"Масичка" за герунг

Чудя се как да седна да напиша нещо интересно за нещо толкова безинтересно като сглобяването на една маса, явно вече съм блокирал сериозно защото вече 10 минути се мотая, чудейки се какво да напиша. В момента масата все още е на стадий ЕДНО - завършена е основната конструкция и остава да изработя нещо като линеал, чекмеджета и вратички, за да мога да прибера всичко, което в момента се въргаля по пода на работилницата и събира прах.

Близо две седмици си играх да чертая и да докарам някакъв вид на масата - с кантове и всички екстри. В крайна сметка, като погледнах какво съм начертал, установих грешка в дизайна и нахвърлях набързо втора версия на масата без окончателно да съм доработил всичко. Не бях сложил вратичките и чекмеджетата на чертежа, но се хвърлих в сглобяването. Не можех да седя и да въртя масата до безкрайност на компютъра трябваше да почна да режа :).

Поне за мен тази стъпка е най-тегаво да бъде направена, винаги нещо ще се прецака или няма да стане както е планувано. В крайна сметка винаги се решавам да се гмурна, но точно момента на скока е труден :). Същото е и преди да почна да пиша хихи.

При замислянето на масата се съобразявах с няколко условия, които са специфични за моята работилница. Мястото е около 4-5 метра и има една врата, която трябва да остане отваряема - ако има да се разбичват на циркуляра дъски, по-дълги от 3 метра, вратата се отваря, за да може дъската да излиза навън, също така от там ми е достъпът за двора, от където мога да вкарвам и да изкарвам лесно материал и примерно да излизам и да работя нещо зад къщата, ако се налага. Като ми се е налагало да режа с герунга често си вземам дъски или талпи с дължина 3 метра (т.е. масата трябваше да може да ги побира) и обикновено работя с дължини под или около 2 метра (масата трябваше да има от едната страна на герунга поне 2-2,20. Това са нещата, които, поне от моя опит, са ми трябвали и ми се е налагало да правя разни гимнастики за да ги постигна. В тази версия на работилницата исках да реша поне проблемите, които съм имал досега, а колко ли съм си създал ще разбера в бъдеще :). От едната страна на цялата конструкция трябваше да имам 50 см. от стената, тъй като там е стелажът за дървесина и исках да мога да редя повече материал. Последното условие е, че герунгът трябваше да се събере на масата, а с тия релси отзад това е малко трудна задача. Май се поувлякох с обясненията, време е за малко снимки :).

Тъй като по-голямата част от цялата конструкция е изпълнена от плоскости, голяма част от разкроя го правих с ръчен циркуляр. Мислех да ползвам двата водача, които си бях купувал навремето, но, да правя всеки път сметки къде ще се падне диска и да местя шината, ми се стори прекалено затормозяваща процедура и просто ползвах водача за циркуляра, който си бях правил на времето. Под плоскостите подлагах стиропор, за да не на сдъвча масата докато режа.

Шината леко се е изкривила сигурно ще трябва да я направя от дебело ОСБ.

Тъй като листата в двата края имат нутове и пера, трябваше да ги отстраня, като за това ползвах настолния циркуляр. За съжаление размерите на плоскостите са му малко преко силиците и, както се вижда от снимката, линеалът леко увисва, но поне е заключен паралелно на диска и разкрояването на ширина не отне много време. Първо подрязах от едната страна всички, а после нагласих точния размер за ширината и минах всички платна отново, така разкарах нутовете и перата и уеднаквих размера.

Последва изработката на кантове за всички челни срезове. След седмица зад компютъра в чудене какво точно да ползвам за профил, гмуркайки се в самата операция, реших да ползвам обикновено скосяване на краищата на кантовете под 45 градуса. Подготвих няколко дъски с дебелина колкото плоскостите OSB, след това от единия край на дъската скосявах двата й края с фрезата на масата и си изрязвах летвата на циркуляра. Добре че не трябваше да се ползва линеал за фрезата, тъй като в моя случай фрезата е в масата на циркуляра и, за да монтирам линеала на фрезата, много често се налага да махам линеала на циркуляра, което води до пренастройки и шанс за вкарване на грешки - да не говорим за загубата на време.

