Работна маса - вековище (дано!)

Вече е никое време посред нощ, главният редактор вече спинка сладко, сладко, а аз си забърках едно кафе и сядам да драскам с надеждата, че на някого ще му е интересно, като чете или ще му бъде от полза.

Ако някой следи снимките във Фейсбук, може би е забелязал, че известно време бях на колци така да се каже и в момента в общи линии трябва да се устройвам отново, така че страничните проекти дадоха малко заден ход и част от нещата, които ще качвам, ще са по-скоро свързани с настаняването ми в новата щаб-квартира :).

И така, в началото беше материалът - естествено най-евтинияj възможен, който щеше да ми свърши работа. Точната разновидност на иглолистна трънка, от която са разбичени талпичките и дъските, не мога да спомена, но само ще кажа, че е доста бяла и с ниско съдържание на смоли. В момента на купуването нямах точен чертеж, за да предвидя какво точно ще ми трябва като дължини и карах по груби предположения, като си дадох относително солиден запас.

Иначе материалът в началото изглежда доста жълт заради обработката, която правят, тъй като това се води дървесина за конструкции. Имаше вариант да отида при един местен дядо, който продава наистина сух материал, но проблемът е, че материалът му често е с буболечки или с кората и се налага третиране и допълнителна обработка. В случая идеята беше да не се мотая много с масата.

По спомен от склада взех 8 бр. 38 х 63, 2 бр. 63 х 75 и една дъска 27 х 150 за обшиването на масата. За няколко дена уточних каква точно исках да е конструкцията на масата, като минах през два варианта, и то главно промените бяха в частта, където ще се слагат стопери за менгемето или така наречените “bench dogs”. Исках да направя тази част възможно най - здрава, тъй като освен менгемето и тия стопери там щеше да се работи основно и съответно щеше да има доста натоварване. За плот бях решил да ползвам едно наследено старо парче ПДЧ от Татово време с дебелина около 22 мм, но с ужасна тежест :). След като уточних конструкцията (и към двата варианта ще сложа линкове накрая), започнах оразмеряването по дължина на всички талпички, които щяха да съставляват носещата рамка на плота, и започнах да си ги редя като пъзел на земята, за да ми е по лесно да се ориентирам и да не се налага да гледам чертежа и листа с детайлите за рязане (тоя път си направих “Cut List” от скетчъп-а и се родих).

Докато редях елементите, ми направи впечатление, че не са еднакво дебели на “пипане”, бях видял че размера беше по малък от обявения в етикетите и в чертежа бях предвидил малко по тънки елементи, но не очаквах, че материалът от едно и също пале в магазина ще има отклонения от порядъка на 3-7 мм.

Планът ми беше да ползвам талпичките без допълнителна обработка и калиброване. Бях ги подбирал доста внимателно в магазина да са възможно най-прави. Цялата рамка остава под плота и няма смисъл да се тревожа за външния й вид. В крайна сметка, след като всички елементи бяха готови, бях принуден да добавя една операция към процеса, а именно минаване на циркуляра за да уеднаквя ширината и височината им.

Тук е един от плановете заедно с “Cut List”, който се оказа доста удобен.

В конструкцията бях предвидил доста пазове или “dado joint” които помогнаха освен за укрепване на конструкцията на рамката, но също улесниха и събирането на целия пъзел от елементи. За да улесня работа и да минимизирам грешката от чертежа, маркирах местата на пазовете на едната носеща, а на другата носеща маркирах само първия паз и останалите ги пренасях със правия ъгъл от маркировките на първата.

Естествено не се мина и без начесване на крастата да си поиграя с новата играчка. На задния упор добавих още летви тъй като при рязането на пазовете на герунга задния край на паза не се получаваше равен а с дъга. Диска не можеше да отнеме всичко и просто изтеглих елементите да са по напред за да се получава равен сряз.

