Детско столче

Понеже столчето е детско, много от вас сигурно ще си кажат, че може и да пропуснат тази публикация, но, ако увеличите мащаба на детайлите, същите методи могат да се използват и за столовете за възрастни, та, ако искате да видите как може да си направите стол или как от няколко парчета отпадъчен материал може да стане нещо полезно, моля, останете на канала за дървени философии.

Като направих сайдборда (http://woodbg.blogspot.com/2015/01/blog-post_26.html), се оказа, че са ми останали доста къси парчета от материала, който ми подариха, оказа се също, че имам и няколко свободни дни и затова реших да направя едно столче за дъщеря ми.

 

Това са парчетата, които много скоро ще станат стол – къси дъски дюшеме и изрезки от крачетата на едно бюро (което скоро ще видите).

На дъските, предназначени за задните крака и облегалка на стола, начертах линия, която ги дели наполовина на височина. От горния ръб на дъската измерих 3,5 см (колкото исках да е дебелината на краката) и поставих белег с молив. На разделителната линия поставих друг белег, също на 3,5 см, но този път измерени от срещуположния край. Първо съединих белега на разделителната с горния ръб на дъската и после начертах втора линия, успоредна на първата, започваща от горния белег. Така получих контура на облегалката. За да начертая крака, просто пуснах успоредна на канта линия, започваща от белега на разделителната.

Ако не сте разбрали нищо от казаното по-горе, няма нужда да се връщате да дешифрирате текста, обещавам, че ще стане по-ясно от снимките.

Линиите ми бяха необходими, за да знам как да заложа дъските върху приспособлението за изправяне на кантове. Външният разрез стана лесно – като наложих първата дъска, маркирах контурите й с молив, за да заложа втората на същото място и да получа еднакви разрези. За да стане идеално повтаряем резултат, ви трябва приспособление за подаване под ъгъл (tapering jig). Аз нямам такова и не ми се правеше за едва два детайла. Ако правите серия столове, определено си заслужава да инвестирате малко време в такова нещо.

Вътрешният разрез беше доста по-сложен. Понеже нямам банциг, използвах циркуляра, но така трябваше да спра преди разрезите да се засекат – циркулярът реже с диск, така че разрезът не се движи еднакво от горната и от долната страна на разрязвания материал (отдолу винаги се реже повече).

Довърших засрещащите се разрези с ръчен трион и получих заготовките за задните крака. За да ги направя напълно еднакви и да залича следите от неандерталските методи за рязане, които използвах, защипах краката в менгемето и им изгладих кантовете с ренде.

Изчистих белезите и от парчетата, които бяха останали от облегалките, за да мога да направя предните крака на стола от тях.

Реших да съединя предните крака към седалката със шлицова сглобка (bridle joint), за чиято направа използвах вече познатото ви приспособление (http://woodbg.blogspot.com/2014/09/blog-post_29.html). Дълбочината на шлица настроих, като изравних диска с поставеното върху шейната на приспособлението краче.

 

Наложих крачетата едно до друго, за да очертая длабовете.

Понеже имах малко свободно време, реших да ги направя с фреза, вместо да използвам машината за длабове, за да покажа, че не е трудно и че всеки може да се справи, без да се налага да инвестира в скъпо оборудване.

По-лесно ми беше да направя стола на две монтажни групи – два крака, съединени с по два напречника. За чеповете на напречниците използвах приспособлението, като само последните разрези направих с ръчен трион.

Двете монтажни групи съединих със сглобка със зарязване (half-lap joint). С предните крачета беше лесно, защото са прави – изрязах леглото на сглобката с няколко минавания с транспортира.

Със задните беше трудно, защото не можеха да легнат върху масата на циркуляра заради наклона на облегалката. Чак сега ми хрумва, че ако съединяващото парче беше от вътрешната страна на крака, щеше да е възможно и това легло да се направи по същия начин. Понеже тази идея не ми дойде навреме, изрязах леглото с ръчен трион, като направих няколко успоредни разреза, които съединих с длетото. Белият бор се реже трудно с длето, защото е мек и се мачка. За да станат перпендикулярни стените на леглото на сглобката, водих триона по срязано на 90 градуса парче дърво.

Въпреки усилията и старанието, все пак се наложи да зачистя дъното на леглото с фреза.

Мъжката част на сглобката с преплащане я направих с по няколко разреза един до друг с транспортира.  

След като сглобките бяха готови, изчистих всички детайли с блок-ренде, за да залича белезите от молива и да ги изгладя, защото после е по-трудно са се шкурят (особено обърнатите навътре повърхности).

Преди сглобяването скосих малко най-горната част на задните крачета. Направих разрезите с трион и загладих с ренде.

Вътрешната крива на задния крак не може да се изглади с обисновено ренде, затова хората използват коларски рендета в такива случаи.

 

Преди време си бях купил такова, но се оказа, че ножът е от много мека стомана и не става за нищо. Поръчах си нов нож, но той още не беше пристигнал, та с най-голямо неудоволствие използвах лентов шлайф, за да изпълня тази операция. Използвах го и за да заобля върховете на задните крака. Технологията е същата – шлайфам ги два по два, за да съм сигурен, че краката са еднакви.

Ето как протече сглобяването:

С блок-рендето и малкия шлайф Parkside от Лидъл всички сглобки стават чисти.

Първоначално мислех да закрепя дъските на седалката и облегалката или с винтове, или с дибли, но в последния момент се предадох на носталгията и използвах обикновени пирони, които набих под повърхността, за да не си къса дрешките новата собственичка на столчето.