Дървени философии: Масичка за кафе

Както знаете, ако сте чели последните няколко мои статии, преди време се захванах да направя масичка за кафе на един приятел. Понеже зимата имам малко повече време за работилницата, понеже проектът не беше сложен и понеже материалът беше орех, реших да направя масичката предимно с ръчни инструменти и да използвам случая да ви запозная с някои от основните инструменти и техники (машини използвах само за грубото разбичване на материала надлъжно - първо банциг, а след това циркуляр).

Орехът дойде при мен на янове с дебелина 11 сантиметра. С рендета изправих едно лице и два канта, за да улесня разбичването с банциг. Понеже моят банциг все още няма двигател, се наложи да моля за услуга един майстор, който има работилница наблизо. За да ми е по-лесно с носенето, нарязах яновете на по-къси парчета - 130 см за плотовете и 50 сантиметра за крачетата. Имайте предвид, че на този етап в обработката, не е добра идея да се реже до точен размер, защото в краищата материалът често е напукан или има други дефекти. Ако не искате да се изненадате неприятно, не е лошо да си оставите запас от поне 10 см в повече.

Човекът ме предупреди, че банцигът му е разцентрован и не реже точно, но тъй като никой друг не се съгласи да ми помогне, нямах друг избор.

Планът беше да направя горния плот от огледално слепени дъски. Повече за залепването и калибрирането на материала можете да прочетете тук:

http://woodbg.blogspot.bg/2016/11/blog-post.html

Изработката на долния плот не беше нищо по-различно.

Ако някой ви каже, че орехът е ДЯВОЛски хубав материал, спокойно можете да му повярвате :)

След като калибрирах плота, дойде време за капите (breadboard ends). Това са дъски, които вървят напречно на плота и изпълняват две основни роли - структурна и естетическа. Структурната им роля е да пречат на плота да се огъне с времето. Естетическата им роля е да крият разреза напречно на влакната, който не изглежда особено добре.

Тук може да прочетете повече по темата http://woodbg.blogspot.bg/2014/04/blog-post.html

Сглобката на капите е нут и перо плюс чеп и длаб - в капата се прави нут от край до край; на няколко места в нута се правят длабове. На плота се прави дълбоко перо, от което се изрязват чепове. Целта на чеповете е да дадат устойчивост на капата. Ако капата надвисва над престилките на масата и някой се опре силно на нея, тя може да се отчупи, ако се държи само от плиткото перо. Ако обяснението ми ви се струва неразбираемо, погледнете снимките и нещата ще се изяснят бързо, обещавам :).

Направата на сглобката обикновено почва с нута, защото е по-лесно да напаснете перото спрямо нута отколкото обратното (както е и при сглобката чеп и длаб).

За нута използвам комбинирано ренде Стенли № 45 (повече за комбинираните рендета може да прочетете тук (http://woodbg.blogspot.bg/2017/02/blog-post.html).

Понеже чеповете са част от перото и са с еднаква дебелина, длабовете трябва да са толкова дебели, колкото е широк нутът. Затова подбирам ножа за нута според длетата, които имам - т.е. търся нож и длето с еднаква ширина.

За да се уверя, че всичко ще сработи както трябва, правя тестов нут в чамова дъсчица.

Вече е ред на истинската капа.

Нещото, което трябва да се знае при работата с рендета за нутове е, че се започва от далечния край. Правят се къси пасове и се движите отпред назад. Докато работите, трябва да внимавате да държите рендето отвесно. За това помага да притискате добре линеала към детайла, който обработвате. С времето операцията става автоматична, но в началото трябва да се внимава.

Ето как процедира истинският майстор:

https://www.youtube.com/watch?v=7BhshbSmtgE

В случая Пол Селърс прави таблени врати, но сглобката е същата - нут и перо, комбинирани с чеп и длаб :).