В началото си играех да правя няколко разреза, а след това да дозачиствам с длетото, но в един момент започнах да ползвам герунга като радиален циркуляр или “radial arm saw” и с местене на главата напред и назад леко преместване на материала успявах да зачистя много добре паза и не се налагаше допълнителната намеса на длетото.

След като всички елементи бяха подготвени, събрах цялата рамка върху плота на земята. Рамката и плотът трябваше да са с еднаква ширина и исках да тествам дали всичко се напасва както трябва.

За сглобяването мислех да ползвам строително лепило и винтове, но, като се замислих, че с това лепило при толкова много елементи ще се омажа до ушите, а най-вероятно ще залепя и за плота, реших, че винтове 5 х 60 би трябвало да задържат конструкцията да не отлети на плаж в Майорка или на Антилите. В пазовете, които бяха срещуположни, от едната страна завивах винтовете в самия паз, а от другата страна винтовете - под доста остър ъгъл, така че да се разминават с първите.

О, крака, крака! (за съжаление не на някоя хубава мацка :), а на масата). С краката, както се казва, ми се разказа играта. Материалът, който бях напазарувал за крака, почна да ми се струва все по-тънък и по-тънък, като се замислях за тежестта на конструкцията, но етапът с пазаруването беше минал и след няколко почесвания по главата стигнах до заключението, че материалът за краката и стабилизаторите е малко. Слава богу имах останали запаси от предишни проекти. Заготовките минах през абрихт и щрайх и накрая циркуляр, но тази обработка си беше предвидена изначално, тъй като елементите ще са видим и и е добре да имат някакъв фасон.

При разбичването на някои крака се получи доста перушинест ефект :). Дървесината беше толкова мокра явно, че дискът не успяваше да я среже, а само я млатеше и правеше ето такава перушина.

Перушината наложи “епилация” - шкурене, още една непредвидена операция, но поне така краката придобиха приличен вид.

В горната част бях предвидил да има отстъпи, така че цялата рамка на плота да легне на тях и плотът и самите винтове между краката и рамката да не носят натоварването. Първоначално ги почнах на герунга, но, като се замислих над процеса, ги довърших на циркуляра, тъй като там настройката беше по-лесна и вероятността от грешка - по-ниска.

Стабилизаторите на краката бяха предвидени да имат чеп или “tenon” 40 мм, който да влиза в длаб в краката. След изработката на чеповете заоблих всички краища за да намаля шанса от отчупване, а и ако не дай си боже се наведа и пипна да ми е приятно :). В късите стабилизатори отстрани първоначално мислех да оставя чепове с по 10 мм отстояние от края, но, тъй като двата детайла са с еднаква ширина, ме достраша да не би крака да стане кекав след това и оставих отстояние само по 15 мм отстрани, което не е отразено в чертежа. Отстоянието отгоре и отдолу си е по 10 мм. Стабилизаторите както и елементите, носещи плота, са обърнати, така че по дебелата им част да е в посоката, в която действа силата на гравитацията :).

Мястото на длаба или “mortise” за дългите стабилизатори го позиционирах горе-долу в средата, тъй като в случая позицията не е от много голямо значение освен, може би, ако се гони някаква естетика. За късите стабилизатори, понеже материалът на стабилизатора и крака е с еднаква дължина, просто ползвах разтегливия прав ъгъл, за да пренеса размерите.

В началото мислех длабовете да ги правя на фрезата, но впоследствие, след като ги предвидих да са по 40 мм (а с фрезата мога да прокопая до 20 мм), стигнах до “тежкото решение” да правя длабовете с свредло и длето (Дядо Коледа, ако може, да ми подари един мортисър за другата година :) ). С "Форстнер" свредло извадих по-голяма част от материала, който трябваше да се извади от длаба, и с длето започнах да се мъча да го дооформям.

За почистването на дъната ползвах една техника с допълнително трупче. Мокрият материал се оказа много лесен за рязане, но много кофти за вадене - заради водата парченцата постоянно залепваха вътре. При сухия материал положението беше обратното - кофти за рязане, тъй като буквално се сплескваше под длетото, но лесно за изваждане.

