Облицоване на стъпалца

Този път между завършването на проекта и писането на самия материал мина само една седмица, но, като оглеждам снимките, май доста неща пак съм забравил :). Изпуснал съм и някоя друга снимка, но такъв е животът :).

И така, както може и някой да е забелязал, има неща по къщата, които са останали за довършване, така че поради излишък от време и липса на шумолящи хартийки довършвам каквото мога. Облицовката беше заложена като идея в самото начало, но имаше да се довършат някои други работи преди това - затова наблягам малко на довършителните работи в блога, като гледам да не го задръства; с други неща, които не са свързани с дърводелството.

Ако на някого му се стори странен или неправилен процесът, уточнявам, че за пръв път правя нещо подобно и най-вероятно съм допуснал грешки, но единствено времето ще покаже кой е крив и кой прав.

След няколко години пазаруване на дървен материал само от магазините тип "Направи си сам" най-накрая успях да намеря гатер, който работи с дървесина от района и цените са приемливи (поне на мен така ми се струва). След приблизително сваляне на размерите за стъпалата и челата се уговорих с дядото, който е собственик на дъскорезницата, и след няколко седмици направихме "товарно" пътуване с двете коли. Приблизителната площ на материала за самата облицовка по сметки излезе около 10 квадратни метра (тук цената е на квадратен метър за определени дебелини, а не на кубик, като дядото смята горе-долу чистата използваема част на дъските).

В долната част на багажника е материалът за стъпалата, отгоре са изрезки и парчета, харизани от дядото :)

Горе-долу така изглеждаше изходният материал, след като го пренесох в гаража.

След като всичката дървесина вече ме чакаше на топличко, имах няколко неща, които трябваше да свърша преди да се захвана с каквото и да е. Първата задача беше да подкарам големия абрихт/щрайх, защото по-голяма част от детайлите бяха с ширина доста над възможностите на малкия ми абрихт. След като имах вече с какво да обработвам заготовките, преди да почна да режа, свалих точните размери на всяко стъпало и чело.

Направих триаж на дъските в зависимост от дебелините и това колко чист материал мога да изкарам от всяка. Най-тънките бяха от порядъка на 20 мм., а най-дебелите около 50 мм. По принцип бих ползвал водач за подравняване на дъските от този тип, както е ползвал колегата, но нещо мисълта да се мъча да жонглирам с дълги и тежки дъски върху циркуляра не ме вдъхнови. Моят плот не е особено дълъг и пред самия диск имам 20-на сантиметра, което за разбичване на дълги дъски е страшно неудобно.

Затова след кратко почесване по кратуната реших, че тук явно ръчният циркуляр ще изнесе основната работа. За рязане ползвах шина за циркуляра, която си бях правил преди доста време. Само добавих листове шкурка отдолу. Така, като почна да режа рядко, се случва шината да мръдне.
Първият етап беше разкроя на челата (понеже са прости правоъгълни елементи ). Най-напред нарязах дългите дъски напречно с дължина, малко по-голяма от необходимата ми. Подлагах отдолу XPS или много твърд стиропор. Оставях повечко дължина, защото впоследствие при изравняването на краищата трябваше да имам малко повече аванс. При работа с грубата дървесина нямам прави ъгли и мога само да си представям как би изглеждал детайла, като се изрежат излишните парчета.

Със същата шина на земята подравнявах и една от дългите страни на всяка заготовка, като всяко парченце беше номерирано (направо се бях превърнал в секретарка), за да проследя кое къде отива и кой точно елемент е.

На някои дъски имаше доста сериозни пукнатини в края. По същата технология отстраних частта, в която беше пукнатината, за да я поправя по-късно.

Дъските за челата бяха с доста усукани и дебелината в двата края на парчетата варираше доста солидно, затова първо минах по една широка и една тясна страна на абрихта (ако дъската беше достатъчно широка за заготовката ми), ако дъската беше по-тясна, залепях две една до друга за необходимата ми ширина. Минатата на абрихт страна оставях от долната страна при лепенето, за да мога да я ползвам, като референтна.

При това слепване понякога ми се налагаше да сцепя някоя дъска, тъй като едната беше много по дебела от другата, така си намалих работата на щрайха после.

След, като всички заготовки бяха с подходяща ширина, пуснах всички едновременно през щрайха, за да видя колко дебело чело в крайна сметка ще ми остане. Както казах1 вариациите в дебелината в двата края на всяка дъска бяха доста големи.
Искам само да вметна един проблем, който срещнах, докато рендосвах дъските - при малко по-бързо подаване на абрихта често се получаваха отчупвания. Моят начин за справяне с проблема беше да почна да подавам дъската съвсеем бавно и намалих дебелината на паса. Така, въпреки че на места се получиха отчупвания, не бяха толкова дълбоки и можеше да се шлайфат впоследствие.
Последно действие за челата беше да мина на абрихта една от дългите страни и да маркирам страната, която подлежи на рязане впоследствие. На този етап не подрязах елементите на дължина, а ги оставих, както си бяха.
Дотук бяха лесните неща. Преди да тръгна да режа стъпалата, доста оглеждах останалия материал и се чудих дали ще ми стигне, нямах мерак да ходя пак до гатера за материал, а и не исках да наливаме повече пари. Затова, за да си оптимизирам разкрояването на дъските, реших да си направя "точни" шаблони на стъпалата. За целта ползвах доста листа и хартиено тиксо. Всеки лист се лепи за другите с малко тиксо, така че парчетата максимално точно да покрият формата на стъпалото. Тоя фокус го гледах в някакво клипче за вземане на размер на елементи или за маркиране на криви.

