Идеята на цялото упражнение беше да се затвори едно пространство, което се пада отстрани на стълбището и откъдето деликатно повява цяла зима. Исках вратите да изолират максимално и да имам възможност да се качвам там, за да складирам багаж или ако се наложи да се прави нещо по инсталациите на тоалетната на етажа, които се намират в това пространство.
Този път наистина не ми се занимаваше с чертане, затова надрасках набързо горе-долу какви детайли ще ми трябват и потеглих на пазар. Имах остатъци, които щях да ползвам така, че се запасих с по-дебели греди и с малко шперплат.
Първата ми задачка беше да събера рамката и преди да рендосам и докарам до необходимата дебелина материала, нарязах всички елементи до приблизителните им размери, като си оставих по 2-3 см. запас в дължината.
След това на абрихта минах една от широките страни на гредите, която щях да ползвам за референтна. Направих една от тесните перпендикулярна на референтната страна на абрихта, а после пуснах през щрайха другата необработена страна на гредите така че да стане успоредна на референтната и да докарам дебелината, която исках. Последното действие беше минаване на последната необработена тясна страна на циркуляра за да я направя паралелна на първата тясна и да докарам ширината която искам.
Дано да е станало ясно заплетеното обяснение, но не виждам как да го обясня по-смислено, а няма как да покажа видео от процеса :).
След като направих оразмеряването на целия материал, го нарязах до крайнте размери, които ми трябваха.
Последва леко заглаждане на следите от машините, но в случая не задълбавах кой знае колко в процеса, тъй като рамката е само носеща конструкция и от нея ще се вижда така и така само лицевата част.
След това си начертах сглобките, които мислех да направя и за да намаля вероятността за объркване, си зачеркнах частите, които трябваше да се премахнат. Чепа го оставих да е на дългите детайли и го изрязах на герунга тъй като не исках да въртя тежкия детайл. Шлицовете ги оставих за късите детайли, тъй като беше по-лесно да направя изрязването на циркуляра.
Вътрешната част на сглобката в късите детайли довърших на банцига и накрая дооформих с длето.
След като събрах рамката, осъзнах че реално няма да имам място за три вратички, както беше първоначалната ми идея, освен ако не ги направя малки и в крайна сметка оставих две големи. Реших да пробвам рамката на място, за да проверя дали има още нещо което не съм преценил както трябва. Събрах рамката временно с по няколко винта и я поставих на мястото й. Тук осъзнах, че съм я направил с 10-на см. по-голяма, отколкото е била първоначалната идея.
Хубавото беше, че бях сгрешил в повече и можеше да намаля просто страниците на рамката, за да пасне в отвора. Този път не си играх с банциг и длето, а директно изрязах сглобката в късите страници на циркуляра.
За слепването на рамката ползвах бавно стягащо лепило и понеже нямах достатъчно големи стеги, във всеки край сложих по две пирончета с такера и по една дибла, като се старах максимално да събера сглобката. Накрая стегнах всичко с монтажните триъгълници, които ползвам, и оставих да съхне на земята 24 часа. В този случай работната маса се оказа прекалено малка (хихи, следващата версия сигурно трябва да е 2 х 3 метра :). Съжалявам, че няма още снимки точно от лепенето, но трябваше да се бърза.
След като лепилото изсъхна напълно, минах външните страни на рамката с електрическо ренде, за да ги напасна, а на места се наложи да мина и с ръчното, тъй като стените бяха леко криви :).
Следваща стъпка беше да се съчинят вратички към рамката. За да изолират добре вратичките и да не станат по 100 кг, направих дървена рамка която впоследствие покрих с 5 мм. шперплат. Материала, който ползвах за рамката беше, остатъци от работната маса, която правих преди това, и понеже материалът беше влажен със седенето по рафтовете лееко се беше усукал :), та приложих номера с рязане на по малки парчета преди да го пусна за калибриране на абрихт / щрайха. Като се замисля вече почти всички неща май минават по този алгоритъм на действие, освен може би когато ми се налага да има по-дълги елементи, но на малката машина да се притискат дълги елементите към плота е доста голямо усилие.
За дървената рамка във вратичките не се изхвърлих с някакви изчанчени сглобки, тъй като шперплата ще ми осигури достатъчна конструктивна здравина. Единствено си направих пазове в края и в средата на дългите летви, така че да ми е по-лесно да събера всички елементи. Всички пазове ги направих на циркуляра - елементите не бяха много дълги и беше лесно да се маневрира с тях из работилницата.
За събирането на рамката ползвах дълги пирончета, лепило и монтажните ъгли. Този път успях да ползвам и една от правените преди това стеги ( http://woodbg.blogspot.fr/2014/02/blog-post.html), тъй като се оказа достатъчно дълга. Явно следващата порция стеги, които мисля да си изфабрикувам, ще трябва да са с такава дължина, за да могат да захващат малко над един метър.