Много ми се искаше да мога да хвана всички плоскости със стеги и да изрежа наведнъж всички отстъпи, където щяха да влизат хоризонталните стабилизатори на цялата конструкция, но, уви, явно съм далеч от силата на Арни и не мога да дигна 50-60 кила :). Майтапът настана, но всички платна, струпани на едно място, се оказаха ужасно тежки, а освен това и нестабилни и прецених че идеята за рязане накуп не е от най-добрите ми хрумвания.

Оставих идеята за изпълнението на срезовете в страниците да узрява в кратуната ми и реших през това време да се заема с кантовете. Предназначението им е да скрият напречния сряз и човек да си мисли, че е ползвано масивно дърво :). В случая исках да скрия краища на ОСБ-то които имат гадното свойство да са доста ронливи, ако не са хубаво изшкурени, а освен това шансът да се сдобия с някоя треска в ръцете е много голям. Мислех да ползвам строително лепило и пирончета , но след малък тест се оказа, че лепилото за дърво държи идеално на срязаното ОСБ. Бях решил кантовете да са с цвят, така че да хваща малко окото и да не е много безлично шкафчето. За оцветяване ползвах спиртен байц (домашно забъркан :)), който съхне бързо и не оказва влияние на лепилото. Въпреки всичко гледах да не мацам прекалено много гърбовете на летвите, просто нямаше смисъл.

Извърших измяна пред любимия ми циркуляр, трябва да си призная като грешник пред поп :). Най-лесният начин да направя пазовете в страниците беше да ползвам зегето. Много внимавах и се старах (колкото може да се внимава със зеге) и докато се усетя тази операцийка беше завършена. С "копито" на сърцето трябва да призная, че на места имаше мърдане, но това са рисковете на начинанието, въпросът е крайният резултат да хареса на този, който го гледа. Грешките и недостатъците често се виждат само от този, който ги е направил - поне аз съм останал с такова впечатление.

Пак допрях до циркуляра за хоризонталните стабилизатори (ако така се наричат). Жертвах едно платно ОСБ, което нарязах на ивици. Понеже доста от шкафовете ми са от такъв материал, имам малък опит и реших, че няма да е зле в точките, където стабилизаторите се завиват за страниците, да добавя още малко материал, така че да дам повечко "месо" където да се завиват винтовете. Така също намалявам шанса от спукване. За целта ползвах малки парчета от ОСБ-то.

Парчетата закрепих с лепило и такер, а впоследствие добавих и по един винт. И добре че го направих :). Лепилото не лепеше добре две допрени по този начин парчета ОСБ, предполагам заради смолите които покриват самото дърво.

Не знам за другите, но аз винаги се старая да ползвам ръкавици, когато има шанс някоя треска да се засели в ръцете ми. Винаги, когато разбичвам материал, ръката, която е водеща за материала, е в ръкавица, тъй като при плъзгането винаги може се отчупи някоя треска и да ми се забие в ръката, а и диска генерира доста неприятна струя от понякога твърди опилки. Въпреки, че, доколкото знам, не е добре да се ползват ръкавици, аз ползвам, тъй като всяко неволно мръдване може да доведе до фал.

Иии... време за сглобяване: след неколкочасово упражнение по тежка атлетика с плоскостите дойде време за веселата част, все пак да видя, дали някъде не са се омотали нещата и не съм изпуснал да направя нещо което е трябвало. Първоначално изправих вертикалните платна и поради липсата на живи подпорки (визирам две три хлапета които да се мотаят покрай мен) ползвах стеги и ъглите за сглобяване, които си бях правил преди това.

При сглобяване на каквото и да е вече съм си изработил навика да ползвам летвички, които да ми показват дистанцията между елементите - така не се чудя как да хвана метъра и в общи линии не се усеща липсата на пълноценна трета ръка хихи.