С доста листа и тиксо и в рамките на няколко часа успях да сваля шаблоните. След това беше време да видя как да изкарам максимално много стъпала от наличните дъски. Налагах шаблоните така, че да ги напасна максимално плътно, като много внимавах да имам достатъчно място откъм носа на всяко стъпало, тъй като там трябваше да има част която да се издава напред, след като монтирам стъпалата. В случая не се тревожех дали имам достатъчно ширина за всяко стъпало, а дали имам достатъчно материал за носовете. Носовете бяха основния размер, с който се съобразявах при работата.

Заготовките ги нарязах горе долу грубо пак с ръчния циркуляр и шината.

След като имах дължината на приблизителната заготовка, с шината изрязвах кората от страната на носа (за кората от вътрешната страна не се тревожех засега).

Следваща стъпка беше намаляването на ширина на заготовките. Абрихтът може да обработва детайли до 26 см., така че ползвайки носа като референтна страна, разрязвах заготовките на ширина 25 см. На този етап маркирах всяко парче, така че номерът да ми показва от коя заготовка е било, но и да знам от коя страна е било ориентирано - за да е по-лесно събирането на целия детайл после. Следенето на всички парчета беше истински кошмар. Доста често се обърквах и се налагаше да издирвам кое кой номер е било.

Следваща стъпка беше да догоня всички елементи за стъпалата до еднаква дебелина. Първо минах всичко на абрихта докато изравня едната страна, а после с щрайха докарах еднаква дебелина на всички елементи. Тук имах проблем с загубата на материал, защото имаше дъски, дебели по 40 мм., които трябваше да сваля до 24мм, така че на щрайха му се взе душата, но за съжаление нямах банциг, с който мога да сваля малко дебелината, а не можеш да използвам циркуляра, поради значителната ширина на повечето детайли. В крайна сметка успях да обработя купчинката до почти готови стъпала.

За да събера отново разрязаните стъпала, минавах тесните страни, където беше разрязано стъпалото на абрихта и ги слепвах със стегите. Стараех се да уцелвам шарката, където беше възможно.

Не помня точно, но мисля, че ми отне един или два дена да успея да слепя всички стъпала, поради липса на място и стеги.

След това дойде, така да се каже, важният момент на финалното рязане на самите форми на стъпалата. За този етап минах носа на всяко стъпало на абрихта и маркирах отстъп, който бях счел, че ще достатъчен, за да мога да сместя отдолу челото и да остане малка част от стъпалото, която да стърчи.

От тази линия навътре сложих макета на всяко стъпало и прехвърлих размерите върху дъските. Гледах да съм максимално точен, без да се прехласвам, тъй като, освен че трябва да има място за разширение на дървото, впоследствие ще се слага ламперия която ще покрие двата края на всяко стъпало. Вътрешната част стъпалото щеше да остане под челото и малки неравности биха се покрили.

За някои стъпала заготовките бяха недостатъчно широки и си бях приготвил допълнителни дъски със същата дебелина, които залепих. За да пестя материал, лепях къси допълнителни парчета, а не парче, което да е дълго колкото заготовката.

После нанесох размерите на всяко стъпало върху дъските. Понеже ъглите бяха меко казано странни, ползвах шината с циркуляра, за да докарам готовия размер.

Всяко стъпало беше прогонено да пасва на мястото си с помощта на ренде и, където се налагаше - на зеге.

След прогонването беше времето да направя каналите от долната страна на всяко стъпало. В тези канали влиза челото, така че да заключи стъпалото, като в същото време там може и да се разширява нагоре, без да се променя фугата от долната му страна. С настолния циркуляр дефинирах двете страни на този канал.

Остатъка довърших с един прав фрезер.

Сега дойде времето да заобля носовете на всяко стъпало.

Следващата стъпка беше шлайфане - операцията, която "най-много обичам". Долната страна на си позволих да мина само с лентов шлайф, колкото да загладя горе-долу основата. На горната част ползвах само орбитален шлайф, за да не поемам излишни рискове. Започнах с шкурка 60 и завърших с 80.

Обикновено колкото по-твърдо е дървото, толкова по-агресивно може да се започне с едрината на шкурките. Не ползвах по-ситна шкурка, за да не ми се налага да се пързалям в свободен стил по стълбището :). Шлайфах само видимите части на всички елементи, като нанасях маркировка с молив, за да мога да се ориентирам къде съм свалил достатъчно материал. Ако трябва да съм, честен методът с моливчето не ми е от любимите при чам, тъй като често оставя замърсяване върху самата дървесина, но в случая с ореха сработи перфектно.