Като дойде времето за обличане на рамката, се усетих, че не съм сметнал правилно колко шперплат ще ми трябва. За това може би допринесе и факта че смених броя вратички и поради това, че станаха две големи има по- голяма фира от един лист. В крайна сметка се наложи да пазарувам допълнително материал. Листа, който бях купил първоначално, го нарязах с помощта на циркуляра и ръчния му събрат. Прекарването на лист 2400 мм. през стационарния циркуляр не беше най-приятното преживяване, защото беше неудобно да се маневрира а и самият лист се гънеше, но нямах особен избор, тъй като шината за ръчния циркуляр е около 1500 мм. и не можеше да се ползва за целта. Където можеше, ползвах ръчния тъй като така и така не ми трябваше паната за облицоване да са идеално точни.
Преди да лепя паната изшкурих рамката внимателно, за да премахна остатъци от лепило и неравности. Вторите плоскости, които бях взел, поисках да ми ги отрежат с по 2-3 см. по-големи от самите рамки, та си спестих рязането, но връхният слой на шперплата е ужасно тънък и го сложих отзад на вратите, тъй като преди съм имал случаи да го изстържа :). Преди да почна да лепя паната си маркирах приблизително къде ще се паднат летвите на рамката вътре, за да не се чудя къде трябва да кова пирончетата.
За довършването на вратите изчаках лепилото да изсъхне много добре, за да не си замажа фрезера с полуизсъхнало лепило, и просто, водейки лагера му по рамката, подрязах шперплата.
Пантите за вратите бяха тегави за поставяне, както се и очакваше хихи. Тъй като двете страни на пантата са с различно разположение на ухото, си направих един двоен шаблон и с помощта на фрезата вкопах пантите първо във вратичките, а в последствие и в носещата рамка.
За направа на шаблона ползвах същия номер с пергела както при вкопаването на пантите на масата на герунга - http://woodbg.blogspot.fr/2015/02/blog-post.html.
За да отбележа къде точно трябва да вкопая пантата в носещата рамка, поставих вратата на мястото и сложих дистанционери под нея (в случая друга панта) и отбелязах на рамката къде точно трябва да се сложи пантата.
Въпреки вниманието и меренето една от пантите я бях монтирал малко по-ниско, отколкото трябва и се наложи с едно малко длето да й преместя с няколко милиметра позицията, за да може двете части да легнат една в друга.
След това се заех с относителното подравняване на вратичките :). На места подложих под пантите по един лист картон, а на места рендосах леко вратичките докато крайния резултат ме задоволи.
За уплътняващи летви, които държат вратата отзад и пречат на въздуха да си минава свободно през фугите, ползвах една дъска, подарена ми от дядото, от когото пазарувам дървесина. Тук не сложих чам, а орех, тъй като елементът е относително тънък, а през отвора ще се минава и има много голям шанс да настъпя и строша елемента, ако е направен от чам.
Дъската беше с неравна дебелина в краищата и затова минах две от страните да са перпендикулярни на абрихта. За да направя другите две паралелни на първите, ползвах циркуляра. Ако бях ползвал абрихта, както често имам навика да правя, щях да си играя доста повече.
В един момент от живота на тия летви явно е имало гадинка, която е обядвала често с тях, така че реших да играя на сигурно и ги намацах обилно с препарат против гадинки по дървесината. Надявам се да съм ги изтрепал.
После китосах всички дупчици от пирончета във вратичките както и всички процепи. За шлайфане този път ползвах малкия шлайф, който вече рядко влиза в употреба. Понеже шлайфа по-бавно, нямаше опасност да престържа прекалено много шперплата, а и за рамката ми е по удобно да ползвам него, защото орбиталният има склонността да бяга по тънките елементи.
Последва поставянето на уплътнителните летви с лепило и такер. Парчето в центъра имах идея да го ползвам, за да закрепя магнитите за вратите.
След това минах вратичките и рамката от външната страна и отстрани с три ръце бяла боя, която пасва с светлата ламперия, а и така това ъгълче няма да е тъмно
Впоследствие се оказа, че там, където мислех да монтирам магнитите, мястото е прекалено малко и неудобно. В крайна сметка закрепих допълнително парчета, на които монтирах магнитите.
За дръжките имах леки колебания какво ще се ползва почти до края, както и не бях наясно дали ще са в бяло или в някакъв друг цвят. Накрая, след събрание на съвета на старшите индианци, беше решено да пробвам да монтирам две дръжки, останали от шкафчето на герунга, и да не ги оцветяваме бели, а да си останат като един вид акцент на цялата тази бяла повърхност :). Тъй като мястото за монтиране на дръжките се оказа в кухата част на вратата, на лицевия панел пробих съвсем малки дупчици, през които да минат винтовете за дръжката, а в задния панел направих доста по-широки отвори, през които да мога да прекарам винта и отвертката и които впоследствие запуших с по една дибла, която оставих незалепена, за да имам достъп, ако се наложи да свалям дръжките в бъдеще.
Закотвих конструкцията с винтове от всички страни на "лобното" й място. Струва ми се че може би е по-топло на стълбището, но може би това е субективно усещане. Само ме е яд, че не успях да направя това още в началото на зимата, но какво да се прави.
Мерси за вниманието и лека вечер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар