Нощни шкафчета

Бях обещал следващият материал да е креватчето, за което бях качил чертеж, но се наложи да направя нещо друго преди това, така че се извинявам за чакането, но следващото нещо, което ще захвана, наистина ще бъде леглото - черешовият материал е вече купен и престоява.

Та, както споменах, наложи се да направя нощните шкафчета преди леглото с надеждата да успея да ги продам и да компенсирам донякъде материала за кревата, който ще се готви. Първо горе-долу скицирах как ще изглеждат и какви ще са размерите на основните детайли, така че да са пропорционални. Основният материал, който ползвам, е доста нискокачествен паркет, който е с доста чепове и дупки и трябва да се внимава, доколкото може, при подготовката му. Най-добрите парчета, които намерих, оставих за плотовете на двата шкафа, всички чепове, които бяха в материала, бяха залепени с Каноконлит, така че при обработката да не се разлетят. Обикновено ползвам течна версия на каноконлита за целта, тъй като съхне най-бързо.

За по голяма част от елементите ползвах червен бор (или поне така предполагам), за краката бял бор (вероятно ), за долните рафтове и стените на чекмеджетата имах останали палети.

Тъй като плотовете се състояха от 4 дъски, оставих нутовете и перата на паркета както си бяха и ги ползвах за подравняване на дъските при залепването. Обмислях варианта да ги изрежа и да залепя дъските без тях, но реших че не си струва да се губи от материалът, което пък от своя страна доведе до по-големи главоболия по-късно, но в крайна сметка се оправих.

Някои от дъските имаха много големи дупки, които ги запуших с тапи, тъй като не исках да изхвърлям дъската. Направих там, където беше изпадналият чеп, по-голяма дупка с форстнер-бургия и си изрязах тапа от същия материал с боркорона, близка до диаметъра на форстнера. Махнах бургията в центъра на боркороната и на получената тапа й скосих краищата, така че в единия край да стане малко по-тясна, а в другия - по-широка.

Тапата я намазах хубаво с лепило и я набих в дупката, където беше дефектът. След изсъхване минах дъската с рендето и резултатът беше задоволителен.

След това последва лепенето на таблите, които щяха да се ползват за долното рафтче. Понеже те няма да се виждат директно, в повечето случаи за тях ползвах по-хубави парчета от палети.

Трябва да отбележа, че в процеса на началното подготвяне на материала всички детайли бяха изрязани малко по-големи или по-дебели, за да имам възможност да ги прогоня до необходимия размер в по-късен етап.

След като таблите станаха готови, последва яко рендосване, защото имаше доста избило лепило, а самите канали на паркета явно не бяха направени съвсем точно в завода и се получи лека разлика в нивата. За съжаление щрайхът ми не може да поема детайли над 20 см, така че с рендето догоних долната повърхност на плотовете да стане равна, за да я ползвам за референтна. За долните рафтчета референтна ми беше горната повърхност. Горната повърхност на плота я изравних, но не успях да докарам да е идеално паралелна на долната. В крайна сметка човекът, който ще ползва шкафа, това няма как да го забележи, освен ако не ходи да спи с шублер в джоба :).

Дупките в долните табли бяха запълнени с кит и оставени да изсъхнат. Понеже ме беше страх да не се огъне плотът, въпреки че борът е относително стабилен материал, реших да направя така наречения бредборд.

С циркуляра изрязах от двете страни на 1 см. навътре канали с необходимата дълбочина, а перата дооформих с едно ренде - така успях да догоня точния размер за перата.

Краят на перата отрязах около 2 см. навътре. Направих краищата за плота на фрезата, като каналът, който е в краищата, го оставих малко по-голям отколкото са перата, така че да има място при разширение, ако тръгне да се разширява. Тука естествено омазах единия от краищата, защото ми изтърва водачът на фрезата и се наложи да ги преправям.

Реших да направя сглобката на краищата от така наречения напрегнат тип. С ренде отнех леко в центъра на краищата за плота и така се получи леко шкембенце, както се вижда на снимката, което помага детайла да остане напрегнат впоследствие.