След като приключих с копаенето, ръбовете на краката получиха леко погалване от фрезата включително и от долната страна, та да не вземе някое парчеце да се самоотлъчи.

Поиграх си докато прогоня всички сглобки на краката и стабилизаторите, и тестово качих рамката на плота, за да видя дали всичко изглежда горе долу нормално.

Последва лепене на два етапа - първо на късите стабилизатори, а после и на дългите. След като лепилото "дръпна", нанесох една ръка лак - не толкова, за да предпазя дървото, а за да забавя съхненето и евентуалното измятане. Както по-горе споменах, доста от елементите бяха буквално мокри. Имах чувството, че съм си резнал дръвче от близката гора и дялкам него, а не готов строителен материал. Само ми остава да стискам палци и да се надявам, но в случая нямах особен избор.

Преди да си блокирам мястото и да сглобя масата, трябваше да подготвя материал за обшиването на плота отстрани. За дългите страни ползвах дъската, която бях купил, а за късите успях да изровя някакво станно дърво, изостанало от един палет - червено на цвят, доста твърдо и някак си по-мазно, като че ли. Рендосах и минах на щрайхмуса всички, като за късите страни сцепих парчето от палет на две горе-долу. От страната, където е менгемето, трябваше да сложа обшивка 10 мм, за да не преправям челюстите на менгемето, а от другата страна оставих остатъка.

След това качих рамката на плота на краката и ги закрепих с по няколко винта.

После качих и самия плот върху цялата конструкция, нагласих го да се напасне по ширината, а от двете страни това, което беше по-дълго, го изрязах с ръчен циркуляра и един линеал с лек аванс.

 

Получи се малка засечка :). Леко делнах рамката при изрязването, но понеже не бях срязал още другата страна, просто придърпах леко плота към тази страна и работата се оправи.

Плотът е закрепен към рамката основно по периферията с винтове, а където беше останал да стърчи извън рамката го изравних с “flush trim bit”.

В този момент се усетих, че съм забравил да разпробия отворите за стоперите по масата. Първоначално мислех да разпробия самата рамка, където трябва, до размера, който исках за стоперите, а след това в плота да разпробия малки отвори, колкото да вкарам “flush trim bit” и да уголемя дупките, но се наложи промяна в стратегията и разпробиване директно на плота. Форстнер битът се оказа къс и пробиването до края го направих с плоските свредла, но ползвах малко по малък диаметър тъй като 20 мм за форстнер бита и 20 мм на плоските свредла се оказа че не са еднакви :) (някой е забравил да си вземе шублера, като са правили матриците). Отгоре на дупките направих леко закръгляване с фрезата, за да мога да вкарвам по - лесно стоперите. И тук не се мина без жертви - въпреки меренето и оглеждането, успях да ударя с форстнера един винт и сега ме чака яко пилене с дремела, да му оправя формата. Тази дупка, в която ударих винт, остана непробита докрай и съответно, ако искам да я ползвам, ще трябва да я почиствам. При другите всичко ще си изпада под плота и на бъдещите чекмеджета ще трябва да им сложа покривче, ако не искам да се пълнят с болкуци.

Последва монтажа на менгемето от циркуляра, което закрепих към гредичките отстрани и към плота отгоре.

След това поставих обшивката на плота закрепена с винтове към носещата рамка. На обшивката и направих заобляне с фрезата, за да е по приятна за пипане и всичко намазах с вакса (восък в терпентин, или поне такова би трябвало да представлява).

И накрая добутах Мохикана до мястото му зад циркуляра, като идеята е да се ползва и за изходна маса, надявам се с ширина около метър да е по-удобно при разбичване на дълги дъски

Благодаря за отделеното време и лека вечер :)

дано да е било полезно на някого.

Опа, ето линковете към плановете:

Маса вариант едно

Маса вариант две - реализирания тук