Elektra Beckum HC 260 - модификации

Повече от половин година ми трябваше да се наканя да седна да напиша тоя материал, но, както са казали хората, неволята учи на някои работи хихи.

Така се случи, че преди време ми изпадна за смешната сума от около 250 еврo този абрихт и, воден от надеждата за подобряване на машинния парк, се сдобих с съответното чудо. Проблемът беше, че тъкмо мислихме да се местим и в крайна сметка не ми остана много време да седна да се занимавам нито с машината, нито с пускането и в експлоатация. След повече от половин година се надявам да си спомня детайли от модифицирането на машината, но човешката памет е къса и лесно се забравя. Затова ще добавя и няколко клипчета, които снимах навремето за колегата - дано да стане по-ясно. Но да спирам с въведението и да преминем към действието :).

Според продавача всичко по машината си било добре и нямало липсващи части, но твърденията се разминаха с реалността. Машината беше без приемните кутии за опилки (едно парче, което се върти и едно, което се добавя ), но това не ми се стори кой знае какъв проблем, имайки предвид цената :). Другата липсваща част беше предпазителят на ножовете. Държачът на предпазителя беше малко строшен, но предположих че и това няма да е невъзможно да се направи. Като се прибрах у дома след сделката, разглобих почти цялата машина, смазах и почистих всичко, тъй като не беше ползвана дълго време. Входният плот беше блокирал, но с малко грес и почистване заспа.

Странно защо плотовете бяха разцентровани, дали не са я ползвали, или не са знаели какво да бърникат - не знам, но според състоянието на машина бих казал, че почти не е ползвана - всичко вътре беше почти като ново и липсваше очакваната мръсотия прах боклуци и засъхнала грес.Та, настроих си плотовете проверих ножовете (които бяха доста тъпи, тъй като някой умник ги беше оставил по-навън и бяха стъргали по стружколомителите) и пуснах няколко летви, за да видя как е рендосването. Резултатът беше задоволителен.

За перпендикулярния водач имаше едни елементи, които явно, поради факта, че са били малки, бяха загубени. Аз ги замених с обикновени кухи тръби които да осигуряват самоцентрирането на водача. Първоначално сложих дървени дибли, но ми се стори, че се деформират.

По принцип за тия машини се продават едва ли не и болтчета като резервни части, а и частите почти за всички модели от първия до последния са еднакви или поне взаимозаменяеми (съдейки по видяното в каталозите с чаркове). Е, има и някои различия в зависимост от модела, разбира се.

В режим щрайхмус  се сблъсках с един, може би, недостатък. Валяците оставяха следи по материала, което направо ме побърка :). Следите от изходящия вал бяха така да го кажем по-приемливи, но ако се пусне много тънка стружка, входящит вал се впиваше в дървесината и накрая се виждаха освен следите от изходящия вал, и следи от входящия. Работейки с доста долнопробна китайска машинка до този момент бях свикнал, че мога да пускам стружка от порядъка на десети от милиметъра, без да има следи по детайла, затова реших да направя и новата машина да работи като старата :).
Тъй като нито мога, нито искам да поръчвам уретанови валове за Електрата (има фирми които правят по поръчка), реших да ползвам материали, до които мога да се докопам лесно. Първата идея ми беше да омотая валовете с лента изолирбанд :).

Идеята се оказа относително добра, но не бях предвидил, че каналите на входящия вал са доста дълбоки и изолирбандът няма да може да ги запълни както трябва. Вследствие на първия опит изчезнаха следите от изходящия вал, но ако се пускаше тънка стружка, входящит вал оставяше неприятни наранявания на летвите.

Следващото ми хрумване беше да запълня тия дълбоки канали на входящия вал, за да може, като навия изолирбанда, той само да осигурява повърхностното покритие. За пълнител ползвах топъл силикон (пистолетче което загрява пръчки силикон и ги топи). Не знам колко пръчки налепих, но обмазах входящия вал доста солидно :).

После с макетно ножче изрязах излишъка от силикона, така че да се подравни по зъбите. Не се получи идеално гладка повърхност и си мислех да нагрея леко силикона с пистолет за горещ въздух и да го разточа, както се точи тесто :), но реших, че усилието не си струва.