След като нутовете са готови, преминавам към перата. Искам да ги направя 3 сантиметра дълбоки, за да мога да изрежа дълги чепове от тях. Понеже капата и плотът са еднакво дебели, за да определя колко материал трябва да сваля, от дебелината вадя ширината на нута и деля разликата на две. Получават се 8 милиметра. С други думи, трябва да направя два срещуположни фалца в двата края на плота дълбочина 30 мм и височина 8 мм.

За тази задача ще използвам Рекорд № 778 (тук можете да прочетете повече за тези рендета: http://woodbg.blogspot.bg/2016/12/778.html)

Настройвам ограничителя за дълбочината на 7.5 мм, за да донаглася дебелината постепенно. В противен случай, ако сваля твърде, ще се наложи да преправям капите.

Работата върви по-бързо отколкото сигурно очаквате. Понеже ножът реже сравнително тясна ивица, мога да го сваля повече, за да отнема доста дебела стружка. В края на плота съм поставил жертвена дъска, за да не се изкъртва материалът, когато ножът излиза от разреза.

Дълбокото перо е вече с нужната дебелина.

Сега в него трябва да изрежа три чепа, които да дадат по-голяма устойчивост на натиск на капите. Плитката част на перото просто запълва нута.

За вертикалните разрези използвам пасвател.

За хоризонталната част използвам резбарски лък.

Старая се да не слизам под чертата, която съм маркирал с чертилката. Всичко над нея ще подравня по-късно с коларско ренде.

След като знам къде се падат чеповете, вече мога да направя длабовете в капите. За да може плотът да се свива и раздува свободно, само средният длаб е колкото чепа. Длабовете на чеповете от двете страни са по-широки, за да не ограничават движението.

Лека-полека започвам да напасвам сглобката. Причуквам капата и, като опре някъде, я вадя, проверявам къде опира, правя нужните корекции и пробвам пак. Оставил я да стърчи с 2-3 сантиметра извън плота, за да ми е по-лесно да я вадя - просто почуквам с гумения чук по стърчащите краища и капата излиза.

След 3-4 опита получавам задоволителен резултат.

Отново вадя капите и пробивам по един отвор за дибли, така че да се падне върху чеп. Пробивам отдолу и внимавам бургията да не изскочи от другата страна на плота, защото не искам диблите да се виждат. След това отново поставям капите и маркирам отворите върху чеповете. Пробивам и чеповете. Отворът в централния чеп остава така както е. Останалите отвори разширявам настрани с пила, за да не се спира движението на дървесината на плота.

Нанасям лепило само по централния чеп. При останалите сглобката е суха и само диблите я държат на място.

След като всичко е готово, отрязвам каквото стърчи от диблите с пасвател с изнесена настрани дръжка (flush-cut saw) и минавам няколко пъти с гладика, за да изравня капата с плота.

После отрязвам стърчащите краища на капите с пасвателя и минавам кантовете с № 7. Получава се това.

Тук работата по горния плот засега приключва. Остава ми само да запълня дефектите с епоксидна смола и да го изцикля, но това ще стане най-накрая.

Време е да премина към конструкцията на масата. За нея ми трябват четири квадратни крака, 4 дълги и 4 къси престилки (царги).

За да калибрирам материала, най-напред изправям една страна, като използвам мастарчета (повече по темата можете да прочетете тук http://woodbg.blogspot.bg/2016/11/blog-post.html)

Като получа една права страна, правя съседната перпендикулярна на първата. После с чертилката маркирам линия, успоредна на първата страна и рендосвам до линията. Така третата страна е успоредна на първата и също перпендикулярна на втората. С четвъртата страна правя същото и така получавам правоъгълен паралелепипед с квадратно сечение.

Кликнете тук, ако сте забравили уроците по геометрия.

По същия начин процедирам и с престилките (хоризонталните летви, които съединяват краката на масата).