При лепенето на страниците на плота сложих лепило само в средата на сглобката, както се вижда на снимката, и обрах луфта в средата, така детайлът дефакто е залепен само в средата и позволява на плота да се разширява наляво и надясно от центъра, а напрегнатата сглобка притиска краищата на страницата на плота към останалите дъски и не и дава да мърдат.

Последва ново изравняване на плотовете с рендето, заради лепилата и различните дебелини на страниците, които бяха нарочно оставени така с идеята да ги изравня в последствие.

Страните, които са отстрани и отзад на чекмеджето, са закрепени с връзка нут и перо, която е отворена откъм страната на плота. Понеже тази част така или иначе ще е скрита, не сметнах за нужно да правя скрита сглобка. Длабовете в крачетата бяха изкопани с помощта на фреза и приспособление.

Тъй като за страниците ми трябваха по-широки дъски, отколкото имах, реших да залепя по 3 от наличните дъски както си бяха с нута и перото от фабриката и от направените панели да си нарежа необходимия размер за страниците - така материалът, който щях да изхвърля след това, беше по-малко.

След като си нарязах дъските, понеже бяха по-тесни от капацитета на машината, си спестих ръчната работа. За направата на перата в края на страниците ползвах същата схема - с циркуляра изрязах канал с необходимата дълбочина и на необходимото разстояние от края на страницата, и с ренде и длето догоних размера на перото така че всяко да си влиза в нута, който е изрязан в крака.

После дойде време за украсяване на краката на шкафчетата, първоначалната ми идея беше да сложа там контрастно твърдо дърво, което да хваща окото и заедно с това да пази краката от удари, защото вероятно ще ядат бой по време на ползването. За целта изрязах в единия край на крачетата правоъгълен канал в който залепих малко по-голямо парче черешова летва, така че впоследствие да мога да рендосам и ошкуря черешата, за да е като едно цяло с останалото дърво. Надявам се, че се разбира от снимката. Ползвах доста стеги и канап в случая, защото нямах гумени маркучи, но за следващия път, ако правя такива неща, ще трябва да си набавя, защото е по-удобно.

Тук за пръв път ползвах така наречения фейс-фрейм. Тъй като детайлът в случая не изпълнява кой знае каква носеща функция, а е само за скриване на структурата зад самото чекмедже, направих рамката просто от летвички, като в краищата прекарах по една 6-милиметрова дибла за допълнителна стабилност.

Последва малко смешната част :), гладене на дъските.

В общи линии огледах всички детайли и там, където имаше деформации в повърхностите, ги огладих с влажен парцал и ютия, сложена на максимум. Ако ще гладите, не се престаравайте, на един от тестовете, когато си купих ютията, успях да изкарам смолата от дървото, което няма да седи много добре на крайния детайл. Както и да е, можете на следващите две снимки да видите ефекта от гладенето. На първата е нараненият детайл, на другата - същият, но вече изгладен. Смешно е, но има ефект и може да ви спести шкурене.

След това последва дълъг и скучен процес на шлайфане - с шкурка с едрина 60, за някои детайли, през 80 и 120. По мои изчисления цялото шлайфане изяде почти един цял ден - 8 часа с няколко почивки. В края на деня не можех да хващам нищо заради игличките в ръцете :).

Следващият етап беше самото лепене на шкафчетата, като събирането го правих на два етапа. Първо събрах задната и двете страни с краката, а като поизсъхна лепилото, залепих и фейс-фрейма. За събирането на елементите си сглобих няколко прави ъгълчета от шперплат, защото меренето всеки път с триъгълника е стъкмистика - така само стягах детайла към ъгъла и заспиваше. За съжаление тук бях допуснал една грешка. Един от краката беше 1-2 мм малко по високо от останалите, та впоследствие се наложи да го подпиля с лентовия шлайф, за да не се клати шкафа.

След това събрах рамките на чекмеджетата, които са с така наречената фалцова (rabbit) сглобка. Освен че са залепени, е сложено и по едно пиронче, колкото да държи сглобката докато съхне лепилото. Реално самите чекмеджета няма да изпитват кой знае какво натоварване, така че нищо повече не им е нужно. Сглобката просто помага при събирането да не бягат детайлите :). Естествено и тук триъгълниците влязоха в употреба като по-мързеливо решение.