В този момент бях решил да поръчам термосвиваем шлаух и да облека валовете, тъй като не знаех, дали изолирбандът ще издържи на натоварването, а и шлаухът предполагах, че ще осигури по-добро сцепление. Крайния вариант на валовете беше топъл силикон за входящия, изолирбанд и накрая термосвиваем шлаух. Ако трябва да съм честен, ако правех модификацията сега, не бих слагал изолирбанд на валовете а само шлаух, но това може би ще остане да се прави при смяна на шлауха, когато се износи :).

Монтирайки новоизпечените валове, забелязах едно малко проблемче - пружината на обтегача на веригата на валовете беше доста силна и събираше валовете, които от своя страна почваха да опират в стружколомителя, така че солидната пружина на обтегача трябваше да бъде заменена от нещо по-кекаво и единственото, което имах под ръка, беше тази доста по-слаба пружинка.

Другото, което видях и можеше да ми помогне да раздалеча водещите валове, бяха техните водачи, не знам защо, но водачите бяха направени със солиден луфт и входящия и изходящия вал можеха да мърдат по няколко милиметра встрани. При въртене на ръка валовете не опираха никъде, но, като се включеше моторът, ги събираше и леко опираха в стружколомителя. В случая водачите са изпълнени от пластмаса, така че си реших проблема набързо като добавих малко топъл силикон от едната страна и, като застина, го дооформих с макетния нож. Стремях се водача да се движи свободно в канала си, но да няма луфт.

След като за пореден път сглобих машинката, реших да тествам как работи в режим щрайх и тук видях какво не бях премислил, като правих валовете :). Увеличавайки диаметъра им, бяха слезли доста под главата, и  като нагласях определена дебелина трябваше сериозно да натисна дъската, за да бъде поета от валовете а и натискът върху детайла беше много сериозен и той не можеше лесно да се плъзга по масата. Това доведе до следващата промяна в машината. Трябваше да повдигна валовете, така че да не са прекалено ниско под режещата глава. За целта подложих шайби под водачите на валовете, така че в отпуснато положение да са малко под ножа на главата. Впоследствие регулирах и пружините на валовете, така че усилието върху детайла да е достатъчно за сигурно водене, но в същото време да не запират върху масата.

Последната операция преди консервацията на машината за преместването беше да взема нови ножове и да ги настроя. Мнооого пипкава операция, в притискателите на ножа има по принцип едни пинчета които, за да се ползват по евтини ножове, бяха изпилени и настройката става с чук, трупче и една летва :). Буквално се бях изкривил докато настроя и двата ножа, тъй като главата няма пружини които да повдигат ножовете и ако не дай си боже чукна малко повече трябва да разхлабя и да повдигна с отвертка, и целия процес беше малко като омагьосан кръг :).

Кратко пояснение на модификациите.

Работа

Съжалявам за качеството, но клипчетата бяха правени, така да се каже, за вътрешна употреба, и ги пускам, тъй като от първия етап няма много подробни снимки.

След като полежа половин година в консервирано състояние, най-накрая нямах избор и трябваше да разпакетирам, довърша и пусна в експлоатация машината, тъй като почнах едни стъпала, които с стария абрихт щеше да е пълна мъка, най-малкото защото трябваше да се правят страшно много почивки :) (старата машина кара само по 15-20 мин. без почивка).
Етап две беше събиране на някакъв шкаф на колелца, направа на две приемни кутии за опилките съответно за режим щрайхмус и режим абрихт и изработка на предпазител за режещата глава, тъй като, честно казано, изпитвам страх от машината и работата без предпазител ми се струва прекалено опасна (въпреки, че доста хора работят така).
Вече имах част от мебелировката в работилницата, така че логичния избор беше да продължа в същия "стил" така да го кажем. Ползвах пак OSB колкото и да го плюят като лош материал. До сега съм го ползвал за доста тежки неща - ако се постараете да го подсилите, няма проблеми :).

Поради размерите на паното и поради болките в кръста (хихи), разкроявах всичко на пода с ръчния циркуляр и "специалния водач". Гледах горе-долу да направя така размерите на шкафчето, че да е максимално голямо но в същото време да успея да направя структурата от един лист ОSB.

След това си разчертах къде би трябвало да застанат паната едно спрямо друго в сглобено състояние.

За да стане наистина здрава конструкцията добавям чамови летви които я подсилват. В случая естественото решение беше да се ползват палети, тъй като бяха бол. Нарязах подсилващите парчета на приблизителната дължина, която ми трябваше и после беше ред на абрихта и щрайха да докарат летвите до сходни размери. Казвам сходни, тъй като не се втелявах с размерите - просто гледах да имам една равна страна и дебелината да е приблизително еднаква.

За следващата стъпка ползвах малък трик. Наредих летвите на дъното и горната повърхност на шкафчето, като спазвах очертанията ми къде трябва да ги подравня. Захванах всяка летва с две пирончета в краищата колкото да не изпадне. Обърнах дъното и от горната част навих винтове през тях в летвите шахматно. Така главата на винта остана в по крехкия материал OSB - то, а самите зъбчета на винта се захванаха в по-здравия, поне за мен материал - чамовите летви.

След това с винтове закрепих страниците по същия принцип главите в OSB - то а зъбчетата в чама.

Естествено го тествах на здравина преди да продължа нататък. Успях да скокна върху шкафчето преди да се включи самоснимачката на апарата. Едва ли някога ще успея да натоваря масата с повече от моите 90-на килца :).

За гръб естествено не ми се разваляше цяло пано и затова ползвах останали парчета, които така и така ми се въргаляха по пода и ме спъваха. Според мен това, че гърбът не е от едно парче, няма негативен ефект върху здравината, тъй като успях да напасна парчетата относително плътно, а и самата конструкция беше доста здрава дори и без гръб.

За да може машината да легне на шкафа, трябваше да се изреже отвор в който да влезе клемната кутия на мотора, която стърчи няколко сантиметра под тялото. Преди преместването бях качил машината на много къси дървени крачета, така че не беше особен проблем да я метна върху шкафчето и да маркирам къде трябва да се направи отворът (естествено с оставяне на малко повечко запас). Тук най-лесно беше да ползвам зегето.

Последва обшиване на рязаните краища с дървесина. В случая тези детайли изпълняват и носеща функция, тъй като предната страна на шкафа е отворена. Долната и горната летва са направени с изрези, така че да лягат вътре и така да поема част от теглото.Страничните парчета са просто по тънки летви, скриващи челото на плоскостите. Всичко беше хванато с такер и лепило, като внимавах да слагам пирончетата не съвсем в края заради последващата обработка с фрезата. Тук ползвах изрезки от орех, които, въпреки че не са със съшия цвят както триминга на големия шкаф, са по-тъмни и горе-долу се връзват визуално.

Колелцата този път ги закрепих съвсем в краищата. На шкафа за предния щрайх бяха монтирани малко по-навътре и често имах проблем със заключването и отключването.

Лицето на чекмеджето го правих както и лицата на чекмеджетата на "Шкафчето за герунг", затова няма да се спирам подробно тук. Само в случая направих вратичката с точния размер на отвора и впоследствие взех на циркуляра по няколко милиметра от всяка страна, за да осигуря необходимия луфт. За чекмеджето ползвах голо ПДЧ, което ми беше изпаднало без пари. Много гаден материал, тъй като на места се беше раздул, но тази част беше достатъчно да е здрава няма да се вижда така и така и нямаше особен смисъл да се престаравам. Лепилото и такерът свършиха останалото :).

За съжаление електрата не беше предвидена за монтаж на друго освен на крачета и се наложи да си изрежа няколко отвора, през които да мога да прекарам болтове и да я закотвя към шкафа. Като между шкафа и машината сложих силиконова материя, която да гаси поне част от вибрациите, които може да се предават на корпуса на шкафчето. Хубаво би било да имам и гумени тампони, но, както се казва, няма пълно щастие.