Първоначално завивах винтовете които мога да достигна без да местя конструкцията, а след това обръщах конструкцията, за да мога да стигна от долната страна. На този етап много помага да имаш очи и на гърва, защото, ако фраснех някоя от стабилизиращите, щях да я скърша като кибритена клечка.

Първа грешка и първа голяма загуба на време: всички стабилизиращи бяха по-къси от необходимото и съответно трябваше да се наставят (ползвах чамово парче). За съжаление точно на стабилизиращата, където не можеше да се ползва парче, бях срязал единия край с перото и нямаше как да съединя смислено двата края. Наложи се да си правя приспособление и да изрежа паз в осакатения край и да поставя плаващо перо.

След събирането на основната конструкция сложих кантовете и трябваше да помисля как ще закрепя плота към шкафа. За целта ползвах големи блокчета чам, сложени в най-горния край на страниците, където ще легне плота, за да не се налага да ги целя с винтовете, като ги завивам от горната страна. Чамовете блокчета, които бяха послужили за удължаването на хоризонталните стабилизатори, послужиха и за съединяването на плота с шкафа. Под мястото на самия герунг направих доста солидна конструкция от дърво, защото предполагах, че там усилията ще са доста по-големи.

Тъй като предният край на плота за машината стърчи напред от цялата конструкция, от дърво изрязах профил, който да служи едновременно за кант и да разпределя усилието върху предния край по-равномерно. За закрепване ползвах лепило и винтове.

Вместо да си играя да изрязвам напречните стабилизатори точно по размер, там, където идваха по-дълги, просто ги подрязвах с това трионче, което идеално се справи с тази задача.

В местата, където имаше вероятност да спукам плоскостите, ползвах малко по-къси винтове отколкото на местата където бях добавял допълнително материал.

Шкафчетата бяха готови и дойде време за подготовка на плотовете. Жалко че не познавам някой културист, можеше да дойде да разгрее а заедно с това и да ми помогне малко хихи. Първоначалните размери на двата плота, които имах, бяха 2 200 х 970 х 23, произведени най - вероятно по времето на Бай Тошо и оставени в наследство от предишните собственици на къщата. Направо ми се разгони фамилията докато ги довлека до мястото на "жертвоприношението" им. За скъсяването им ползвах малкия циркуляр и водача, но за намаляването на ширината се наложи да ползвам паралелния водач на циркуляра. В случая смених циркулярите, тъй като малкит беше с доста малък и кекав паралелен водач.

При сглобяването на конструкцията някъде ми бяха избягали около 3 мм и се наложи да резна плота леко от едната страна :). За съжаление бях останал без лагерче на "flush trim" фрезера и реших да ползвам контурния водач на фрезата ( ако такова е официалното название). Воденето не е чак толкова прецизно като с бит за подрязване, но резултатът беше задоволителен. Крайният остатък го довърших с трионче.

Следващото потене беше сваляне на едно отгледало от една от плоскостите, подозирам че са били ползвани в някой магазин и това огледало е видяло много дупета от нежния пол хихихи. Наложи се да подпъхна едно парче ламарина и да го ползвам като трион, за да срежа тиксото, с което бяха закрепили огледалото. Съжалявам че нямах струна за тази операция, но човек се оправя с наличностите. Добре че се получи без поражения тъй като не ми се занимаваше да почиствам стъклария по пода.

За да подсиля мястото, където се монтираха пантите, и на двете плоскости монтирах по едно солидно парче дърво отдолу, което, освен че дава повече "месо" за монтаж, осигурява и подпора от долната страна. Не исках да монтирам пантите между плотовете, за не се наложи да прокопавам плота, за да ги монтирам. Едната страна на пантичката беше правоъгълна и с изработката на шаблон, по който да водя фрезата, задачата беше лесна. Тук само се наложи да издълбая малко допълнително място за осите на пантите, за което ползвах само паралелния водач на фрезата.

За другата страна на пантите задачата беше малко по сложна, тъй като там формата беше по-сложна и трябваше първо да очертая на шаблона формата на пантата, а след това с помощта на един пергел да я увелича така, че да отговаря на шаблона и фрезера който ползвах. Тоя номер го бях гледал в една от сериите на "This Old House" в Ютуб. Шаблоните ги изрязвах на банцига и сложния стана относително приемлив, въпреки че може би трябваше да ползвам по малък фрезер, за да докарам изреза на пантичката по-точно.