За закрепване на плота ползвах две летви, в които направих овални отвори за винтовете които се захващат за плота, а самият детайл го захванах с винтове за страницата на шкафчето. Този детайл играе ролята и на ограничител, да не пада чекмеджето, като се извади. В самата конструкция добавих плъзгачи отдолу, а отстрани на чекмеджето има стабилизиращи летви, които обират луфта покрай чекмеджето, да не се кривят при движението си и да се затварят по-лесно.

Следващият етап беше закрепването на долното плотче. За целта ползвах летви, които с дюбели закрепих на самите крака. Летвите имаха 2-3мм канал, на който впоследствие легна долният плот. За самите летви пробих първо дупки под наклон от долната страна, стегнах летвата на мястото и, като ползвах дупката в летвата за водач, разпробих в самите крака. След това просто набих дибли с лепило и изрязах с трионче стърчащата част. Под летвите подлагах дисдтанционери, за да не меря всяка летва поотделно къде да се намира.

След това установих, че в бързината да събера чекмеджетата съм забравил да оставя канал в който да легне дъното и се наложи да го направя допълнително с фрезата и приспособлението. Ъглите почистих с длето. Дъното допълнително укрепи конструкцията на чекмеджето, тъй като го залепих и закрепих със съвсем къси пирончета.

След това отново се върнах на долния рафт, като го закрепих към страничните летви, които бяха закрепени преди това в краката с по две дибли, които се виждат от всяка страна. Според мен това е допънителен декоративен ефект. За задната страна просто поставих една летва, която паснах съвсем точно на мястото и понеже плотът трябва да може да се разширява настрани поради движението на дървото, я закрепих само с една дибла в проходен отвор, така че да се вижда отвън. За предния кант на рафта сложих летва, в която с циркуляра изрязах проходен канал колкото е дебелината на плота, предполагам се вижда от снимката.

Дефакто предната и задната летвичка на долния плот са само декоративни, за да не се вижда напречният разрез и нямат носеща функция. Предната летва я направих малко по-ниска от задната. Искаше ми се да е съвсем равно отпред, но не ми изглеждаше на място просто да сложа летва със същата дебелина като плота. Освен това,  тъй като ще има по-интензивно ползване, съществува вероятност да се счупи.

Не описах как точно съм направил лицата на чекмеджетата, но при тях няма нищо по-особено -  просто следвах размерите по схемата. Ръбовете са заоблени и това беше лека волност, тъй като формите на шкафчето са доста по-остри. За дръжките се чудих какво  да сложа и в крайна сметка си направих една голяма заготовка и от нея изрязах две семпли дръжки, които, поне според мен, горе-долу се връзват с външния вид.

И така стигнахме до финиша. Тъй като в случая ползвах поне 3 вида дървесина, ме достраша да нанеса цветен лак директно върху дървото, така че първоначално нанесох много разреден прозрачен воден лак, който играе ролята на грунд за дървото и уеднаквява поне донякъде попиването в различните части на дървото. За грунд преди съм ползвал и разредено лепило за дърво, като според мен с лепилото ефекта е по-добър, но в случая реших да не си правя допълнителни експерименти. След като изсъхна грундовия слой, минах с шкурка 320 само на ръка и нанесох слой много разреден воден лак цвят палисандър - може би 1:5 лак вода, тъй като при по голяма концентрация цветът ставаше прекалено наситен за това, което търсех. Дори така, с тоя лак ефектът на контраст от черешата по краката се позагуби, но вече беше късно да се връщам. Нанасянето беше с четка, като внимавах, колкото мога, като нанеса лака да го оставя 2-3 мин. да дръпне и след това да мина същото място с бързи леки движения така, че да се разнесе по-равномерно. Следваха 2 слоя прозрачен воден лак с по-висока концентрация, като този път между слоевете минавах с шкурка 320 на ръка. След като последният слой съхна, след 24 часа натърках всички повърхности със зелен скоч с малко восък. Получи се повърхност която ти е кеф да галиш :).

Дръжките  ги обработих само с тиково масло, за да изпъкне цвета на черешата.

В крайна сметка това се оказа крайния резултат.

Лека нощ и благодаря за вниманието.