Чугунени рендета Стенли

Днес искам да говоря за рендета и по-специално Стенли или Рекорд и всички други по патента на Ленард Бейли. Сигурно много хора ще си кажат, че няма смисъл да четат, защото рендетата са отживелица или просто някаква мода, но според мен има поне четири много добри причини човек да има такива рендета:

1). Кой друг инструмент може да отнема по 0,06 мм (да, няма грешка – шест стотни от милиметъра) от детайла на всяко минаване, за да ви позволи да докарате всяка част и всяка сглобка до нужния размер? Аз поне не се сещам за такъв. За занаят, в който повечето от най-добрите гонят толеранси от порядъка на десета от милиметъра, това е лабораторна точност. В този контекст ми е много странно, че на български думата „ренде” се използва като синоним на нещо грубо и недодялано.

2). Живеем в свят на полуфабрикати и сме се обградили с предмети с ограничен експлоатационен живот – помислете за електрониката, която след две години вече е безнадеждно остаряла, а след 5 в повечето случаи не си спомняте, че някога сте я притежавали. И при другите неща е така, политиката се казва „планирано остаряване/амортизация” (planned obsolescence) – за да расте икономиката, хората трябва да купуват, затова стоките се правят така, че да издържат по-малко време, не само за да се пестят материали а, за да купувате пак и пак и пак. Е, чугунените рендета и днес работят така, както в деня, в който са излезли от фабриката. Моите са средно на около 70 – 80 години. При кой друг инструмент това е така, па бил той Бош или Фестул (недай си боже)? Дори от инвестиционна гледна точка, ако купите ренде сега, след 10 години ще е увеличило стойността си, не се сещам за друг инструмент, за който това да е валидно.

3). Малко неща са по-удовлетворяващи от това да използваш предмети, които си направил сам, но вие работите пред компютър и ви е писнало от труда ви да не остава диря в материалния свят, а само във виртуалния. Гледате клипове на дърводелци в Ютюб и ви сърбят ръцете и вие да направите нещо, но живеете в апартамент и нямате място за машинни или пък не можете да си ги позволите – с трион, ренде, стеги и длета може да се направят изненадващо много неща (за справка: https://www.youtube.com/channel/UCc3EpWncNq5QL0QhwUNQb7w , https://www.youtube.com/user/robc45/videos, https://www.youtube.com/user/tomfidgen). Така няма нужда от много пари и място, не вдигате шум и не произвеждате прах, трябва ви само масата в кухнята.    

4). Изгледайте това https://www.youtube.com/watch?v=EFVGUtE5mGU и ми кажете, че не ви се иска и вие да направите нещо такова.

Да речем, че приемате тезите за рендетата по-горе, сега следват два въпроса – какво ренде ми трябва и откъде да го купя. Отговорът на втория е по-прост - най-лесно би било да си ги поръчате онлайн от някой български вносител, но новите рендета на Стенли се правят в Китай, а не в САЩ и Англия, както е било едно време. Въпреки това са твърде скъпи. Ако № 6 например струва 220 лева нов, на старо може да го намерите за половината пари. Ако си направите регистрация в ebay.co.uk, може да поръчвате стока от там . Трябва да заявите адреса на български посредник в Англия (като например www.shopper.bg) и те ще ви я докарат до тук за 2,50 на килограм. Не са за подценяване битпазарите, вехтошарските магазини и OLX.

За да знаете какво ренде ви трябва, трябва най-напред да разберете какви са различните видове и какво може да се прави с тях. Тъй като Стенли доминира в този сегмент, всички производители малко или много са били принудени да използват именно номерацията, която фирмата Стенли е предлагала в каталозите си, а тя започва с номера 1, 2, 3, 4 , 5, 6 ,7 и 8 – рендета за обща употреба или т. нар. bench planes. Те са първи в номенклатурата, защото с тях започва всичко – те ви помагат да калибрирате дървения материал и да го приведете в готовност за правене на мебели. С няколко прости приспособления и аксесоари и с нужните умения, те заместват абрихт, щрайхмус и шлайфмашини.

Чугунени рендета Стенли „Бейли” *

№	Име и предназначение	Ширина на ножа (mm)	Дължина на корпуса (mm)	Тегло (kg)
№ 1	Smoother (за заглаждане)	31,75	139,7	0,510
№ 2	Smoother (за заглаждане)	41,28	177,8	1,020
№ 3	Smoother (за заглаждане)	44,45	203,2	1,417
№ 4	Smoother (за заглаждане)	50,8	228,6	1,700
№ 4 ½	Smoother (за заглаждане)	60,32	254	2,608
№ 5	Jack (универсално ренде)	50,8	355,6	2,608
№ 5 ¼	Junior Jack (универсално ренде, умалено)	44,45	292,1	1,700
№ 5 ½	Jack (универсално ренде – широко)	57,15 – 60,32	381	3,061
№ 6	Fore Plane (за междина обработка)	60,32	457,2	3,515
№ 7	Jointer Plane (за кантиране)	60,32	558,8	3,685
№ 8	Jointer Plane (за кантиране)	66,67	609,6	4.422
№ 9	Cabinetmaker’s Block Plane (мебелно блок-ренде)	50,8	254 (209.55 след 1936 г.)	2,041
№ 40	Scrub Plane (за отстранява материал бързо - копач)	31,75	241,3	0,963
№ 40 ½	Scrub Plane (за отстранява материал бързо - копач)	31,75	266.7	1,133

* Рендета с набраздена основа (направено е с цел да се намали триенето, рендетата от тази серия носят инициала С – corrugated sole) се предлагат за целия диапазон без № 1.