След седмица и нещо продължавам да пиша, така че, ако ви се струва променен стилът, просто е минало малко време :)

И така, след монтажа на пантите бях нетърпелив да видя дали всичко се затваря и отваря нормално и дори за момент не ми хрумна, че двете плоскости може да се закачат, тъй като пантата беше вкопана в плота вместо да стърчи. Резултатът беше, че нещо изпука и докато се усетя завърших с леко изкривена пантичка :).

След леко упражнение с чука скосяване и монтаж на пантите се зачудих дали само пантичката ще е достатъчна за да не пропадне плотът, като почна да го ползвам, затова освен укрепващите дъски реших да добавя и две талпички които да се подпират една друга и да поемат част от усилието върху пантите. За съжаление, като качих плота върху шкафчето му, се оказа, че има голяма дупка там където не ми се искаше.

Допълнителните талпи които бях сложил опираха в долния си край и плота не успяваше да се отвори напълно, не исках да провеждам следобедна физ. зарядка, затова с едно ренде без да свалям плота внимателно и малко по малко отнех само от долния край на въпросните елементи, докато не успях да изравня плота напълно. Наложи се да вдигна леко подпорите от страната на герунга, но успях да стигна до това, което исках :).

 Имах усещането, че плотът, на който се поставя машината, леко се огъва при по-силно натискане и за всеки случай между предната гредичка на плота и едната от дъските, които го носят, запънах просто едно по-дебело парче дърво, което да предава усилието от предния край на плота по-назад към конструкцията, която е по-солидна там, и се надявам да няма проблеми в бъдеще.

Следващата закачка на фронта беше кантирането на плота с дървени профили - най-малкото, за да се защити ръба на ПДЧ-то. Тук опитах как би изглеждало съединяване на скосени парчета кант, както съветват да се прави великите майстори хихи.

По същата схема направих и перваза между плота и стената който да предпазва донякъде от влизането на прах в самия корпус, а и не искам да си търся химикалките под чекмеджетата все пак. Бих казал че застъпването под 45 градуса при канта и перваза има ефект, въпреки че може би не е идеално. Канта между стената и бюрото го залепих с малко топло лепило (силикон на пръчки, който се топи ), надявам се да държи, ако не - винаги има опция да го завинтя.

Най-накрая успях да махна герунга от кашона му на земята и да спра да го подритвам вече няколко месеца.

Време беше да помисля за линеала на масата, имах някаква мъглива представа какво трябва да представлява, но в крайна сметка пак стигнах до подръчните материали в работилницата. Ползвах две изрезки от големите плоскости за масата, в които с фрезата изрязах канали за монтаж на рулетки :), за съжаление нямах лява и дясна рулетка каквито обикновено слагат белите хора и жертвах две обикновени рулетки залепени с топъл силикон. Няма да казвам на какво стана фрезера в края на операцията, само ще кажа че май са слагали стоманена армировка на старите ПДЧ плоскости.

За горния край на линеалите, за да предпазя ПДЧ-то, а и да закрепя впоследствие стоповете, реших да сложа летви от парчета череша, които ми бяха останали. Изрязвах малко стъпало да ми е по - лесно после при поставянето.

За монтажа на самия линеал ползвах един двуметров мастар, с който да подравня двата линеала по машината и да имам представа горе долу къде трябва да се направят дупки в масата. За устойчивост и за да се монтира, добавих просто едни правоъгълници от ОСБ с парче шперплат зад линеала. Първоначално мислех да ползвам просто винтове, с които да монтирам и двата линеала към масите, но, като се замислих, осъзнах че вероятността да ми се наложи да регулирам линеалите впоследствие е меко казано огромна и реших да ги монтирам с болтове. И пак проблем :) болтовете, които имах под ръка, бяха поне с 5-10 мм по-дълги отколкото ми трябваше и се наложи пак да променя плана. Използвах втулки с метрична резба, в които да завия болтовете. В лявата страна на масата ползвах обикновени болтове, а в дясната, където трябва да се маха линеалът, за да се отвори вратата - имбусни болтове.

