Три и половина сглобки, които може да направите с циркуляр

Три и половина сглобки, които може да направите с циркуляр

За мен стационарният циркуляр е най-важната машина в работилницата. Днес ще ви покажа как само с него може да направите някои основни сглобки.

Да се лепи дърво надлъжно по влакната е детска работа – трябват ви само стеги и в най-добрия случай някоя и друга бисквита (не за ядене). Съвременните лепила осигуряват свързване, което е по-силно от връзките между самите влакна на дървесината. Когато обаче трябва да се лепят детайли под ъгъл един на друг (разбирай 90°), почва да става малко по-сложно, а почти всеки мебел изисква такива съединения – рамки за прозорци и картини, врати на шкафове, крака на маси и т. н. Тук само лепило би било крайно недостатъчно, дори на винтове и пирони не може да се разчита много, тъй като с времето се разхлабват. Другите сглобки „полуфабрикати”, като дибли и бисквити също не са твърде удачни. С други думи, детайлите трябва да се съединят с някаква органична връзка дърво към дърво.

Ето някои от най-популярните варианти:

1. Съединение чрез зарязване (half-lap joint*):

Това е може би най-лесният, но същевременно най-малко як начин за съединение (защото отново се разчита само на лепило и механични крепежи (пирони, винтове и дибли).

Съединението се прави като от двата детайла се отнеме точно половината от дебелината, за да може, като се сдвоят, дебелината на съединението да е равна на тази на детайлите, които го образуват.

2. Ъглово шлицово съединение (bridle joint):

Тук степента на сложност нараства пропорционално на якостта – по-трудно е за изпълнение, но съединението става яко и не се нуждае от механични крепежи.

3. Съединение нут и чеп (stub tenon joint):

Това съединение се използва само да направа на врати с пълнеж – било то дървена табла, стъкло или друга плоскост.

4. Царят на сглобките под 90° е съединението чеп и длаб (mortice and tenon joint) в различните му вариации:

За съжаление циркулярът не може да ви помогне за женската страна на тази сглобка (от там и заглавието)

Ето как може да направите всичко това само с циркуляр с помощта на едно просто приспособление, което се нарича tenoning jig или чепорез (не съм много сигурен дали това е така на български).

За да работи приспособлението, ви е необходим циркуляр с успоредни на режещия диск канали (mitre slot) – може и само един :).

Започваме с парче шперплат и дъбова летвичка широка и дебела толкова, колкото да не хлопа в улея на плота.  За мен е най лесно да я разбича малко по-дебела и да докарам точния размер с ренде.

Начертавам линия с дълъг прав ъгъл и завинтвам летвичката за шперплата. Важно е тя да е на такова разстояние от края, че като се плъзне шперплатът по канала дискът да направи нов разрез в него – така си гарантирате, че летвата ще бъде успоредна на края без да се налага да мерите.

Поставям шперплата (вече ще го наричам шейна) в канала и с големия прав ъгъл чертая перпендикулярна на левия ръб (разбирай на диска) черта и подравнявам по нея право парче шперплат (линеал) – така имам гарантиран ъгъл от 90°.

Монтирам 4 шипови гайки № 8 в шейната, разположени на 2 успоредни една на друга и на линеала линии. 

Върху шейната поставям ново парче шперплат, стягам го плътно към шейната и линеала и навивам болтове през шиповите гайки, за да отбележа точно мястото на отворите. Пробивам дупки с 9-милиметрова бургия на местата на отпечатъците от болтовете и отивам на фрезата. Настройвам линеала и правя проходни канали, съединяващи 9-милиметровите дупки, за да се получи това:

В шиповите гайки попадат перчати болтове, които застопоряват подвижния прав ъгъл, който държи детайла.

Спомняте ли си тази снимка от статията за рафтовте (http://woodbg.blogspot.com/2014/03/normal-0-false-false-false-en-us-zh-cn.html) – никога не изхвърлям триъгълните парчета, защото са идеални конзоли, когато трябва да съединявам плоскости под прав ъгъл:

Това е приспособлението в почти завършен вид:

След това завинтвам още eдин линеал в подвижната част на правия ъгъл, който да ми гарантира, че детайлът ще бъде перпендикулярен на плота в направление, успоредно на разреза:

Накрая добавям линия от парче стара рулетка и показалец от острие за еднократна употреба Стенли. Пред подвижния прав ъгъл монтирам втори линеал, за да мога да правя напречния разрез на сглобката без да се налага да сменям устройството и да поставям друга шейна.

Тънкостта е при сверяването – трябва да оставите възможност или линията, или показалецът да мърдат. Придвижвате плъзгащата се част на устройството плътно до диска, поставяте показалеца на нулата, след това дърпане произволно на дясно, правите разрез, мерите го с шублер и коригирате показалеца според показанията на шублера.

Тук искам да вметна, че това важи за всяка подвижна част на устройството. Ако се опитате просто да я направите точна – винаги ще се получи някаква грешка, но ако проектът позволява положението на отделните части да се донастройва – няма как да не докарате нужната точност. В моя случай ъгълът на подвижната част спрямо плота не беше точно 90° по направление перпендикулярно на разреза. Реших проблема, като подложих четири слоя тиксо (по-нататък ще сложа винт, който да върши същата работа).

Ето как използвам приспособлението:

За сглобка № 1 настройвам показалеца на половината от дебелината на детайла:

Стягам го със стеги за подвижния прав ъгъл и вдигам диска да стърчи толкова, колкото е широк детайла.

  

След като разрезите успоредно на детайлите са готови, свалям височината на диска и режа излишната част. 

Резултатът се вижда на снимка № 1.

С шлицовата сглобка положението е същото, само че рязането е двойно.

Първо изрязвам женската част. Като завъртам детайла си гарантирам, че улеят е точно в средата:

Излишната част отстранявам с трето минаване, след като съм направил първите два разреза във всички женски детайл (за да не изгубя настройката, ако тръгна да ги режа един по един).

Изрязването на мъжката част е негатив на женската но има следната тънкост: вместо 1/3 от дебелината на детайла, настройвам приспособлението да свали около половин милиметър по-малко, за да не се натрупа грешка, понеже разрезите са два. Сглобката отначало се получава твърде стегната, но с ренде-римсовик я напасвам с точност за по-малко от минута.

 

При сглобката нут и чеп положението е идентично. По-различна е направата на нута. Той е и в двата детайла и е предназначен за таблата. Настройвам линеала на циркуляра на отстояние ½ от дебелината на детайла минус тази на таблата, минавам по веднъж, след това завъртам детайла така, че другата му страна да опира в линеала и минавам пак – това ми гарантира, че улеят е центриран. Каквото е останало по средата, отстранявам с трето минаване:

За сглобката чеп и длаб, настройката и изпълнението са същите – различно е, че женската част се прави с друга машина, но за нея ще ви разкажа следващия път.

* Наименованията на сглобките са оставени и на английски, не за да демонстрирам знания, а за да може да ги намерите в гугъл, ако пожелаете.