Легло за едно пораснало дете

Леглото най-накрая е готово, надявам се да не пропусна нищо в описанието на стъпките, през които минах, за да докарам всичко до финал.

В края на материала ще оставя връзка към чертежа в "Скечъп" - там съм променил малко работи, но съм се придържал горе-долу към началния замисъл с изключение на рамката под матрака.

Материалите, които ползвах, са череша - от един деди, да е жив и здрав, има гатер и продава по-интересни дървесини, които ги няма по магазините; и някакъв вид чам, който е относително мек но е по бял и контрастира с цвета на черешата. Борът си го набавих във вид на талпи и дъски от близкия магазин "направи си сам", а черешата беше във вид на груба дървесина с корите и прахоляка след първоначалното бичене в гатера.

Дядото каза, че черешата е съхнала при него 4-5 години, но проблемът беше, че имаше дървояди, тъй като той извършва и санитарната сеч в района - където го извикат. След почистването на дъските с четка ги напръсках обилно с бохемит за заразени вече дървесини и изчаках около седмица. Дъските не бяха с еднаква дебелина и на места не много прави, а и имаха пукнатини на места по края. За да минимизирам фирата, нарязах дъските на парчета с приблизителна дължина която щеше да ми трябва за елементите и ги окрайчих само от едната страна с Jointing Jig за циркуляра. Така си създадох повече работа, тъй като щяха да се обработват много на брой по-малки детайли, но пък използвах максимално наличната дървесина.

Другата страна на дъската окрайчих с водача на циркуляра, като ползвах вече правата страница на дъската. Последва грубо разбичване на елементите на циркуляра, като гледах да оставя 4-5 мм по-големи размери от това, което ми трябваше според плановете. Така изрязах елементите, че там, където има много големи цепнатини в дъските, просто се изхвърляше. Грубите парчета бяха с различна дебелина и за да си намаля усилието при финалната обработка, пак изрязах излишното с циркуляра. Така при минаването през абрихта и щрайха имах запас от няколко милиметра до финалния размер.

Всички елементи бяха докарани до окончателните размери на щрайхмуса - там имам шублер и мога да постигна висока точност и най-важното - повторяемост, ако случайно разместя настройките на машината.

След подготовката на малките елементи от череша преминах към по-едрите неща от чам. Имах два вида материал - дъски, които бяха широки по 150 мм - за дъгите детайли, и големи талпи, дебели по 63 мм, които ползвах за краката и за долната част на табпите. Голям проблем се оказа разбичването на талпите, защото бяха много тежки за управление от един човек. Заради неточността, породена от трудното управление, пуснах по около 5 мм отново по-голям размер.

Едната от талпите се оказа доста зле - разбиченият материал имаше 20 мм гърбица в средата и за да не го хвърлям, го ползвах за краката на креватчето, защото са къси елементи и след обработка гърбицата няма да я има.

За панелите щях да ползвам сандвич от парчета и цели дъски, които да залепя, за да получа каналите за напречниците от череша. По този начин намалих разходите, тъй като дебелите талпи са доста скъпи. Ползвах по-малки и по-тънки елементи, които впоследствие съединих като сандвич с лепило, за да получа заготовки с по-голяма дебелина и с канали за напречниците. Чак после разбрах какъв автогол съм си вкарал, но въпреки това мисля, че това си беше най-удачното решение на задачата с оглед инструментите и материалите, които имам.

Елементите за таблите бяха догонени през абрихт-щрайхмуса до необходимите ми дебелини. При обработката на чама специално имаше доста чепове, някои от които на неприятни места, но с малко късмет и доста каноконлит успях да ги запазя по местата им по време на обработката. Напояването с каноконлит им придава поне според мен много приятен вид.

Докараните до необходимите им дебелини елементи от чам бяха комплектувани по двойки, от както да сглобя панелите. Всичко беше обозначено, за да е по-лесно да следя кое къде отива.