За съжаление не успях да измисля решение, което да ми позволи бързо да свалям линеала при нужда и бързо да го слагам, а не исках да го режа и да го правя с панта - все пак, като се ползват стопове, е добре да е максимално стабилен. В шперплата, с който се закрепва линеалът, отворите, които оставих, са овали, за да може да се регулира положението върху масата.

Тъй като вече пиша, така да се каже, от бъдещето, мога да вметна, че измислянето на самите стопове се оказа мъчна задачка. Идеята ми беше да направя максимално широка дървена панта която да закрепя по някакъв начин към летвите, които бях сложил за кант на линеала. За съжаление след два дена зреене в тиквата не ми дойде вдъхновение да подкарам стоповете и те завършиха за момента на този етап :).

Монтаж на плъзгачи на чекмеджета - направо искам да "полетя" :). За пръв път ползвах такъв тип плъзгачи и гледах малко като шимпанзе телевизор, но след кратък опреснителен курс в интернет горе-долу схванах принципа за монтаж. За да съм по-сигурен колко трябва да ми е широко дъното на чекмеджето, монтирах с прав ъгъл и една линийка два плъзгача и измерих с две летвички хванати със стеги какъв размер точно трябва да гоня за дъното на чекмеджето.

Подготвих материал за страниците и за гърбовете на чекмеджетата и преди да ме анатемосате, трябва да знаете, че само това имах като останал материал (от една секция за боклука), така че ползвах каквото имах под ръка. Разкроих плоскостите, така че да успея да изкарам максимално много и максимално широки страници за чекмеджетата.

За дъна ползвах листи ОСБ, останали от старата работилница, както и нови, като страниците са закрепени отстрани на дъното с лепило и такер, така, каквото и да има тежко в чекмеджето, тази тежест се носи от дъното. Тъй като пироните на страниците са забити отстрани, а не отдолу, за да се измъкне страницата, трябва така да се дърпа дъното, че да се скъсат самите пирони което ми се струва невъзможно :). Мисля че с пирони и лепило няма да мръднат, но само времето ще покаже, имам чекмеджета с подобна конструкция, които са натоварени с железа по 30-40 кг и няма признаци на мърдане.

Естествено първото тестово чекмедже, което направих, се оказа малко по-голямо, отколкото е трябвало и, както бях видял преди време в един клип на друг колега, когото следя в youtube - John Heisz, се наложи да подрежа внимателно страниците там, където лягат плъзгачите, за да им освободя малко място. Трябваше да се вземе около милиметър и добавих една жертвена дъска към водача на циркуляра в която вкопах част от диска и взех по 1 мм от долната част на всяка страница. Дискът не остана много доволен от вкуса на метал (пироните в страниците), но така и така вече беше пътник, та не ми направи особено впечатление. Не ми се искаше да рискувам хубав диск за тази задача както и за всички ОСБ и ПДЧ плоскости, които рязах :).

След монтажа на първото чекмедже сглобяването на останалите в тази секция мина относително безпроблемно, само дето беше малко по-бавно, отколкото ми се искаше :). Честно да си призная, слагането на тия плъзгачи на чекмеджета ми беше за пръв път и доста се поизмъчих, докато ги напасна.

След доста дълго за мене дупене покрай чекмеджетата накрая дойде време да премина към вратичките. За моя най-голяма радост на едно незаконно сметище до нас няколко дена преди това бях намерил няколко дъски в доста окаяно състояние, от които си бях направиш вратите на шкафчето за такерите, та, понеже дъските бяха доста широки, ми остана материал и за тук. Не исках да усложнявам конструкцията на вратичките и лицата на чекмеджетата и по тази причина ползвах така наречената "half lap" сглобка. Тъй като не правих всички вратички по едно и също време ползвах една техника, видяна от интернет, за лесно нагласяне на височината на диска ,така, че двете парчета при тази сглобка да съвпаднат. Разликата е само, че аз ползвам обикновен диск https://www.youtube.com/watch?v=bXJNxUNudKE .

