Наши познати си търсеха някакъв мебел, който да се ползва за поставяне на краката на човек, който спи постоянно във фотьойл. Тъй като не бяха намерили нещо с необходимите им размери, се наложи да събера набързо това, което искаха.
Имаха изискване да е възможно най-стабилно за размера си и поради тази причина отказаха да скося малко краката, както и да е колкото се може по-леко. Плотът е предвиден за тапициране впоследствие и затова не правих нещо по-масивно.
След уточняване какво искат, се смъкнах в работилницата да видя с какви материали разполагам. За крака беше останала една гредичка от вратичката на килерчето. Дължината щеше да стигне идеално и за четирите. Тъй като гредата беше относително права, за удобство направих две заготовки за по два крака. Така детайлите, които обработвах, щяха да са 2 а не 4 и нямаше да са нито много дълги нито много къси за работа с машините.
Следваща стъпка беше калибриране на заготовките. На абрихта направих по две перпендикулярн една на друга страни, а за да направя другите две страни успоредни на срещуположните им, ползвах циркуляра вместо щрайхмуса както обикновено и така спестих малко време за сметка на последващото шкурене.
Предполагам тук се вижда колко по наръфан е материалът от диска на циркуляра.
За страниците, които свързват краката, реших да ползвам палетни дъски, тъй като съм си намерил почти неизчерпаем източник, а и детайлите са относително малки. Тъй като нормално чистият материал, който мога да изкарам от там, е доста тънък, се наложи да направя сандвич от две летви за всяка страница. Сортирах си ги по дължина и по цвят ( страничните са по-червеникави ). За да не хабя излишно лепило, подбраните летви ги подрязах да са с малко по-големи размери от това, което щеше да ми е необходимо, като гледах да избегна, където мога, дупките от пирони в краищата.
Минах по една широка страна на всяка дъска на абрихта, за да мога да направя сандвича за всяка страница.Тук ползвах една малка хитрина - дупките в средата на дъските няма как да се избегнат, но ако страната, в която е била главата на самия пирон остане отвътре на сандвича, дупките отвън ще са по-малки и по-лесни за запълване.
За лепенето не се захласнах и лепих страниците две по две, за да мога да осигуря по-равномерно притискане а и нямаше да се налага да бързам много при нанасянето на лепилото. Преди бях пробвал да лепя повече слоеве наведнъж и в крайна сметка не успях да ги притисна, както ми се искаше.
След еднодневно съхнене на лепилото заготовките бяха готови, не посмях да ги пусна по рано през машините, за да не омажа всичко :). Направих една тясна и една широка страна перпендикулярни една на друга на абрихта. А за другата тясна страна пак ползвах циркуляра.
Тъй като ползвах дъски, които ми попаднаха, заготовките за късите страни бяха доста по - дебели от тези за дългите. За да не си играя прекалено много отнех по 3-4 милиметра от широката страна на дебелите заготовки на циркуляра, а крайните размери на всички догоних на щрайха.
След като всички материали бяха готови, вече знаех дебелините на елементите и си нахвърлях дължините им. Сега можех да нарежа всичко на необходимите дължини. Тук нахвърлях и върху детайлите кои части ще се изрязват.
Отново ползвах чеп и длаб, което май ми стана любимата сглобка, тъй като се скрива :) и дори и да има нещо, което не е станало перфектно, няма да пострада нито външния вид, нито здравината.
Този път реших да ползвам само паралелния водач на фрезата вместо приспособлението което съм си правил за длабове. Когато се ползва само водачът, трябва много повече да се внимава при воденето на машината, а и бях реших да пробвам една техника, която бях видял в интернет :). Удобното при мене е че челюстта на менгемето е доста дебела и ми давасигурна основа, на която да стъпи фрезата.
По принцип за техниката се ползва така наречения "up cut bit", но поради липсата му, ползвах обикновен прав. В двата края на сглобката се правят две дупки с фрезата и след това на няколко паса се отнема материала между дупките, така фрезата олеква като достигне до края и фрезерът не може да преодолее толкова материал наведнъж, така че стената на дупката действа като стопер :).
В общи линии ми се стори удобно за работа, само трябва да се внимава при правенето на първоначалните дупки. Там обикновено ползвах плъзгане, като потапях леко бита и плъзгах внимателно докато стигна до линията, след това потапях внимателно бита до максималната дълбочина.
За рязането на чеповете ползвах циркуляра, като първо срязах рамената а след това отстраних материала от широката страна. За изчистването на тясната страна ползвах шейната на циркуляра, тъй като нямаше как да закрепя страницата на тясната и страна на приспособлението, което имам.
Сглобих всичко тестово и го номерирах, за да не стане объркване в процеса на лепене, защото там времето е кът :).
След това разглобих и заоблих всички детайли с фрезата, където ще пипат ръцете на ползващия.
За плота първоначално мислех да ползвам фреза с шаблон, за да изрежа заоблените краища, но в крайна сметка се отказах и ползвах шаблона само за чертане, а самото рязане беше на банциг. После само оформих контурите с дисковия шлайф. Ръбъ също го заоблих с фрезата, за да не вземат да се чоплят парчета от най-горния или долния слой на шперплата.
Последва китосване на всички дупки и шлайфане до едрина 120. Да си призная много рядко съм шлайфал с по-дребна шкурка - може и да е грешка. От отлепването и залепването на шкурките обикновено кукичките им много бързо издават багажа. Този път ползвах два шлайфа с две едрини на шкурката 80 и 120. Ако успея да си намеря още един ексцентър със сносно качество, няма да е никак зле, за съжаления май в скоро време лидъл няма да пускат.
За лепенето ползвах бавно лепило което дава около 30-мин. отворено време, предполагам че в студа в мазето отвореното време е още по-удължено :). Тука натрупах доста стеги, но лепих всички детайли накуп и исках да съм сигурен, че нищо няма да мръдне.
За плота ползвах четири трупчета, залепени за него, през които минават винтове, за да захванат плота за рамката. Първоначално наместих рамката върху плота в обърнато положение сложих трупчетата с лепило и ударих по две пирончета, които съвсем леко проникват в плота. След това разкарах рамката с краката и от горната страна на плота пуснах по още две пирончета които влизат в трупчетата. Това беше вид презастраховка, тъй като ми се е случвало горния най-кекав слой на шперплата просто да се отлепи. В последствие дупчиците от горната страна на плота ги китосах, въпреки че няма да се виждат.
Накрая минах конструкцията с тиково масло, а самия плот с безцветен лак, колкото да укрепя шперплата.
Благодаря за вниманието и лека вечер :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар