Какви инструменти бих купил, ако сега започвах да се занимавам с дърводелство

Това, с какви инструменти да започне човек, е малко личен въпрос. Ако трябваше да започна от нулата, може би щях да си спестя някой и друг инструмент и щях да знам какво да избягвам.

Етап първи (малко пари и малко място, само портативни инструменти)

Циркуляр ( ръчен ) - основният инструмент за една работилница. Може да си направим маса и с подходящи водачи да разбичваме и режем напречно дъски.
Лично аз бих търсил ръчен циркуляр с относително малък диск (дебелина на рязане 5-6 см), клин зад ножа и относително малко тегло. Много хора налитат на огромни циркуляри, които са неудобни за работа с една ръка, а често именно така се работи. Клиновете при новите модели циркуляри са на изчезване, като гледам, за мен те са положителна характеристика.

За циркуляра, вграден в маса, ви трябва шейна за напречно рязане, линеал за разбичване, линеал за разкрояване на листов материал - като работите на ръка.

Прободен трион - за криволинейно рязане и изрязване на отвори. Лично аз предпочитам да имам модел с обдухване на работната зона и с бърза смяна на ножчетата. Колкото по-голям е ходът на триона, толкова по-дебел материал може да се реже и с късо ножче.

Ръчна бормашина (да, точно дрелка) - в краен случай може да се ползва и винтоверт, но, заради по-ниските обороти, отворите не стават толкова чисти. Бих си взел нещо, което да може да поема свредла с диаметър до 13 мм и да може да се манипулира с една ръка (лека машинка).

Японски трион (малък  - за подрязване на детайли. В общи линии избягвам да ползвам класическите триони, но този е гъвкав и на мен поне ми върши страхотна работа.

Няколко прави длета - за сглобки. Дори и евтините китайски длета могат да се наточат, така че да бръснат, но стоманата е толкова калпава, че бързо се заръпява.

Ръчно ренде - аз не успях да се науча да рендосвам кантовете на дъските на ръка, въпреки че има и разни хватки за улесняване на задачата, но при лепене на плоскости е много полезно.

Стеги - стегите никога не стигат това е общо правило. Колкото повече бройки и различни видове имате, толкова по-лесно ще ви е.
При мен най-голямо приложение имат панелните стеги (най - лявата) и едни обикновени тип F (най - дясната).

Отвертки - една или няколко в зависимост от винтовете, които се ползват.

Различни видове свредла: такива с връхче за дърво, фостнер, и плоски. Предпочитам свредла с връхче, защото при пробиване в дърво нямат склонност да мърдат. Плоските свредла понякога не са със съвсем точен диаметър и с тях трябва да се внимава, ако се гони точност.

Прав ъгъл - проверете дали наистина е прав, досега съм попадал на малко.

Рулетка - за основна аз предпочитам относително малка без магнитчета накрая.

Метална линийка

Автоматични моливи - при мен тези с графит 0.7 мм се държат много повече. Колкото повече толкова по-добре, аз винаги ги губя.

Етап втори (повече пари и малко място, само портативни инструменти )

Винтоверт - човек винаги може да завива винтове с отвертка, но с машина си е друго. Аз лично предпочитам относително леките машини 10-12V с момент 15-25 Nm. Машините с по-големи батерии са доста по тежки, а за наистина яко завиване винаги има ударни винтоверти.

Ексцентър шлайф - спестява страшно много досадна работа, въпреки че не може да се ползва за всичко. Лично аз предпочитам машините, които могат да се държат и управляват с една ръка. Промяната на оборотите е почти задължителна, но ако не ви се дават повече пари, може да си направите външен вариатор - има готови комплекти за по няколко лева. Не споменавам вибро шлайф, тъй като него го ползвам много по рядко.

Фреза - правене на профили, копане на нутове, на прорези и още много други приложения. Специално аз не съм и особен почитател и гледам да я ползвам, само когато ми се налага, въпреки че това беше третия или четвъртия инструмент, който си купих, като почвах :). Ако трябва да избирам, бих взел модел с 1/2 цанга, защото има много голямо количество евтини фрезери в интернет с огромно разнообразие на профили. Може да се монтира на маса или да се работи на ръка. Лично аз съм почитател на сравнително леките машини. 2200-ватовите фрези на спарки, които гледах в магазина, ми взеха акъла колко са големи и тежки.

Лентов шлайф - машина, която ползвам относително рядко вече, основно за оформяне на детайли. Рядко шлайфам вече плотове след лепене, просто защото с ренде е много по-лесно, освен ако влакната на дървото не са пощурели. Все пак е хубаво е човек да го има.

При горните два етапа основно трябва да се работи с калибриран материал, което е много по-скъпо. Може циркулярът да се ползва за калибриране, но има ограничения. Да не говорим, че интересният материал често не е калибриран.

Етап трети (стационарни машини)

Аспирация - задължителен етап, според мен, при стационарни машини. Циркулярът създава облаци от прахоляк при по-интензивна работа, а абрихтът - буквално планини от стружки. Тук бих следвал препоръката на Мечо Пух "колкото повече - толкова повече". По-мощната аспирация определено няма да навреди.

