Дървени философии: Писалище или бюро за компютър І

От поне две години се каня да си направя бюро за компютъра, което хем да заема възможно най-малко пространство, хем да ми позволява да събера всичко необходимо на едно място. В момента работя на една голяма маса, която заема 20 % от стаята – дали масата е голяма, или стаята – малка, е май въпрос на гледна точка.

Целта е бюрото да се събере зад една врата, за да оползотворя пространство, което така или иначе не се използва. Щеше ми се да е малко повече, но ширината на плота не може да надхвърля 87 см. Височината я определих, като премерих разстоянието от земята до върха на коляното и добавих четири сантиметра, за да не ритам бюрото всеки пък като си паркирам краката вътре. Сегашната маса ми е твърде висока и постоянно ме болят рамената от това, че ги напрягам без дори да усещам, докато си подпирам ръцете отгоре, затова се постарах бюрото да е по-ниско. Размерите на корпуса определих, като намалих тези на плота с 2,5 см. отвсякъде.

Успях да получа почти целия плот от една дъска, понеже поставям капи (breadboard ends) на слепените плотове, за да не стават на вълни и за да крия краищата, и така парчетата, които трябваше да нарежа, бяха по-малки.

Много хора не събират смелост да лепят плотове, защото нямат абрихт и щрайхмус, затова реших да покажа, че и с ръчни рендета не е трудно.

Това са парчетата преди да им рендосам кантовете.

За да стане добре плотът, дъските трябва да прилепват добре една до друга без да се налага да ги стягате силно в стегите. Най-лесният начин да постигнете добър резултат с ръчно ренде е да рендосвате дъските две по две така, както ще бъдат разположени в плота. Така, дори да ви избяга правият ъгъл на канта, всяко отклонение в ъгъла на едната дъска се компенсира автоматично от ъгъла на съседната. Тук от вас се иска просто да направите канта прав по дължина. Освен всичко останало, като рендосвате дъските две по две рендето се движи по по-широка основа и е по трудно да го наклоните настрани.

Така изглежда готовият плот с монтирани капи.

Не искам да се спирам пак на технологията, защото вече няколко пъти имах възможността да говоря за нея, но, ако сте ги пропуснали, може да прочетете повече тук - http://woodbg.blogspot.com/2014/04/blog-post.html и тук http://woodbg.blogspot.com/2015/01/blog-post_26.html.

След като нарязах частите на корпуса до окончателната им дължина, беше време да започна със сглобките. В случая те са чеп, отворен длаб и нут, в който седи таблата.

Понеже исках да сведа до минимум употребата на по-специализирани машини, реших да използвам фрезата за тази цел.

По правило сглобките от типа чеп и длаб (с всичките им разновидности) се правят така, че двете стени на длаба и чепа да са с еднаква дебелина, за да стане максимално здрава сглобката. Ако чепът е твърде тънък, може да се скърши, а, ако стените на длаба са много ънки – може да се изкъртят. С други думи дебелината на съединяваните детайли обикновено се дели на три. Понеже в моя случай детайлите бяха дебели около 27 мм, длабовете и чеповете трябваше да са по 9 мм. Поради тази причина трябваше да използвам най-тънкия фрезер от комплекта.

Преди да започна настройката на линеала на фрезата, наложих едно парче, срязано на 90 градуса и очертах с молив линия върху линеала, която да ми показва къде почва и къде свършва фрезерът.

За табла използвах тънко разбичена дъска, която най-вероятно съм получил в наследство от предишните собственици на къщата. Понеже беше доста широка а много тънка (9 мм), се беше огънала много. Реших да направя леглото й по-дълбоко, за да я изправя, като я вкарам по-навътре в рамката. Това е важно за определянето на дълбочината на нутовете и следователно за настройката на височината на фрезера. В моя случай беше 19 мм – 15 мм за таблата и по 2 мм свободни, за да може тя да се разширява с промените във влажността.

Настроих линеала на фрезата на 9 мм от вътрешния ръб на фрезера, самия фрезер изкарах едва 5 мм над масата (въпреки че ми трябва обща височина от 19 мм), защото не е добра идея да се вземат по повече от 5 мм на минаване – машината се товари, а фрезерът загрява, и двете неща съкращават живота им.

След като направих настройките, пуснах едно тестово парче, за да се уверя, че всичко е така, както го искам. Това е много важно, ако не искате да си съсипете готовите детайли (хайде да не започвам пак с кумулативната експозиция).

Сега събрах детайлите, които щяха да оформят таблата, и маркирах местата на длабовете с молив, за да мога да знам къде да започвам и къде да свършвам фрезоването.

Това ми е необходимо на първо време за вертикалните елементи, защото трябва да спра улеите преди да са стигнали в частта, която ще образува крачетата на бюрото. Хоризонталите са лесни – трябва ми улей от край до край. Като водя по линеала първо едната, а после другата страна на късите хоризонтални парчета, получавам центриран улей на 9 мм навътре от страните.

За да центрирам по същия начин улея и във вертикалните детайли, второто подаване трябва да е от грешната страна. Ако по правило на масата с фреза детайлите се подават от ляво на дясно, аз трябва да подам втория пас от дясно на ляво, ако искам улеят да е спрян от единия край. Това не е най-добрата идея на света, защото заради посоката на въртене на фрезера, той се опитва да захапе детайла и да го изхвърли напред, затова е много важно да монтирате стопер, който да ограничи дължината на нута. За да не стане така че да се контузите или да повредите детайлите, трябва да притискате силно към линеала с лапа за абрихт. Възможно е дори да хванете със стеги една дъска пред детайла, която да ви служи като втори линеал.

За да съм сигулен, че не подвеждам никого, ще го кажа пак:

Моля, не използвайте тази техника, ако нямате опит и ВИНАГИ притискайте детайлите с лапи или други помощни средства, когато има опасност ръцете ви да се доближат до режещите части на машините.

Ето как трябва да изглеждат детайлите след първото минаване:

Ето какво става, като подавате от обратната страна и сте забравили, че трябва да притискате детайлите добре.

Понеже с увеличаването на дълбочината на нутовете и длабовете за фрезера става все по-трудно да изхвърля стружките, закачих аспирацията направо при фрезата.

Както виждате, използвам фреза "Бъджет", така че не е необходимо да купувате най-скъпите инструменти, за да правите неща от дърво.

Това е окончателната дълбочина на нутовете.

Почиствам с длето и тази част от сглобката е готова.

Ако следите блога, технологията за чеповете ви е позната. (например тук

http://woodbg.blogspot.com/2014/11/blog-post_9.html )

Сега е време за сглобяване. Дъската, която използвах за табла, не беше калибрована и се наложи да минавам по-дебелите краища с блок-рендето.

След като проверих, че сглобките пасват добре, исках да проверя дали и самото бюро ще се събере на предназначеното за него място и дали ще ми бъде удобно.

Доволен от резултата, разглобих страниците, скосих крачетата леко, минах всички кантове и ръбове с блок ренде преди да залепя всичко, защото после ще бъде много трудно да се шкури там.

Окрийте разликите :) - детайлът от ляво е почистен с блок рендето, а този от дясно не е.

Понеже пространството е малко, а не искам кутията на компютъра да стои върху бюрото, реших да я сложа обърната настрани върху плитък рафт, който да ми остави място за коленете, като придърпам стола. Рафтът е важен и за структурата на бюрото, затова реших да го поставя в сляп нут. Сляп е, защото е по-къс от ширината на рафта, за да може рафтът да го прехлупи и да не се вижда.

Начертах къде искам да направя нута в страниците

И използвах приспособлението за нутове и фрезата.

Надявам се, че от предните две снимки се вижда какво имам предвид под „сляп нут”.

Не исках единственото нещо, което съединява страниците горе да е плотът. Само той не ми е достатъчен да пречи на бюрото да се клатушка настрани, понеже няма как да закрепя гърба към него. Затова направих напречник, който да седи в отворен длаб.

Направих длаба с ръчната фреза и паралелния водач, а чепа – на масата с фрезата

Последният структурен елемент е предният наплечник. Той е легнал, за да не си удрям коленете в него и да ми улесни работата по закрепването на плота.

Отново за длаба използвах ръчната фреза, а за чепа – стационарната (масата).

Сега дойде ред на декоративните детайли – направих тънки лайстни, с които да украся таблата.

Преди да сглобя бюрото рендосах кантовете и защипах капите на плота с дибли. Понеже плотът беше станал 87,2 см, минах страните му няколко пъти с голямото ренде № 7 и когато всичко пасна идеално, заоблих и изшкурих ръбовете.