Дъските имаха канал от долната страна. и първата ми задача беше да ги изравня на циркуляра.
След това планът беше да пусна материала през щрайхмуса, за да станат гърбовете му успоредни на лицата. Ремъкът на машината обаче имаше други виждания по въпроса и реши да се скъса.
След един ден търсене и разправии с доставчици, оправих машината и калибрирах материала на дебелина, а после изчистих нутовете и перата, защото дъските не пасваха една към друга без фуга. След като имах две успоредни лица и два канта слепих плоскостите – една за плот и една за рафт на масата.
На другия ден, като изсъхна лепилото, загладих плота с рендета. Най-напред свалих най-големите разлики в дебелината с универсално ренде № 5 с отворено гърло за сравнително дебела стружка. Рендосвах напречно на влакната, за да елиминирам възможността острието да се вкопае там, където насреща на пътя му стърчат прекъснати влакна, и да откърти парчета от материала (planing against the grain).
http://planetuning.infillplane.com/html/mechanics_of_chipbreakers.html
След това с ренде № 6 минах плоскостите под ъгъл от около 45 градуса спрямо
направлението на влакната. Рендето беше настроено за тънка стружка.
Най-накрая минах с ренде 4 1/2 по посока на влакната с фина настройка на ножа и след бързо шкурене
със шкурка № 120 плоскостите бяха готови за следващия етап.
Сега трябваше да обърна внимание на кантовете – за целта използвах ренде №7. Понеже е дълго, това ренде с лекота изправя тясната страна на дъските (кант), трудната част идва в това да не го наклониш и кантът да избяга от заветните 90 градуса. Много майстори съветват, когато се работи с ръчно ренде по кантове, предната ръка да не е на дръжката, а да гали една страна на дъската, като само палецът притиска носа на рендето. На мен ми е по лесно да натискам носа с длан, а пръстите да се плъзгат от другата страна на дъската. След всеки две-три минавания проверявам дали съм се отклонил от 90-те градуса с прав ъгъл.
Когато видя, че съм рендосал повече от дясно или от ляво, веднага коригирам. Понеже съм десняк, почти винаги кантът ми е по-нисък от дясната страна на дъската. За да оправя грешката, премествам рендето така, че лявата му страна стърчи повече от лявата страна и така, понеже натискам повече наляво, грешката се компенсира.
Въпреки че, както казах по-горе, да изправиш канта по дългата страна е лесно, не трябва да се приема за даденост. Ако при излизане на рендето от дъската не се сетите да спрете да натискате с предната ръка, ще направите канта дъгообразен и никога няма да може да залепите две дъски една за друга. Процедурата е следната, когато въвеждате рендето, натискате само с предната ръка, а когато рендето излиза – натиска само задната. От всички клипове в Ютюб, като че ли този обяснява процедурата най-ясно.
https://www.youtube.com/watch?v=TJfD0-fFAzI
Сега е вече време да подрежа плота до окончателната му дължина. Понеже все още не съм си направил шейна за циркуляра, се налага да използвам транспортира. Плотът обаче е твърде широк и, за да извърша операцията, се налага да го обърна наопаки, т.е. вместо линеалът му да бута материала, материалът бута линеала.
Както знаете от предишни мои проекти, когато правя плотове, винаги им слагам капи (breadboard edge). Те пречат на дъските да се извият и плотът да стане неравен, и скриват края на дъските. Освен всичко друго така плотовете ми харесват повече. Ако сте пропуснали, тук може да прочетете още по темата (http://woodbg.blogspot.com/2014/04/blog-post.html). Различното този път е, че чеповете на плота ги направих на циркуляра. Стегнах плота към права дъсчица, за да съм сигурен, че е равен, и го изправих до линеала, като настроих диска така, че да ми даде желаната дължина на чепа.
После сложих плота да легне, свалих диска, за да ми даде рамото на чепа и преместих линеала, за да докарам дължината.
Ако за тази операция се използва транспортир и последователни разрези, и при най-малка липса на успоредност на двете страни рамената на чепа няма да се засекат, затова използвам за референтна повърхност самия край на плота.
Каналите в капите издълбах на масата с фреза, като най напред бях пробил дупки с колонната бормашина, в които да „насадя” стърчащия от масата фрезер. Долу може да видите колко малко работа с длето е необходима, за да се изчисти каналът (горният е изчистен, а долният е така, както го е оставила фрезата).
За да прилепнат добре капите, направих лека дъга в средата с блок ренде. Това е нужно, защото детайлите не се лепят, за да не се спука плотът. Дъгата ми гарантира, че няма да се отвори фуга - ако средата, където се намира единствената залепена дибла, прилепне плътно, краищата на капата се притягат още повече (дъгата играе ролята на пружина, затова сглобката се нарича spring joint).
Сега е ред на краката на масата – първо ги изрязвам до нужната дължина, после им скосявам краищата, маркирам отворите в тях и ги издълбавам с машината за длабове. Процедурата е като тук http://woodbg.blogspot.com/2014/11/blog-post_9.html .
Чеповете в напречниците стават така:
Преди да залепя рамките, рендосвам кантовете, защото после ще ми е трудно да изшкуря белезите от молива.
Изравнявам диагоналите със стега, за да съм сигурен, че четирите ъгъла са прави.
Рамките от късата страна на масата са с решетки, за да не се виждат кошовете за пране, които ще стоят на рафта под масата. Изпълнението им е като на детското легло от предната статия – за да не правя длабове, закрепям вертикалните детайли в трето парче, което после залепвам към рамката - нещо като рамка в рамката.
Понеже материалът е бял бор и се кърши от фрезата, съм принуден да подавам летвите наопаки – така фрезерът утря дървото отвън навътре и не изкъртва парчета. Малко е по-сложно за изпълнение, защото трябва да притискате детайла и към линеала и към плота на фрезата, понеже машината се стреми да го изхвърли, когато работи в тази посока. За целта използвам огънато парче дърво и лапа, с която притискам към линеала - не смея с пръсти, защото детайлът е тънък и ако изхвърчи или се счупи може да си направя кофти маникюр :).
Ето каква е разликата:
Детайлът, подаван в правилната посока (от дясно на ляво, гледайки линеала), е по-долния, горният е подаваният наопаки.
Сглобяването на рамката с вертикалите протича така:
Ето го резултатът – четири рамки, напълно идентични две по две:
Сега е ред да съединя рамките. Реших да сложа късите рамки в края на дългите и да ги залепя, но за да на оплескам вътрешния ъгъл с лепило и за да стане по-лесно сглобяването, реших да направя фалцове в големите рамки, които да служат като гнезда. За момент се разсеях и пуснах детайлите в правилната посока, а не наопаки, и материалът се изкърти жестоко.
С ренде фалцовик изчистих гнездата, но външният ръб остана разръфан.
Не ми се правеше втори опит с фреза, затова реших да използвам блок-ренде и просто да скося ръба.
Сега дойде време да залепя краката. Използвах държачи на 90 градуса, направени от шперплат. Ако лепилото в бутилката е на свършване, може да използвате руло шкурка и да го поставите надолу с главата, за да не губите време в чакане лепилото да излезе.
За да прибера плътно детайлите, захванах рамките с винтове. Преди пуристите да изтръпнат, ще кажа, че след като лепилото засъхна, извадих винтовете и на тяхно мясно набих дибли от орех, които направих сам с бормашина и плашка за нарязване на резба:
После изшкурих отново плота с шкурка 180 и му заоблих горните ръбове. Този път не забравих да подавам наопаки :).
За подпори на долния рафт използвах триъгълничетата, които ми бяха останали при скосяването на краката.
Ето как изглежда масата след сглобяването.
За да закрепя плота, използвах трупчета със зъб, заклещен в канал в престилката на масата.
Това се прави, за да не се ограничава движението на плота, ако се фиксира с винтове.
Това е готовата маса и предназначението й.
Все още не е лакирана, защото в работилницата е твърде студено и влажно. Като стане напълно готова, ще пусна нови снимки.
Благодаря ви, Дани и Емо, за материала.
Ето снимки на масичката в завършен вид. Затъмних плота и рафта с лазурен лак "Орех", за да кореспондират с останалите мебели, а корпуса оставих светъл.
Браво, Мишо.Страхотна изработка, както винаги и много добро обяснение.Може и да не я лакираш, макар вратата и рафтовете да са в цвят..В последно време опитвам да полирам дърво с кече и се получава много интересна повърхност.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Еди, и на мен не ми се ще да я оцветявам, но сигурно ще се наложи. Не съм пробвал с кече, ще трябва да проуча технологията :).
ОтговорИзтриванеАми технологията е съвсем технологична.Изрязвам си парче твърдо кече, нахлузвам го на един дълъг болт, стягам с гайката между две шайби, хващам го на дрелката - на стойката и с върха едно ножче го струговам и го правя кръгло.После с дрелката на ръка.Малко тегава работа, пък и нямам фабрични кечета.Няма начин обаче да не се продава някакъв вид фабрично.Повърхността се набива и става гланцова.Особено хубава повърхност става на дъб.
ОтговорИзтриванеПонеже масичката е за коридора пред банята, където е леко влажно, и понеже е от бял бор, който е доста мек, реших да я лакирам с полиуретанов лак, за да я защитя възможно най-добре. Ще опитам полирането някой друг път. :)
ОтговорИзтриване