Лека нощ с такери

И така за съжаление не успях да свърша това, което планирах през седмицата, но се надявам да успея да ви приспя с една приказка за лека нощ.

Имах едно време такер от тия, най-евтините, механичните, който успя да ми прослужи упорито 2-3 години, каквото и да му правех, голям боклук беше, но оцеля и в един момент реших да спра да бода скобките на ръка и да се оборудвам с електрически. След неколкодневно ровене в интернет се спрях на моделчето на STANLEY TRE550.

Моделчето се справяше със скоби и с пирони до 15 мм, което за момента ми беше достатъчно, понеже имах да накова около 100-на скоби, а ме гонеше страхотен мързел. След 100-200 скобки обаче горкото животинче спря да работи и разфасоването на операционната маса показа, че микроключето, което предпазва такера от изстрелване на скоби, когато носа на машинката не е допрян до повърхност. Тъй като нямах особен избор откъм части и не ми се разправяше с пощите, просто такерът остана без тоя предпазен механизъм.

Впечатления: Подскача при коване и трябва да се натиска доста плътно към повърхността, за да влязат плътно в материала скобите или пироните, което от своя страна води до следи по повърхността на материала. Има регулировка на силата на удара, която според мен не върши никаква работа или поне аз не виждам разлика при различните положения. Кове малки размери до 15 мм, което дефакто свежда използването му в моя случай само за картон или някакви тъкани или подобни, по-тънки неща около 5 мм, за да може скобата или пирончето да проникне и в другата страна на материала. В общи линии го ползвам, когато ми се наложи да “тапицирам” нещо.

Осмисляйки колко лошо съм се прекарал с тоя такер за мой късмет попаднах на промоция на PARKSIDE PET 25A1 и, воден от мисълта как ще кова пирони и скоби от по 30-на милиметра, скочих в дълбокото за смешната цена от 40-на лева.

Около 2 месеца бях много доволен, но за мое най-голямо съжаление се счупи нослето - пластината, която е отпред на такера и придържа скобите и пироните в пълнителя. Наложи се да го върна и да си взема парите - за мое голямо разочарование, понеже ми вършеше идеална работа, но нямаше кой да се разправя с пращането и връщането от сервиз на машинката.

Впечатления: Машинката подскача при коване и трябва да се натиска към детайла и съответно оставя следа от нослето по детайла. Имаше регулация на силата на удара, но в интерес на истината не виждах голяма разлика. Вършеше идеална работа и имаше горе-долу приличен капацитет, но за мое голямо разочарование се счупи.

След голямо чесане по тимберицата и обикаляне по местните магазини, гледане на сайтове и четене на отзиви и около 2-3 месеца отлагане, накрая реших че все пак ми трябва нещо и няма да чакам за нова промоция за модела, който се наложи да върна. Реших да си взема нещо по-добро, което кове пирончета (основно това ползвам) и се спрях на моделчето TACWISE 181EL, което ковеше до 35 мм пирончета.

Бях доволен от модела в продължение на около 6 месеца. След това се получи лек инцидент с носа на тялото. От горните снимки се вижда как носът е сцепен и е закрепен с тел. Проблемът се оказа, че в пластмасовото тяло има само 2 метални вложки, които държат металния нос към тялото и съответно цялото ударно натоварване при коване се отнася от тях. В крайна сметка корпуса се сцепи. Както се вижда, побългарено е леко и в момента го ползвам от дъжд на вятър, когато ме мързи да чакам компресора.

Впечатления: излезе скъпичък за това, което предлага, пълна недомислица от конструктивна гледна точка. При работа се изисква силно притискане към детайла, за да не остане да стърчи пирончето, но моделът поне беше оборудван с гумено носле, което намалява оставената следа върху повърхността, но не я елиминира напълно. Няма регулировка на удара. Направих няколко опита да се свържа с фирмата, но беше глас в пустиня и така и не виждам от къде мога да намеря нов корпус. В момента го чакам да се дочупи и да поеме геройски към кофата за боклук.

След поредния неуспех в опита ми да се оборудвам с такер се убедих, че ми е писнало от занимаването с електрически такери и реших да пробвам как се държи пневматиката. Бях се оборудвал с малко компресорче, което ползвах главно за обдухване и пръсване на малки детайли. Ръцете ми бяха развързани, но моделите, които гледах по магазините, не ми хващаха окото, а и не ми харесваше цената. Бях се загледал в един модел на макита AF505, но в крайна сметка реших да не се ръся толкова пари, и прибегнах към баба китайка - в моя случай марката е на магазин, от който съм доволен, и реших да им гласувам доверие. Така се сдобих с AW50N, който според книжката работи с 20-50 мм пирончета, но има релси и за по къси, така че съм го ползвал дори с 10-ка.

Това за мен беше преминаване в висшата лига, ако трябва да сравнявам с електрическите такери.

Впечатления: много лека работа, не изисква силно притискане към детайла, така мога да прикрепя два детайла без да се притеснявам, че при удара ще се разместят. Машинката има регулировка на забиването на пирончето, която според мен работи. Няма гумено носле, но поради липсата на притискане, дори да има следа по материала, тя е много по-малка сравнено с ел. такерите. Минусът е, че трябва да чакам 40-50 секунди, докато мога да работя. Работното налягане е 3-4 атмосфери и докато подкачи компресора, си трябва време. Маркучите не са най-удобното нещо в работилницата, но при мен всичко е изведено във височина, така че не е особен проблем. Трябва да капя от време на време масло в машинката (имам и автоматична масльонка, но се оказа, че като се сложи, става дълго и неудобно за работа). Духването от използвания въздух в началото е малко неприятно, но се свиква. И естествено бръмченето на компресора с 6л бутилка успява да устиска 20-на пирончета. Понеже машинката е само за пирони, ми е по удобно да налучкам къде ще отиде пиронът след забиването.

След като бях преминал в висшата лига с пневматиката, при поредната промоция успях да докопам следващата си придобивка PARKSIDE PDT 40 C2. За мое съжаление не прочетох внимателно етикета в магазина и се оказа, че моделът работи със скоби до 40 мм и с пирончета до 50 мм - аз бях останал с впечатлението, че и скобите са до 50 мм.

Това беше купено в момент на пазарен ентусиазъм, така да се каже, но при цена от 50-на лева, кое му плащаш? Моделът има регулировка за дълбочината на забиване на пирона/скобата, която, поне по мое мнение, не работи или поне аз не виждам никаква разлика.

Впечатления: както и предния такер - много лека работа почти без натискане към детайла. Пак няма гумено носле, но поради липсата на натиск не оставя следи или поне не толкова дълбоки. Крачето е със странна конструкция и при по-странни детайли понякога се плъзга и е добре да се има предвид. Иначе работното налягане е като на другия пневматичен такер, като този притежава и минусите валидни за предния.

В крайна сметка, като дръпна чертата, повече никога не бих ползвал ръчен - голяма мъка е да наковеш 100-на скоби или пирони, да не говорим, че трябва да се натиска и да се държи детайлът едновременно. Електрически бих ползвал за тапициране, за което ползвам и първия, но при условие че не ми се налага хем да държа два детайла в определено положение, хем да ги кова (обикновено се разместваха). При електрическите е хубаво, че веднага може да почнеш, но откатът, който имат при забиване, е убийствен (поне моделите, които съм ползвал). Винаги трябва да се притиска здраво такерът към детайла. Пневматиката е изборът ми, ако трябва да забия 100-на пирона/скоби, защото може да се прави серийно забиване (само натискане на такера към детайла с натиснат преди това спусък - което го няма на ел. такери). Не е необходимо силно притискане към детайла - само колкото да се сгъне предпазителят отпред и пирончетата се коват идеално. Минуси са компресорът, мазането и маркучите, но съм готов да ги преглътна заради предимствата. Реално няма откат при коване на пирончета, колкото и да са големи.

Прави ми впечатление че по-новите модели такери са с глава, която се разглобява без ключ, така че ако някой тръгне да си пазари такер, по това предполагам може да се ориентира, дали това е по-нова разработка, или не. Реално при ползването на почти всички модели описани по-горе ми се е случило 2-3 пъти да засичат, като съм ползвал евтини консумативи.

В момента на пазара излизат такери, които имат и батерия, и пневматичен цилиндър в себе си - батерията се използва за зареждане на цилиндъра с въздух за един удар. Изглеждат доста удобни, като съчетават плюсовете от пневматиката и от електрическите такери, но май засега цените им са соленички.

Лека нощ от мен.