След като изрязах всички рамките за лицата, трябваше във всяко парче да оставя място в което да влезе средния панел от ОСБ и нормално това го правя с фрезата, но тъй като гонех скорост пазовете в рамките и съответно перата в ОСБ - то бяха изрязана директно на циркуляра. На снимката са детайлите, подготвени за лепене, надявам се от профилите да се разбира кое къде отива :).

Първо залепях самата рамка като в сглобките слагах лепило и по две пирончета, колкото да задържат всичко, докато изсъхне лепилото, а след това байцвах самата рамка и накрая залепвах централната част от ОСБ с лепило и няколко пирончета.

Следващата стъпка беше закрепването на лицата на чекмеджетата. При нормални условия бих сложил шперплат към който в последствие бих завил лицето на чекмеджетата, но се стремях да икономисвам материал, така че всички лица са монтирани към обикновени трупчета които са закрепени в самото чекмедже.

За нагласянето на дистанцията между лицата на чекмеджетата ползвах малка хитрина - поставих дистанционери от всички страни на лицето при затворено чекмедже и от предната страна вкарах по един по-дълъг пирон, който да държи лицето на чекмеджето на точната позиция. След това изваждах чекмеджето и завивах сериозните винтове през трупчетата.

Всички лица на чекмеджета и вратички са сглобени гореописания метод, затова ще си позволя да спестя досадните подробности ;). Единствената разлика е, че за второто издание на чекмеджета и вратички материалът за рамки беше свършил и се наложи да си правя нова доза :). Ползвах паркет който е обичайният подръчен материал за мен. Качеството е толкова ниско, че винаги съм се чудил как успяват въобще да го положат това чудо на земята. Надявам се да се вижда колко "права" е паркетината при дължина два метра. За това преди да калибрирам материала на абрихт/щрайха го нарязах на приблизителна дължина за да намаля загубите при калибрирането.

И при поставянето на вратичките се поизмъчих при първата. Наложи са да прогоня на места вратичките с рендето така че да си паснат нормално.

След това се хвърлих на дръжките. Исках да са максимално прости и, като проверих купа с остатъчен материал, реших да ползвам едно доста неравномерно дебело парче черешова дъска което се подмяташе вече една година по етажерките и отдавна се чудех за какво може да се ползва. Успях да изкарам достатъчно летви от които направих профилите на следващата снимка.

Двата профила бяха събрани с лепило и пирончета, като много внимавах къде ги забивам. Бях  маркирал предварително местата, на които ще се реже за бъдещите дръжки, за да може пироните да попадат в местата, които впоследствие ще се изхвърлят. След засъхване на лепилото шлайфах целите заготовки и след това ги нарязах.

За да мога по-лесно да пробия лицата на чекмеджетата и вратичките за дръжките, си бях направил един шаблон, в който вкарвах всяка дръжка и разпробивах дупките за винтовете. После използвах същия шаблон и за разпробиването на отворите за винтове във вратичките.

Втората партида чекмеджета ги монтирах по "стария начин" - без купешки водачи. Ползвах остатъци от плота, тъй като имат меламиново покритие и плъзгането е по-лесно.

Водачите изпълняват ролята и на ограничител на дълбочината, на която потъват чекмеджетата тъй като лицето на чекмеджето опира отзад на някой от водачите.

Последна добавка към цялата система е парчето, което при максимално извадено чекмедже осигурява подпора в горния край и пречи чекмеджето да се изсипе в краката ви :).

Накрая всички части бяха натъркани с восък и се получи доста приятно плъзгане. Ако трябва да съм честен, съжалявам, че не ползвах същия метод и при първите три които сложих, но все пак е хубаво да се опитват и нови неща.