Източник: Sellens, The Stanley Plane (1975). 

Тук трябва да се отбележат няколко неща:

1) Рендета № 1 и 2 нямат практическо приложение, защото са твърде малки и неудобни, а № 1 дори няма лост за странична настройка на ножа. Според едни източници са произвеждани за часовете по трудово в училищата, а според други – като маркетингов трик. За сметка на непрактичността си тези рендета имат много висока колекционерска стойност (виждал съм да ги продават за над 1000 лева), та в този смисъл, ако ви попаднат, може да спечелите много от тях.

2) Посоченото предназначение на рендетата също е условно, защото в зависимост от настройката и начина на заточване рендетата с номера 4 – до 8 могат да изпълняват почти всяка от посочените функции.     

3) Рендетата от линията „Бейли” са най разпространени. Кръстени са на изобретателя Ленард Бейли, който първоначално ги разработва и продава под марката „Виктор” преди Стенли да откупи патентите му. Стенли предлага също бюджетната серия „Хендимен” (с пластмасови дръжки). Най-високата серия рендета на Стенли се казва „Бедрок” – като родния град на Фред Флинтстоун :). Те са по-тежки, с по-дебели ножове и стружколомители. Визуално се отличават със скосените и ръбести бордове. В момента по тези патенти работят Лий Нилсън, Удривър и който друг се сетите от производителите на скъпи съвременни рендета. Друга серия на Стенли, която в момента фирмата възражда е „Суитхарт”. С вас ще си говорим за серията „Бейли”, защото вероятността да купите ренде именно от нея е най-голяма.

Да се върнем отново на темата - ако сте като мен и гледате да купите нещо по-евтино, то рендето ви ще иска малко труд, за да го вкарате във форма. Най-вероятно ще е ръждясало, боята ще е отлюспена на места, ако изобщо я има, лакът на дръжките ще е напукан (ако изобщо има дръжки), възможно е да липсват болтове, а ножът вероятно ще реже дърво горе-долу като мотика. Преди да започнем обаче, искам да видите анатомията на тези рендета, за да се знае за какво ще говорим по-нататък.

Ето какво пише в официалния каталог на фирмата за 2013 г.

Хубаво е, че Стенли са си направили труда да преведат каталога на български (това е от официалния им сайт, който обслужва целия свят), но според мен преводът е буквален и диаграмата е непълна (липсват две от най-важните за настройката неща – стружколомителят и винтът за настройка на гърлото). Представете си как питате в работилницата: „Ей, Мите, къде сложи подставката за острието, където то се поставя и придържа по време на работа”. По-нормално е да кажеш: „Ей, къде се дяна жабката” – нали? 

Ето как аз наричам частите на рендето:

За целите на примера ще използвам едно ренде № 4 ½, чието състояние беше доста по-добро от средното и това ми уесни задачата доста.

Най-напред свалям дръжките, за да отстраня стария лак. Ето как изглеждат в началото:

Предната ръкохватка е лесна – връзвам я на колонната бормашина и шкуря докато машината я върти.

Със задната положението е малко по-сложно. Първо шкуря плоската част върху шкурка, положена на парче стъкло, а после я обгръщам с тънка лента шкурка, чиито краища дърпам напред назад.

Така се работи изненадващо бързо, а ако внимаваш, се получава симетрично заобляне. След около половин час шкурене с прогресивно намаляваща едрина на шкурките дръжките са готови за оцветяване. Понеже следите от предишното им байцване не може да се изличат напълно, съм принуден да ги направя тъмни. Използвам лазурен лак орех. Натривам няколко ръце, като чакам да изсъхнат и заглаждам с фина шкурка преди всяка следваща ръка.

Вече са готови за лак. Продуктът на снимката не съхне, когато е студено – научил съм го по трудния начин. Вместо него използвах силно разреден яхтен лак, който нанасях с тампон, а не с четка – така постигам по-добър краен резултат. След 7-8 ръце дръжките са готови и вече мога да обърна внимание на металните части.

Монтирам дръжките и започвам да плъзгам рендето върху шкурката, а идеално равното парче стъкло ми позволява да изчистя подметката и страните. Ако подметката не е идеално равна, хлътналите зони остават по-тъмни, защото шкурката не ги докосва. Ако отклоненията са големи, търкам докато не лепинговам повърхността (в един от случаите ми отне 5 часа здраво търкане и към 10 метра шкурка). При това ренде подметката беше идеално равна. Използвам шкурка с алуминиев оксид (става и със силициев карбид, но нея я ползвам при полирането). Мокря шкурката със сапунена вода (разбирай Веро), въпреки че пише, че е за сухо шкурене. Така не се задръства и реже по-дълго. От време на време вдигам рендето на ръб, за да го заобля СЪВСЕМ леко. Така, ако нещо някога удари рендето, е малко вероятно на ръба да се появи остър участък, който да надира дървесината, докато рендосвам.