След като краката и престилките са калибровани, е време да определя дължината им. Краката са лесни, заданието беше масичката да стои на 45 сантиметра от пода. Плотът е дебел 2,5 см. Това означава, че краката трябва да бъдат 42,5 см дълги. За да определя дължината на престилките, подреждам краката на масата върху плота така, както искам да бъдат и меря разстоянията. Към получената цифра добавям още 6 сантиметра (за два чепа по 3 сантиметра).

За да окрайча детайлите, използвам дъската за рендосване (http://woodbg.blogspot.bg/2016/11/blog-post_28.html)

Маркирам перпендикулярна линия.

Режа с триона малко навън от линията.

След това рендосвам, докато линията изчезне.

За да не объркам нещо и да издълбая някой длаб от погрешната страна, подреждам краката така, както ще стоят на масата. Използвам случая да ориентирам най-хубавите страни навън. Също гледам краката да си подхождат два по два. После с молив бележа лицата, в които трябва да попаднат длабовете.

Чертилката на долната снимка се оказа един от най-важните инструменти за целия проект. Тя е комбинирана. При калибрирането на материала и очертаването на чеповете използвах единичния шип, който чертае успоредно на линеала.

Двата шипа отдолу се използват за маркиране на длабове. Разстоянието помежду им не е фиксирано, а се настройва спрямо длетото, което ще използвате, за да издълбаете длабовете.

Понеже длабовете са къси, а дълбоки, единственият начин да мога да издълбая дървесината е да използвам длетото като лост. За да не деформирам късите стени на длаба, като опирам длетото в тях, започвам длаба 3 мм по-навътре. Ще изчистя пози буфер, когато вече имам нужната дълбочина.

Най напред обръщам длетото с гърба (страната, обратно на скоса) и почуквам с чука, за да удълбоча разреза откъм буфера. Понеже ударите с чука са стабилни, съм сложил мека кърпа под крака на масичката, за да не се нарани дървото.

После премествам длетото 3 милиметра напред (наляво). Накланям го така, че скосената част от острието да е перпендикулярна на лицето на детайла, почуквам сравнително силно с чука по длетото.

Когато изправя стеблото на длетото, материалът от ляво на режещия ръб се изкъртва, защото скосената част действа като лост.

С всеки нов удар длабът расте с 3-4 мм по дължина и 3-4 мм в дълбочина. Като стигна буфера от другата страна, се връщам пак в началото.

Чеповете са дълги 3 см, но за да нямам проблеми при напасването на сглобката, правя длабовете 3,5 см дълбоки.

За да не меря постоянно дълбочината, с молив съм начертал линия на гърба на длето на около 35 мм от върха.

Когато длетото потъне до линията, спирам и изчиствам буферите. Нужни са ми по около 10 минути на длаб.

На всеки два длаба спирам и заточвам длетото. Накрая се получава това.

Сега е ред на чеповете.

С вездесъщата чертилка маркирам рамената на 30 мм от края на престилките. После настройвам линеала на 7,5 милиметра от шипа и очертавам страните. Ако престилките не са точно калибрирани, използването на краищата като референтна повърхност за чертилката ще даде грешка. Тук съм сигурен, че няма да има такъв проблем, защото всеки един от краищата е минал през дъската за рендосване.

Първо отрязвам рамената, а после страните. Рамената режа точно по линията, но при страните стоя навън от линията, за да мога после да напасна сглобката по-точно.

Тази операция става най-бързо с длето или ренде римсовник (shoulder plane), но ако гоните най-високо ниво на прецизност и можете да си го позволите, рендето-фреза (№ 71 или 71 1/2) е най-добрият инструмент за тази задача.

Ако нямате излишни 200 лева, винаги можете да разчитате на Пол Селърс :)

https://www.youtube.com/watch?v=B_2a_FwjAgk

Последната операция по оформянето на чеповете е да ги срежа по ширина. Първо правя дългия разрез

А после късия.

