Детско легло

Когато се роди дъщеря ми, си обещах аз да ѝ направя легло, а да не купувам готово – по чисто сантиментални причини. След като ни подариха матрак, вече имаше отправна точка за определяне на размерите. Целта беше страниците да са достатъчно високи, за да не може да се прескочат (но и да са в диапазон, който да ми позволи да използвам рециклираните греди от покрива на къщата, нали все пак сме холандци :) ).

Получи се следното:

Ако бях опитал да направя чертежите в Скечъп, като Грифин, сигурно още щях да си чертая :).

Както всеки друг проект, всичко започва с подготовка на дървесината* – първо минавам с пила за гипсокартон две съседни страни на гредите, за да отстраня покапалия по тях бетон и набитите камъчета,

а после минавам с ръчно ренде, настроено за по-дебела стружка, по-кривите участъци, за да си спестя първите няколко минавания с абрихта, при които се отнема нищожна част от материала, а се налага да вдигаш и буташ тежката греда поне десетина пъти.

Целта е две съседни страни на гредата да се получат прави и под 90° една на друга, за да мога да ги разбича на циркуляра. 

Свикнал съм, като разбича дъските, да се налага да запълвам дупки от пирони или арматурна тел

Но понякога има и приятни изненади – като фладера по-долу. Не съм сигурен каква е причината да се появят тези точки, но веднага реших това да бъде лицето на леглото.

След като разбичих всички дъски с дебелина 32 мм (за да ми останат 30 мм след обработката), изгладих едно лице на абрихта. После минах всички дъски през щрайхмуса, като внимавах да полагам изгладеното при предната операция лице върху масата на щрайхмуса - така срещуположното лице става гарантирано успоредно на първото.

Сега е ред на кантовете, т.е. тесните страни на дъските. Както знаете, ако сте чели предишните ми публикации, вместо абрихт за тази цел използвам циркуляра с едно елементарно приспособление. Направено е от парче ламиниран паркет с три импровизирани стеги. Идеята е в линеала да се регистрира страната на ламинирания паркет, която е идеално права. Така разрезът в защипания в приспособлението детайл е гарантирано успореден и по-важно – гарантирано прав.

След като всяка дъска получи по един прав кант, изправянето на срещуположния е детска игра – просто нагаждам линеала за желаната ширина и регистрирам изправения кант в него – срещуположният е винаги прав и винаги успореден.

Следващата стъпка има два варианта – кантът, който е минат на циркуляра, може да се заглади на абрихта, за да се махнат следите от диска,

но може и с ренде (за предпочитане с по-дълъг корпус – в случая на снимката по-долу това е  Стенли № 7). За целта съм изправил всички еднакви по широчина детайли и ги минавам едновременно, за да си гарантирам еднаква ширина и за да не избягам от 90°, което може да се случи, ако детайлите се рендосват един по един.

Тук използвам ренде, защото то оставя гладка като стъкло повърхност, каквато на абрихт е почти невъзможно да се постигне (много е неприятно да ти се появят вълнички по детайла, като го байцваш – ако ви се е случвало такова нещо – причината е, че не сте изшкурили добре материала след абрихта/щрайхмуса). При ръчните рендета този проблем го няма.

Заради матрака долните напречници на леглото трябваше да станат по-дебели. Слепих по две от дъските, като ориентирах лицата на фладера огледално (bookmatch). За целта използвах по няколко бисквитки за по-дългите детайли.

Сега е време да нарежа детайлите до окончателните им дължини. Правилото е такова – ако трябва да имаш повече от един детайл с дадена дължина, режеш със стопер. Типична грешка на хората, които още нямат опит е, да мерят с рулетката, да бележат и да режат по белега. Първо: почти никога дължините не стават напълно еднакви (до десета от милиметъра); и второ: така се губи повече време. Сега ще кажете, че всеки си има свой начин, е, това е моят:

Все още не съм имал време да направя шейна за този циркуляр, което би било още по-надеждно решение, но и с транспортира става. Освен че носи стопера, дългата дъска на снимката подпира влакната на детайла, който се реже и така задният му край не се кърши.

От чертежа (ако може така да се нарече) не се вижда, но идеята е краката на леглото да се съединят с нут и перо на 90°, защото ако се използват плътни греди, както да речем при краката на маси, матракът няма да може да влезе докрай в рамката . С други думи, идеята е сглобката да се получи така:

Въпреки че не обичам фрезите, реших този път нутовете да ги правя по този начин.

Преди време имах проблеми с линеала на фрезата – запъваше на места и трудно се движеше. Реших го, като намазах краищата на масата с восък, но това ми причини големи главоболия сега, защото, докато правех нутовете, линеалът мръдна назад понеже масата е хлъзгава и операцията се прецака.  