Елементите бяха нарязани до необходимата дължина, като ползвах шейната за напречно рязане (cross-cut sled) със стопер върху удължено рамо, за да не си играя да меря всеки елемент и за да си гарантирам еднаква дължина на всички сходни елементи. Най-трудно беше с дългите елементи, защото нямах помощник и трябваше да ги крепя някак, в общи линни с подръчни материали.

Последва заготовката на така наречените пълнители - малките елементи които трябваше да залепя в сандвича на панелите, така че да получа канали за напречниците. Имах два вида пълнители с ширина около 150 мм и 50 мм. Заготовките пак нарязах на шейната със стопер, за да си гарантирам еднакви детайли и да избегна меренето за всеки поотделно. За някои пълнители не ми достигна материал и се наложи да си правя заготовки от подръчни материали т.е да слепвам по-тънки дъски, за да получа необходимата ми дебелина.

Залепването на панелите беше може би най-неприятната ми задача. Първа стъпка беше събирането на по широките панели за дъгите, тъй като там напречниците щяха да са доста по-навътре и щях да имам по-добро подравняване след това, за да събера долната част на панела. Направих си лък, за да маркирам дъгата от вътрешната страна на сандвича - така щях да знам къде горе-долу впоследствие ще ми се наложи да режа със зегето или с банцига, за да не слагам пирончета при закрепването на пълнителите. Така намалих шанса при рязането да ударя пирон и да си скапя лентата или острието на зегето.

Преди да почна събирането на панелите, изшкурих всички напречници с шкурка 80, така че да стигнат горе-долу окончателния си размер, като се намалят следите от обработката през машините. След това започнах поставянето на парчетата пълнители. Започнах от центъра към краищата, ползвах напречниците за да си задавам дистанцията между пълнителите като се стараех всичко да пасва максимално добре. Ползвах бързо лепило и пирончета, които поставях встрани от дъгата, която начертах от вътрешната страна на панела.

В краищата пълнителите са по-ниски, тъй като там дъгата слиза и реално ще ми трябва пълнител само в долната част. За поставянето на горната дъска за панела и завършването ползвах 2-3 пирончета, колкото да фиксирам голямата дъска да не се хлъзга от лепилото, и наредих колкото стеги имах по панелите. Наложи се да лепя на няколко пъти, тъй като свърших стегите.

За събирането на тесните части на панелите наредих напречниците в панела, който трябваше да стане дъга, после изравних долната тясна част да е равна отстрани с горната, и се постарах с дистанционери в двата края долната част да е на еднакво разстояние от горната. Така напречниците щяха да са под прав ъгъл, както бяха монтирани в горната част на панела.

Номерирах пак панелите, за да мога да следя коя част с коя върви вече с наредените пълнители, и да мога впоследствие да събера панелите по-лесно. На места се получиха луфтове при реденето на пълнителите и при лепенето, които поправих с кит.

След като събрах всички парчета, които се ползваха за панелите, дойде време за изрязване на сглобките. В прав вид детайлите са доста по-лесни за обработка и манипулиране, въпреки че са по-тежки. Маркирах си на едно трупче колко трябва да са ми високи проходните срязове. В случая трябваше да изместя сглобката към едната страна, така че чеповете да не се засекат. За целта ми трябваха две дълбочини срязове.

Останалото беше да си наглася стопера на шейната и да направя разрезите с необходимата дълбочина. В горната и долната част на елементите не направих отстъп за сглобката за момента.

Довърших напасването на сглобката с длето и малко ренде.

С така приготвените сглобки пристъпих към рязането на дъгите, за късата страница - първо изрязах едната дъга и след това ползвах вече завършената дъга за да маркирам как да е и втората страница. За задната табла маркирах къде трябва да е дъгата с помощта на лъка, който си бях направил. Много внимавах да маркирам дъгата от същата страна, на която я бях маркирал първоначално, когато събирах сандвича за дъгите. По този начин се предпазих от вероятността да ударя пиронче при следващото изрязване.