За да си улесня задачата и да си гарантирам точен разрез, правя засек с длетото, който свършва с линията, маркираща рамото на чепа. Като опра листа на триона над зъбите във вертикалната стена на този засек, е почти невъзможно да отклоня триона от правия път, дори да искам :)

Разделям слепването на конструкцията на масата на два етапа, за ми е по-лесно да получа прецизен резултат. Първо сглобявам двете дълги страници.

Като изсъхне лепилото, напасвам късите престилки.

След като вече знам кои детайли ще са горните престилки на масата, преди да залепя цялата конструкция правя тесни нутове от вътрешната им страна. Целта на нутовете е да "уловят" копчетата, с които ще закрепя плота за конструкцията, но за това ще говоря по-подробно малко по-късно.

За нута отново използвам Стенли № 45, но този път с доста по-тесен нож. Понеже водя линеала по тясната страна на престилката, ако я хвана направо в менгемето, няма как да водя рендето. Реших проблема като заклещих престилката между три винта върху подложна дъска (нещо като sticking board).

Като съединих двете дълги страни с късите престилки, конструкцията на масата беше готова. Докато чаках лепилото да се втвърди, изшлайфах долния плот на масата с ренде-цикла № 80

(повече за този вид рендета може да прочетете тук http://woodbg.blogspot.bg/2017/01/blog-post_85.html).

Отложих работата по долния плот дотук, защото, за да го оформя до точните му размери, трябваше да имам готова конструкция. Идеята е плотът да плува свободно между крачетата на масата. За целта го калибровах по ширина и дължина и след това отрязах 4 квадрата от ръбовете му, за да пасне около краката на масата. Процедурата е проста, очертах линиите на разрезите, изрязах с трион малко извън линията и след това почистих с длето.

Реших, че е по-практично плотът да е на едно ниво с горния ръб на престилките, за да е по-лесно да се забърсва (ако лежи по-ниско, ще е трудно да се вадят трохи и други подобни неща, попаднали там). За целта ми трябват 4 тънки летвички, които ще закрепя с винтове и лепило за престилките.

За да знам къде да ги монтирам, обръщам масата наопаки и оставям плотът да легне върху две летви, хванати към горния ръб на престилките. После нанасям лепилото и завинтвам.

Ето как изглежда всичко, направено дотук.

Тук приключва същинската дърводелска работа. Остава ми само да обработя повърхностите. Най-напред трябва да се погрижа за дефектите в дървесината. Планът е да ги залея с оцветена в черно епоксидна смола.

Понеже никога преди това не бях работил с такива продукти по такъв начин, реших, че е най-разумно първо да направя няколко експеримента. Те ми бяха нужни, за да си отговоря на два основни въпроса. Първо, каква смола да използвам и второ - какъв пигмент.

За смолата колебанието ми беше между два продукта - епоксидна смола за обща употреба на "Лакпром" и епоксидно лепило от Лидъл (от тези в спринцовките).

Другото нещо, което трябваше да измисля, беше с какво да оцветя смолата, понеже човекът пожела кръпките да са катранено черни.

В Ютюб бях виждал да оцветяват смоли с прахообразен пигмент, но не знаех откъде да намеря такова нещо. Предполагам, че с боя за яйца ще стане добре, но за съжаление никой не си боядисва яйцата черни :).