На принципа „всеки луд си има номер”, поправих грешката, като направих и нутовете и перата на циркуляра - тук по-трудно ми се получават изненади.

След като вече имах четирите крака (ъгъла), дойде ред да направя сглобката за напречните (хоризонталните) носещи елементи. За целта използвах машина за длабове (chisel morticer), която Дадо Коледа ми беше донесъл миналата година. Да кажа, че тези машини са много прецизни и че е удоволствие да работиш с тях, би било малко. Направо съм възхитен.

Мъжката част на сглобката – така наречения чеп направих с едно приспособление, за което може да прочетете по-подробно тук http://woodbg.blogspot.com/2014/09/blog-post_29.html

След това оформих рамената на чепа първо с циркуляр, а после с трион и ръчно ренде римсовик (Стенли № 93).

Така вече имах рамката на леглото, но преди да започна с решетките трябваше да подрежа краката в долната част, за да не изглежда конструкцията твърде тромава. За да получа еднакви ъгли на всички детайли, сглобих набързо една шейна.

Определих ъгъла на око, като продължих траекторията на диска на цирлкуляра с една линия. После отрязах един от краката (винаги откъм длабовете – иначе ще разберете по-добре принципа за кумулативната експозиция по-долу :) ). За да съм сигурен че няма да объркам нещо, с изрязаното триъгълниче направих шаблон за маркиране и проверих по няколко пъти дали кракът, който режа в момента, е ориентиран правилно.

Шаблонът е с фланец, за да мога да го въртя на 180°, когато искам да получа огледален образ.

Сега оставаше да се направят решетките. Въпреки наличието на машината за длабове, не ми се искаше да правя отделен длаб за всяка летва, първо защото нямах толкова време и второ защото имаше значителен риск нещо да се обърка при толкова много повтарящи се операции. Както сигурно знаете, ако някога ви се е налагало да работите с дърво, експозицията на риск от грешка тук е кумулативен - доста неприятно е да направиш успешно 10 операции върху един детайл и на единадесетата да сбъркаш и да трябва да го хвърлиш на боклука (или в печката). Грифин също измисли една рационализация на този процес (http://woodbg.blogspot.com/2014/10/blog-post.html), но аз смятам, че моята технология е даже по-лесна. Използвах метода, по който американците правят парапети на стълбища – заковават вертикалните детайли в летви (nailer strip), които на свой ред заковават или залепват в нутове в конструкцията  (https://www.youtube.com/watch?v=IYs7XWSYDRA човекът с мустаците се казва Том Силва и по професия е… Джедай)

Ето как направих хоризонталните детайли.

Тук линеалът на фрезата беше пристегнат с две стеги, за да няма пак неприятности :). Много е по-лесно първо да се направят декоративните канали на фрезата и после да се разбичи летвичката на циркуляра, отколкото да се опитваш да фрезуваш дълъг и тънък детайл – така ръцете ти не са близо до фрезера и няма вероятност детайлът да се отчупи, ако има чвор например.

Вертикалите са просто летвички със заоблени ръбове – не съм снимал как са направени, защото не вярвам да има нещо сложно. Цаката е всички да са еднакво дълги, но както вече казахме, това става като се реже със стопер.

В интерес на якостта на сглобката, но най-вече в търсене на декоративен ефект, защипах всяка от вече изсъхналата сглобки „чеп и длаб” с по две дибли. За целта си направих шаблон, за да мога да потапям бургията на точното място и със скорост в материала, защото понякога се изкъртват парчета, особено когато работите с чам.

След като сглобих двете къси страни и гърба, остана лицето. То е без преграда, защото идеята е легълцето да е залепено до нашето. Понеже този детайл е само с един напречен елемент, поставих втори, със същата дължина само по време на залепването, за да съм сигурен, че при стягането няма да се наруши успоредността и перпендикулярността на вертикалите.

Носещата рамка на матрака се състои от две летви по дългите страни с врязани в тях напречни канали, в които стоят напречните елементи – без лепило и без винтове.    

Като залепих четирите рамки, проверих диагоналите. Когато са равни, означава, че ъглите навсякъде са по 90°.

Когато лепилото на рамката стегна, заковах фазер върху скарата, който да поддържа конструкцията (като паянта). Ако няма какво да държи рамката в това положение, е лесно правоъгълникът да се превърне в успоредник с времето.

Сега остана да сложа декоративните елементи отгоре на рамката. Най-напред минах с ренде, за да вкарам всички повърхности в една равнина и после залепих нещо като корниз от две части – една легнала отгоре плоска летва и тънка лайстна с декоративен вътрешен радиус.

 

* Ако сте чели предишните ми публикации, може да ви се стори досадно, че пак показвам процеса по подготовка на материалите, но понеже това е важно и понеже не всички читатели ни следят редовно, си позволих да го включа и тук.