Стационарен циркуляр - тук съм малко по-консервативен, бих предпочел такъв с диск 250 мм, поради факта че са най-разпространени и има много голямо разнообразие на относително ниски цени. Реално много рядко ми се е налагало да ползвам целия капацитет на циркуляра, който в моя случай е 80 мм. За съжаление, аз поне, не съм срещал машина в ниския ценови клас, която да става директно за работа след разопаковането й. Винаги има разни недомислици луфтове и други подобни мизерии. В повечето случаи най-вероятно ще трябва да си доработвате или приспособявате машината сами.

Абрихт - Щрайх - калибровка на груб материал, но възможност за ползване и на рециклиран (палети, стари греди и други). Само трябва да се внимава за пирони :). За мен 260 мм машина ми се струва най-добрият избор заради относителната ниска цена на машините и консумативите за тях - по-евтини и по-достъпни ножове. Ако избирам машина, бих се огледал за такава с ножове без прорези, помагащи при настройката, заради по-ниската им цена. Настройката е малко по-трудна, но при мен поне ножовете изкарват доста време между две смени.

Колонна бормашина - определено такава с капацитет на патронника над 13мм и желателно с по-голям ход. Масовите машини са с малък ход на потапяне около 50 мм и малко разстояние между масата и патронника, което е крайно непрактично за работа с дърво. Може да я ползвате и като барабанен шлайф, ако имате шкурки.

Компресор - като се сетя колко пъти си виках "а за какво ли ми е компресор". След като се оборудвах вече с такъв, се чудех как ли съм се оправял без него. Основно го ползвам за пневматичните такери, почистване (продухване) и дори пръскам дребни детайли с малък пистолет.

Такери - моята одисея с такерите беше дълга. Поради липсата на компресор първоначално се насочих към електрическите, но там винаги има откат поради конструкцията им и за мен са неизползваеми. Предпочитам пневматичните. Предпочитам да имам отделен такер за пирончета (така знам къде точно се забиват) и за скоби (може и универсален, но да го ползвам само скоби). При мен май много вървят скобите и пирончетата 15-25мм. Много рядко се е налагало да кова 50-мм пирони.

Банциг - за съжаление моят е малък и може да реже детайли само до 130 мм във височина. Надявам се някой ден да си направя по-голам, който да може да разбичва поне 260-300 мм материал, които в последствие да мога да пускам през абрихта.

Струг за дърво - това за сега си остава мечта. Понякога ми е трябвал, но в общи линии избягвам такива проекти. Най-вероятно и това ще се прави в бъдеще време :).

Етап четвърти ( екстри без които може, но услаждат живота )

Герунг - за някои хора е излишен, но за мен е удобен инструмент, който ми спестява пренастройката на стационарния циркуляр, ако трябва да правя напречни разрези. Освен това е много по удобно да метнеш дъска 2 метра на масата и да я клъцнеш, отколкото да се бориш с нея на стационарния. Не говоря за рязане под ъгъли. Голям минус на машината според мен е че произвежда много прахоляк, а включването към централна аспирация според мен е неудачно, тък като най-често се ползва за 5-10 секунди за разлика от абрихта и стационарния циркуляр и много често не си правя въобще труда да превключвам аспирацията за него. По удачно решение е може би отделна малка аспирация, която да се включва при вкючването на самата машина.

Циркуляр с водач - и това влиза в раздела с глезотийките. Винаги можете да си направите водач за стандатния циркуляр, но в този случай трябва да внимавате как водите циркуляра, защото ми се е случвало машината да избяга от водача :). И потапянето е много хубава екстра, която в определени случаи е много полезна.

Втори винтоверт - единият винаги се ползва за завиване, а другият - за пробиване. И тук важи лафа "колкото повече толкова повече". Винаги можете да сменяте битовете или свредлата, но много по-лесно е просто да хванете винтоверта с подходящия бит или свредло.

Втори ексцентър - лепенето и разлепянето на шкурките на шлайфа скапва материята на гърба им и те почват да падат.

Машина за бисквитки - това също може да се каже, че е рядко ползвана машинка, но в определени ситуации може да спести доста работа. На моята дискът не беше особено успореден на плочата, но с малко хартия, подложена на подходящото място, работата се оправя ;).

Малък стационарен шлайф - за малки детайли на мен ми е много по-удобно да ползвам тая машинка вместо лентовия шлайф.

Втора фреза (монтирана на маса) - задължително с 1/2 цанга. Тук теглото няма никакво значение така, че няма смисъл човек да се чуди. Ако се ползва една фреза за маса и за работа на ръка, е голяма разправия постоянно да се монтира и демонтира от масата, а възникват и разни други конструктивни ограничения.

Малка фреза -  за работа с една ръка. За съжаление още не съм успял да се оборудвам с такова чудо, надявам се до пенсия вече да имам (хихи).

Ударен винтоверт - това е страшно блага машинка, която спестява извиването на китките при завиване на по-сериозни винтове, но не бих го ползвал за по-фина работа.

На отегчените - приятни сънища, на останалите, благодаря за времето ви :)

Griffin