горните снимки се вижда крайният резултат. След сглобяването и настройката трябваше да се среже линеалът там, където плотът на циркуляра се разтяга (внимателно с ножовка), като в самия профил добавих дървено трупче, което влиза по 10-на сантиметра в двете части на линеала и е леко скосено в края. Така събирането на масата е по-лесно, когато е разтеглена и в мястото на сряза при неразтегната маса водачът за линеала отпред има по-голяма стабилност.

Менгеме

В началото, когато почнах да си оборудвам работилницата тук ползвах маса на Волкрафт, на която имаше възможност да се монтира циркуляр, фреза и зеге. Имаше работна повърхност и най-удобното за мен - малко менгеменце. Отвратителна маса, ако трябва да бъда честен, но менгеменцето беше нещо, което ми липсваше откакто я продадох и взех този циркуляр. Тъй като в този момент ми бяха изпаднали безплатни палети, реших, че или сега или никога ще се оборудвам с менгеме. Конструкцията не е нищо особено - гайка шпилка, тръби за водачи, една камара шайби, заваряване и лепене, и в крайна сметка се сдобих с това, което исках. Около 13 см максимален детайл, който може да събере. Отгоре предвидих дупки, за да могат да се слагат така наречените “bench dogs” или да се сложи надстройка, така че да може да се ползва с плота (за това по-натам). Пластините в менгемето са сменяеми (вътрешните) и има меко покритие (стелка за кола). Всичко е захванато с винтове към дървената част на плота на циркуляра. Острите краища отвън ги скосих, да не взема да се контузя понеже често се налага да се промушвам между машините.

Лифт за фреза

След като се монтира менгемето, стигнах до заключението, че е голяма хамалогия да се опитвам да бърникам зад него, за да стигна до фрезата и да оперирам с нея. Така стигнах до добавяне на лифт. Първоначално ползвах идеята да въртя винт, закрепен в корпуса на фрезата чрез маркуч към дръжката. Нещо от сорта на това http://www.ibuildit.ca/Weblog/blog-30.html, но се оказа че маркучът се огъва прекалено много и се къса от усилието, така че в крайна сметка трябваше да сложа две колела, за да обърна движението. В момента шпилката влиза в блока, закрепен отстрани на фрезата, а самият блок е завит в един от технологичните отвори на фрезата. Към цялата манджа с грозде добавих и един дигитален шублер, който да мери точно колко е вдигнат лифтът, понеже може да се нулира. В момента имам някакъв проблем - електрониката на шублера се смущава от мотора на фрезата и трябва да мисля нещо, но за сега повече няма да бърникам май там. Така събрани нещата около фрезата не позволяват да бърка отдолу. Трябва да я вдигам и да сменям битовете отгоре, което не е особен проблем.

Това е от другата страна.

Линеал за фрезата

На снимката отляво надясно са вариантите на линеала, които ползвам за фрезата. Оригиналният не може да се затвори напълно, така че в момента, в който го пипнах, беше изоставен да събира прах. Линеалът по средата беше събран набързо и в общи линии имаше малко по-лоша аспирация и дъските отпред не бяха гладки. В последната версия се постарах да оправя каквото не ми харесваше в предния, а колко сполучлив се е получил все още никой не може да каже.

Работна маса

Тъй като ползвам плота на циркуляра и като работна маса поради липсата на такава, в крайна сметка реших да си направя плот, който да пази металния плот. Ползвах лист МДФ 15 мм, който има сложени инсърти за 6 мм винтове през 20 см (има направена мрежа). Идеята е плотът да може да се ползва за закрепване на различни приспособления т.е. да стане повече като тезгях. В масата отдолу има заключващи блокчета, така че, като се постави на място, опира отпред и отзад в плота на циркуляра, по средата има блокче, което пасва в паралелния водач на плота и така плотът се законтря на едно място от тежестта си без да е необходимо допълнително закрепване. Евентуално с добавка към менгемето то може да се ползва и с масата или в менгемето може да се слагат “bench dogs” в моя случай просто дибли 16 мм, което се вижда на втората снимка.

Лека вечер от мен, надявам се да не съм досадил на четящите.


ПП: лека добавка поради интереса към менгемето добавям допълнително снимки

Така, това е изгледа от към сменяемата плоча която е на винтове за да се сменява

Това е при свалена пластина има една срязана на 2 шайба която служи при изтеглянето на главата на менгемето и не носи усилие

Това е самата глава извадена има зарязка на шпилката с ъглошлайф се прави не е фолософия

Това е захващането на самата глава към шпилката

за съжаление в моя случай ми трябваше максимално късо да е от тая страна и за това се наложи така да се прави.

Това са носещите тръби отпред

Гайката е вкопана в блока отзад с длетото и направих легло, целия хардуер е 6 шайби 1 гайка и 30-на санта шпилка 16-ка в магазина нямаха по големи гайки от това. Дефакто заварките са капки тук там т.к и аз както казах не съм заварчик а пипам електрожен 1-2 пъти в годината като доде неволята.

В моя случай нямам място зад менгемето и за да мога да го отварям повече преместих гайката отпред т.к не мога да пусна по дълга шпилка просто.