За застопоряване на кабела към шкафа направих една дървена шайба, с която хванах и притиснах кабела.

Приемните кутии са направени като прости кутии, които да се поставят отдолу и отгоре на плота. Има по една допълнителна плоча, която да носи основната тежест на тръбите. Голяма част от материала, който ползвах е МДФ, тъй като е лек и лесно се лепи. Тук малка особеност е че поради мързел :) реших да не свалям горния плот всеки път като ползвам машината като щрайх. Приемната кутия ляга върху двата плота над главата и за опростеност ползвам два големи ластика за багаж, която да я придържат отгоре. Вакуумът от аспирацията също помага за това.

Долната кутия, поради валовете и режещата глава, трябваше да има леки падове. Затова намазах с тебешир края на валовете, завъртях ги, като притиснах кутията към тях и между отбелязаните места свалих малко от страниците, докато не спря да опира никъде при застопорена кутия.

За скрепване на приемните кутии ползвах лепило и такер.

Може би най-сложният елемент за изработка беше предпазителя за главата. Оригиналната скоба за захващане беше частично счупена (ако сте се загледали в снимките). В предната част има две ушета, които бяха хванали пътя, но прецених, че ако докарам профила много близко до формата на държача и сложа два винта в Т-слот, ще мога хем да заключвам предпазителя, хем да го движа свободно.
За да има по какво да се водя, свалих контура на това, което трябваше да получа върху края на парчето дърво, което ползвах за целта.

Започнах с отнемане на материал с циркуляра там, където можех.

Отнех по-голяма част от материала в Т-слота, за да намаля натоварването върху "key hole" фрезера. За съжаление тоя тип фрезер съм го срещал относително рядко и на относително висока цена. Така, че си го пазя за "екстремни" случаи, когато друго просто не може да се ползва.

След това с циркуляра отнех рамената на профила, така при обработката на фрезата преди това имах по стабилна основа за водене.

Следващата стъпка много я мислех как точно да я изпълня, но липсата на по-голям диск предопредели решението да ползвам рендетата. Тук се наложи да ползвам почти целия арсенал, който ми беше наличен, а той не е особено голям. В крайна сметка след доста потене успях да докарам профила така, че да мога да го вкарам на мястото му.

Очертах грубо на ръка къде горе-долу трябва да направя полудъгата под предпазителя. С това олекотявам детайла, а запазвам якостта. После отрязах по-голяма част от това, което не ми трябваше, на циркуляра и направих множество прорези които да съвпадат приблизително с начертаната дъга.

Дъгата отдолу довърших с множество пасове с настолната обер фреза с монтиран "round bit"

Последна стъпка беше солидното намазване с вакса на целия предпазител за предпазване донякъде, но основно за да се осигури гладко плъзгане.

На приемните кутии добавих наклонени плоскости които да помагат за отвеждането на стружките

Най-вероятно ще добавя още наклонени плоскости за долната приемна кутия, тъй като понякога се задръства в зависимост какво минавам, а за горната приемна за сега ще я оставя. Така, като че ли по-голяма част от опилките се обират.

Засега няма да слагам допълнителен входен и изходен плот и шублер, както е на другия щрайх. Може би, като поработя и видя кое ми е удобно и кое не, ще размисля. Ще гледам тук да публикувам поне снимки на промените, които може би ще правя в бъдеще.
Засега конструктивно не ми харесва, че ръчката за плота на щрайха не може да се върти ако не демонтирам перпендикулярния водач, това в някои нови машини е избегнато. Изходният плот, според мен, ако се монтира и демонтира постоянно има склонност да се размества и може би ще трябва да се проверява от време на време (при мен поне този въпрос няма да стои). Задния плот въобще не мисля да го свалям.

Направих малка поправка в приемната кутия за режим абрихт. Добавих четка отпред и едно парче отзад, така че, като се сложи кутията, тя да е максимално плътно по плотовете долу. Добавих и две наклонени плоскости, които да подвеждат директно стружките към аспирацията. За сега поне представянето е задоволително :)

 

Благодаря за вниманието и дано не сте заспали от толкова обяснения :)