Малките дъги успях да изрежа на банцинга, понеже бяха по-къси, но сандвичът за голямата дъга беше прекалено тежък и опасен, да го манипулирам там и за изрязването ползвах зеге. То обаче или има склонноста да реже на една страна, или аз не мога да го управлявам правилно. Наложи да изрязвам по-далеч от линията, за да мога после да го дооформя на лентовия шлайф.

За шлайфа си бях направил една стойка като масичка, така че страниците да стават паралелни една на друга, като ги минавам през него, ако бях работил на ръка, както си мислех в началото, шансът да мръдна и да заобля нежелателно дъгата щеше да е много голям. Шлайфането на голямата дъга беше по-лесно, ако се изкючи това, че детайлът беше прекалено неудобен за въртене. За малките дъги проблемът беше, че поради по-малкия радиус от долната страна на дъгата беше по трудно правилно да се нагласи шлайфът, но след няколко часа шкурене и 1-2 скъсани шкурки успях да докарам окончатнелната форма на дъгите.

При чертането на леглото не се бях сетил, но като направих панелите реших, че ще е добре дъгите и долните части на панелите да са със заоблени краища, така че да са приятни за пипане. Краката и напречните елементи от череша само леко ги тръкнах с шкурка колкото, да убия острия ъгъл. Всички останали елементи, които трябваше да са заоблени, ги минах на фрезата с така наречения “Round-over bit”.

След това подготвих краката за леглото. При реденето и оглеждането къде трябва да са сглобките, забелязах шарката на краищата и реших да ги подредя по шарката.

Маркирах всички отвори, които трябваше да направя (тук допуснах 2 грешки, които забелязах чак накрая). Избрах един фрезер, който беше достатъчно дълъг да си направя сглобката. Нагласих си приспособлението за длабове и за около час бях готов с всички. Това беше първият фрезер, който не успях да загрея, докато дълбая длабове. Имайки предвид цената, която бях платил - около 20 лв за три броя с доставката, направо се изненадах приятно.

Последва сглобяването на панелите за страниците. Първоначално шлайфах всички елементи до едрина на шкурката 120, като редувах едрините за по-бърза работа. Довърших сглобките за панелите, като направих по един отстъп по около 5мм в сглобката на дъгите и на правите елементи отдолу, така че, като се сложи перото в сглобката, да се покрие отворът и да се скрият евентуалните луфтове там. След това проверих сглобките, за да съм сигурен, че всичко пасва. На места имаше луфтове, които уплътних със стърготини при залепването. След това поставих краката в края на всеки панел, за да видя как ще изглежда сглобката. Подравнявах гредичката отдолу на панела да е перпендикулярна на крака, а дъгата на панела да е на еднакво разстояние от гредичката. След това една по една набивах напречните елементи от череша, които запълват панела. На места трябваше да се донапасва някой елемент в отвора си, но като цяло операцията по събирането мина безболезнено. Първоначалната ми идея беше елементите в панела да са изцяло залепени в гнездата си, но като видях колко плътно влизат повечето, реших да си улесня работата и да добавя малък декоративен елемент. За целта в средата на всеки елемент пробих дупка и във всяка дупка сложих малко лепило и по една дибла. При реденето на елементите в панела гледах да са изравнени отдолу.

След като всичко изсъхна, пристъпих към подрязване на напречните елементи в панелите, като по-дългите части изрязах с триона на ръка.

Понеже нямам читав Flush Trim Bit, за да му олекотя работата, сложих копир втулка и един прав бит с който успях да намаля дължината на стърчащите детайли до около 3 мм. След това със споменатия по-горе Flush Trim подравних всички напречни да са на височината на дъгите и долните талпички на панела.

Както се и очакваше в началото, след събирането на панелите трябваше да се погрижа за луфтовете които бяха останали при напречниците. С хубав кит и малко шкурка успях да оправя повечето неща. На снимката в ляво е китосано в дясно ще бъде китосано - мисля, че крайният резултат е добър. В интерес на истината, по дъгите на панелите почти не се наложи китосване, понеже детайлите бяха легнали добре.