Тук използвам случая да изтрия ръждата от стружколомителя и ножа. Много е важно за стружколомителя да прилепва плътно към ножа, иначе между тях ще се забиват стружки. За целта свалям малко от задната долна част с шкурката. Целта е да те получи равна и остра като  нож повърхност и стружколомителят да прилепне плътно в най-предната си част (ако опре по-назад, отпред ще се отвори и ще се събират стружки – тук е показано нагледно защо и как се прави това https://www.youtube.com/watch?v=WAwMzgs-1Bw). Горната, заоблена част на стружколомителя също се чисти от ръжда и полира, за да не се задържат стружките по нея. Правя го на око, като го плъзгам върху шкурката и от легнало положение го обръщам до почти изправено. Това става чак след шкурка 270 (няма смисъл с по-едра).

Последното нещо, което правя на този етап е да почистя леглото на ножа. Махам жабката и лепинговам леглото върху стъклото.

След тази интервенции почиствам рендето, леглото и всички метални части най-напред със сапунена вода, а после с натопена в разредител хартиена кърпа. Най-накрая старателно натривам всички метални части с WD40. Старая се да напръскам лоста и винтовете за настройка, за да се движат леко.

Сега е ред на ножа. За остренето използвам саморъчно приспособление – нещо като шейна, която държи ножа под 25° спрямо шкурката. Методът за острене с шкурка върху равна повърхност се казва Scary Sharp – в случай че искате да видите повече в ютюб.

Тук може да видите как постепенно се оформя равномерна фасетка, защото ъгълът на подаване е постоянен. След като получа една равнина на острието, постепенно намалявам едрината на шкурките.

След шкурка № 800 използвам натрито с хром-оксидна шлайфпаста парче кожа, залепено върху шперплат (strop) и полирам острието.

Сега е ред да настроя жабката така, че леглото и стената на гърлото да са в една равнина. Настройвам на око, затягам леко болтовете на жабката и донастройвам с винта, който движи жабката напред-назад.

Тук се появяват разлики в зависимост от употребата на рендето.

Ако ще се сваля много материал с него, жабката остава назад – така гърлото се отваря, за да минават по-лесно дебелите стружки (но има вероятност да се откърти материал). Ако рендето ще се използва за заглаждане, гърлото трябва да е възможно най-тясно, за да има какво да подпира дървесните влакна да не се откъртват под действието на ножа.

Оформянето на ножа също зависи от употребата:

Понеже смятам да използвам това ренде за фино заглаждане, оформих ножа по последния вариант.

Сега е ред да поставя стружколомителя върху ножа. Скосената част на острието сочи надолу. Стружколомителят се поставя на 1,5 mm от ръба на ножа и се затяга откъм гърба с къс винт.  В стружколомителя има малък правоъгълен отвор, в който трябва да попадне лостчето на кобилицата, която сваля и вдига ножа. Най-отгоре се поставя притискателят. В горната си част той има ексцентрично лостче, което заключва цялата група от детайли. Забележете, натискът, който екстецнтнрикът оказва, не бива да е твърде слаб, за да не се размества ножът, но не трябва да е и твърде голям, защото ще бъде трудно да настройвате наклона и височината на ножа. Докато полагате ножа върху леглото, е много важно да не ударите острието в корпуса и да го нараните.

Ред е вече да го изпробвам. Натривам подметката леко с пчелен восък и започвам. Свалям ножа достатъчно надолу, за да видя цялото острие, като обърна рендето и погледна подметката. С лоста за странична настройка изправям ножа, за да стане успореден на равнината на подметката и го прибирам така, че да се вижда горе-долу колкото косъм. След като рендосам първата стружка, коригирам дълбочината.

Ето малко снимки от други възстановени рендета:

Това ми е първото и най-любимо ренде – Стенли № 5. Беше ръждясало цялото и дръжката му беше изметнала. Направих му нова крушова дръжка и го пребоядисах изцяло.

Това е Стенли № 6, то изобщо нямаше дръжка. Неговата я направих от орех.

Всеки път се изумявам какво може да се получи с пили, малко шкурка и много търпение.

Това е Рекорд № 5 – тук се постарах да го направя по-лъскаво, защото беше за приятел.

Не ми се е случвало досега да купувам ренде без предна дръжка, но ако вашето е такова, ето информация за болта и профила на дръжката:

Не знам дали се изморихте да четете, но аз май се изморих да пиша. Следващия път ще видим как се използват тези рендета на практика.

Източници: 

The Handplane Book, Garrett Hack;

The Superior Works: Patrick's Blood and Gore - http://www.supertool.com/StanleyBG/stan0a.html ;