След сума време ровене в интернет, попаднах на клип, в който някаква жена отливаше дребни играчки от епоксидна смола, оцветена с темперни боички. Решението ми се стори удачно и реших да го пробвам. Резултатът беше крайно незадоволителен. Смолата на Лакпром не се стегна в продължение на над 36 часа, а тази от Лидъл остана гумена. Пробите с лак за нокти и сенки дадоха смесени резултати. Смолата на Лакпром оставаше мека, а тази от Лидъл стана горе-долу добра, но не беше цветът, който исках. Можех да поръчам West System от Ибей, но нито ми се даваха 100 лева, нито имах 2 седмици да чакам доставката. Вече се бях отчаял, когато решението буквално ми се изсипа в краката :). Докато търсех един дълъг болт за нещо съвсем странично, блъснах една кутия и от нея изпадна тонер касета от стария ми принтер. ЕВРИКА! Ето ми го черния прахообразен пигмент! Оцветени с него, и двете смоли стегнаха добре и ми дадоха цвета, който търсех. Разликата е, че смолите в спринцовките стягат твърде бързо и балончетата въздух, останали в смолата, нямат време да излязат на повърхността. Неприятният ефект от това е, че в материала остават шупли. Смолата на Лакпром стяга доста по-бавно. За да помогна на балончетата въздух да излязат, обдухах смолата с газова горелка.

След като открих рецептата, останалото беше лесно. Маскирах дървесината около дефектите и залях със смола.

Ако и вие някога правите такова нещо, имайте предвид, че докато съхне, смолата се свива, затова трябва да натрупате повече материал отгоре.

Изчаках 24 часа и почистих излишната смола първо с ренде, после с ренде-цикла и накрая с цикла.

След циклата минавам всички повърхности с шкурка - най-напред 180, а след това 320. Целта на шкурката е да "разроши" дървесината и да уеднакви попивните й свойства (повърхностите, обработени с рендета и цикли са като стъкло).

Понеже човекът искаше дървото да изглежда "по-живо", но същевременно да е защитено, решихме да използваме датско масло. Датското масло е комбинация от естествени масла и синтетични лакове, смоли и разтворители. Маслата дават дълбочина на фладера, а лакът осигурява защита.

Методите за нанасянето са различни и зависят много от гланца, който искате да постигнете, от дървесината, а и от майстора.

Методът, който аз избрах, е следният:

При първата ръка се нанася по-голямо количество, оставя се да попие и след това се избърсва с памучна или хартиена кърпа (въпросът е материалът да не оставя власинки). След 4 до 8 часа се минава с шкурка-гъба, прахът от шкуренето се избърсва (в случая използвах микрофибърна кърпа от Тъпъруеър). Втората ръка се нанася със стоманена вълна четри нули. Каквото не успеете да втриете в дървесината, се избърсва.

След пет ръце се получава това. В действителност гланцът не е толкова силен. На снимката изглежда така, защото маслото е още влажно.

След като и последната ръка масло изсъхна, най-накрая дойде време да сглобя масата и да я предам на новия й собственик.

Помните ли нутовете, които изрязах от вътрешната страна на късите престилки на масата?

За да обясня по-добре защо ги използвам, трябва да спомена едно основополагащо свойство на масивната дървесина - тя постоянно поема или отдава влага, като се стреми да бъде в равновесие с въздуха, който я заобикаля. Когато въздухът е по-сух от дървото, то отдава влага и се свива напряко на влакната си. Когато въздухът стане по-влажен, дървесината поема обратно влагата и се разширява обемно пак по посока, перпендикулярна на влакната. Колкото и да лакирате и запечатвате дървото, то винаги ще се движи и ако не искате мебелите ви да се кривят и цепят, трябва да го оставите да се свива и раздува свободно, а не да се опитвате да се борите с него.

Ето един пример за това какво става, когато движението на дървесината е спряно:

Страницата на шкафа от снимката по-долу е залепена или закована за престилката. Когато времето е било сухо, дървесината е отдала от влагата си на въздуха и се е опитала да се свие, но понеже напречно закрепената престилка е попречила на това движение, дървото се е сцепило.

За да не стане така с плота на масата, го закрепвам за престилките с дървени копчета.

Това са дървени блокчета с изрязано в тях езиче, което влиза плътно в нута. Когато плотът реши, че иска да се раздуе или свие, блокчето ще се премести в нута на престилката, без да се отслаби връзката между плота и конструкцията на масата.