Тъй като началният замисъл беше леглото да е разглобяемо, трябваше таблите да могат да се демонтират, за да мога да го пренасям. Реших да залепя задните крака към задния панел, а предните крака - към страничните панели. Така при сглобяване винтове ще има отстрани на леглото и на гърба на задния панел, а отпред няма да се виждат никакви винтове.

След като сглобих тестово леглото, видях грешката, за която споменах по-рано: направил съм една дупка за сглобка в повече на предните крака. Тъй като всичко вече беше залепено реших да изработя по една тапа от сходен материал. Даже опитах да намеря сходни жилки, за да направя тапите. Поставих един лист върху дупката, която исках да запълня, и с драскане с молив трасирах формата. Така получената картинка залепих върху парче дърво и изрязах грубата форма на банцига. След това малко по малко напаснах формата и залепих с малко лепило тапата на мястото й, така че да стърчи малко над повърхността на краката.

Дойде времето и за рамката под матрака. Понеже основният материал, с който работех беше значително намалял, а имах летви от палети, които трябваше така и така да бъдат разчистени, си приготвих десетина летви. Подредих ги така, че разстоянието между тях да е по-малко от ширината на летвите, за да има добра опора за матрака.

Нарязах дъските до дължината която ми е нужна, така че при последващата обработка да се губи по-малко материал. Изрязах и от двете страни частите, където имаше дупки от пирони. След това минах дъските последователно през абрихт и щрайхмус, като се старах да получа максимално дебела и относително равна дъска. Специално тук не внимавах много, защото рамката няма да се вижда при всички случаи.

За носещите летви за рамката под матрака ползвах малко по-твърд чам. Приготвих си две парчета, с които по-лесно да маркирам къде да изрежа гнездата за летвите. Съединих двете носещи летви с винтове между местата за изрязване и с циркуляра направих всички нужни разрези. Почистването направих с длето.

Закрепването на целия креват става с 120-милиметрови винтове за дърво. Има по един винт на всяка сглобка, която не е залепена. Първоначално си мислех да ползвам чепове от твърдо дърво, които да държат по-здраво винта. После мислех да завия метални втулки и да сложа винтове с метрична резба, но в крайна сметка, след като завих първия гигантски винт, стигнах до убеждението, че всякакви допълнителни "гимнастики" ще бъдат излишни. Ако впоследствие има проблем, винаги мога да разширя отвора и да навия метална втулка.

Докато чертах леглото, мислех рамката под матрака да е с напречни летви, които да могат да се свалят лесно, а самите носещи да са залепени за предната гредичка и за долната гредичка на задния панел. В крайна сметка реших да направя рамката с един детайл, който да закрепвам с винтове. Така мисля, че предната гредичка, която ще носи най-голямо натоварване, ще е допълнително укрепена (нея я направих и 1 см по висока от останалите, за да държи матрака по-добре). За да направя подматрачната рамка, един детайл залепих с тиксо на гредичката отпред, а на долната гредичка на задния панел завих носещите летви на подматрачната рамка на мястото и залепих напречните летви с лепило и по няколко пирона.

След сваляне на подматрачната рамка и тиксото, леглото премина в “камерата за боядисване” тоест в съседния гараж. Леглото отнесе 3 ръце цветен лак и 3 ръце прозрачен. Между ръцете леко минавах с шкурка 320 на всички места, където има вероятност да пипат ръце, накрая минах с вакса всичко. Подматрачната рамка отнесе само една ръка лак и съвсем леко шкурене, като идеята беше да не цапа дюшека но и да не е прекалено гладка и  дюшекът да се плъзга лесно по нея.

Това накрая са доволният собственик на новото легло и завършеният вид на кръпките.

Съжалявам ако статията е станала прекалено скучна и дълга. Оставям връзка към оригиналния чертеж, но на някои места има промени спрямо това което съм направил аз.
Чертеж скетчъп и PDF шот

Лека нощ и благодаря за времето.