Последно сглобих чекмеджето за изрезки под самия герунг. Понеже, докато стигна до него, се наложи доста да режа на шкафа и най - често изрезките бяха просто мятани на пода, реших да направя предната стена скосена, за да мога по-лесно да мятам остатъците там. Този път ползвах купешките водачи с пластмасови ролки, тъй като едва ли щеше да се почиства често и исках да си остане леко за движение. Наклонените страници ги минах с циркуляра и водача, а цялата конструкция беше сглобена по подобие на чекмеджетата и скрепена с лепило и пирончета.

За подрязването на предния панел под точния ъгъл просто измерих колко трябва да е ъгъла и го нагласих на ръчния циркуляр, закрепих водач с два винта директно към лицето и просто направих един пас. В долната част на предния панел въобще не си правих труда да правя наклон, тъй като мястото нямаше да се набива на очи.

След като всички основни елементи бяха готови, монтирах дръжките и се заех с линеала. Както бях писал в началото, мислех да ползвам просто една една летва, върху която по някакъв начин да закрепвам стоповете, но впоследствие не успях да измъдря системата за закрепване и се вързах към старомодния т-трак, само че в моя случай не купешки, а домашно приготвен.

Първа стъпка беше уточняването на размера на всички части. Основната, средната където се разхожда главата на болта и горната. След това нарязах ивици шперплат с необходимите ми размери и в тези, които щях да ползвам за основа, си приготвих монтажните отвори, тъй като после нямаше да има как да ги направя.

След това останалите слоеве ги сглобих с такер и лепило, като ползвах разделител във вид на дървено трупче, така че разстоянието между двете ленти шперплат да е еднакво.

Профилите се получиха леко дъгообразни и за да не се мъча после при монтажа ги минах през абрихта и после през щрайха :).

Стоперите, както споменах, ми бяха малко мътни и известно време се чудих какъв точно способ да ползвам при тях. Направих ги с панти, за да мога да ги махам за малко, ако ми се наложи да режа нещо друго като във всеки стопер има по една летва която компенсира отместването на диска от двата края на самия линеал. Сложих по едно парче плексиглас с три линии които да съвпадат с три линии на рулетката в линеала за по-лесно нагласяне. Всички елементи са сменяеми и са закрепени с винтове, за да мога да внасям корекции в някои елементи, ако се налага.

Ако някой може - да предположи какво е червеникавото дърво където е пантичката :), извадено е от едно пале.

Събирането на прахоляка при тоя вид машина е доста кофти или поне при моята е така, но да правя щит около цялата машина, нямах желание, а и мисля, че ако зоната за събиране е толкова голяма, засмукването на аспирацията съвсем ще се загуби (съдейки от предния ми опит с подобен щит). Затова този път реших да пробвам нещо по-малко. При рязане основният поток от прахоляк освен към торбата се разсейва и покрай основата на масата, затова реших да направя по-малък щит, който да хваща прахоляка именно там. Минусът е, че малко се ограничава свободата за въртене и в някои случаи щитът трябва да се дръпне малко назад. Разкарах торбичката и свързах главата към основната аспирация. В добавка на това над герунга виси единия от пречиствателите за въздух в работилницата и дребните частици, които биха останали да се носят във въздуха, би трябвало да отиват там.

Със сигурност и за в бъдеще ще продължавам да се опитвам да подобря събирането на прахоляка, но за сега ще видя как ще се представя това решение.

Последната ми задача беше да наглася нивата на масата на герунга с плотовете от двете страни което направих с тънки летви под него и да изравня линеалите на масата с линеала на самия герунг. Чак след това срязах двата стопера в позиция 0, така че да мода да си спестя поне част от измерванията когато ми се налага да ползвам герунга.

След около три седмици занимавки оползотворяване на една камара стар, нов материал и доста боклуци :), най-накрая мога да се прехвърля към нещо друго.

Но, както съм казвал и преди, при мен всичко се води в развитие и може би ще ревизирам някои от направените неща в близко или далечно бъдеще хихих.

Лека нощ и благодаря за търпението :).

Добавям двата плана на масата въпреки, че се съмнявам,че ще са от полза за някого тъй като са съобразени с моите условия, а има и пропуски.

План на масата версия 1
План на масата версия 2(който съм следвал)