Запълването на всички чепове, дупки от червеи и разни други дефекти този път го направих с "домашен кит". Досега съм бъркал домашния кит само с лепило и стърготини, но от някъде дочух, че се слага и вода. Това беше случаят да тествам модифицираната рецепта. Досега китът, който бърках, беше меко казано гумен и поемаше лошо покритията. Рецептата дървесен прах лепило и вода се оказа супер-ефективна. Крайната повърхност е много близка до дървото, няма го гумения ефект и се работи доста лесно. Единственият минус спрямо купешкия е по-бавното съхнене :).

По късно се върнете към тази снимка, за да сравните крайния резултат. Водата в разтвора е колкото да се пластифицира сместа.

Най-горното стъпало на стълбището е малко специфично, тъй като трябва да ляга върху горната площадка, където има ламиниран паркет. За да не си удрят краката хората, които слизат, скосих краищата на стъпалото от страната на площадката, като внимавах да оставя достатъчно дебелина все пак, тъй като иначе има опасност да се отчупи много лесно крайчето.

Заради движенията на паркета последното стъпало трябваше да покрие краищата, където е ламината, като остане място за движение отдолу. За целта с фреза направих канали на 20-25мм навътре от края, като част от материала отстраних с длета и ренде - с фрезата ме хвана съклетът.

Тук е вече китосаната и шлайфана дупчица с "домашния кит". Мисля, че резултатът е задоволителен :).

Дървото от дъскорезницата е с гадинки в него, за това преди да го инсталирам в къщата трябваше да му проведа лека санитарна обработка. Ползвах продукт, който успях да намеря по магазините, който е тестван в реални условия. Бохемитът, който се въди в българските магазини, не знам колко е ефикасен, но със сигурност е безбожно скъп. Последно помня, че бях взел пулверизатор с бохемит за заразена дървесина, който беше 13 лв. за  половин литър. Препаратът, който ползвах тука, е на цена 20 евра за бака 5 л. За разлика от лаковете, тук санитарните препарати явно са доста по-евтини (хихи).

Всичко беше намазано от всички страни обилно с валяче - 3 пъти през един час и оставено да съхне за през нощта, наредено на нива.

На следващия ден, въпреки че за санитарния препарат препоръчваха два дена изчакване, започнах с подготовката за лакиране. Поради водния характер на разтвора, всички влакна бяха "настръхнали", затова минах всички страни, които щяха да получат лак, набързо с шкурка 80 и после с прахосмукачка.
Лакирането го направих на открито заради праха в работилницата. Ползвах лак на BONDEX, тъй като се вписа в финансовата ми рамка и беше в средата на ценовия спектър.

Дали е бил най добрият за случая, не знам, но поне работата с него беше много удобна. Всеки слой беше сух на пипане след 10-20 мин., а следващия можех да нанеса след 2 часа.

Както казах, лакирах всичко в двора под навес, като чаках 30-на минути преди да внеса партидата да продължи да съхне в мазето.

Първата ръка беше 50/50 разреден с вода лак, а след това нанесох 3 ръце за всяко стъпало и 2 ръце за всяко чело. Между всяка ръка шлайфах леко лака, тъй като така, според производителя, се осигурява по-устойчиво готово покритие.

В един момент целият под се беше превърнал в сушилня за готовите елементи за стълбището :).

Заради малката си дебелина, някои от челата бяха мръднали от правата линия, но ги оставих затиснати под тежест и дървото се отпусна. В случая това не беше критично, тъй като те влизат в канали в стъпалата които ще помогнат за запазване на правилната форма.

За монтажа ползвах шперплат, нарязан на ленти и залепен в двата края на всяко стъпало и чело. Ползвах строително лепило на полиуретанова основа. Първоначалната ми идея беше да слагам по едно пиронче с такера при лепенето, но като налепих лентичките от шперплат осъзнах, че пироните ще са излишни, лепилото захваща почти веднага, ако се остави малко да подиша.

Тъй като стъпалата тръгват от една врата и не исках да разбивам всичко, а и нямаше кой знае какъв смисъл, тъй като ламперията впоследствие ще покрие по голяма част от касата от страната на стълбите. Трябваше да изрежа част от касата, която ми пречеше - така уширих отвора за влизане и впоследствие прехода към ламперията ще е по-плавен. Ползвах един мултитул за по-голямата част, като накрая довърших с рендето.

Трябваше да изчакам 2 дни за пълното съхнене на лепилото.

За поставянето на стъпалата трябваше да почна поставянето от долния етаж. До този момент елементите за челото бяха по-дълги и по-широки отколкото трябва, за да се предпазя от грешки при монтажа. Първо срязвах елемента до необходимата дължина, отбелязвах докъде се пада нивото на монтажните ленти на място и оставях по 2 мм. в повече, за да има какво да се захване в канала от долната страна на стъпалото.

След това вече срязвах с шината и циркуляра челото на ширина и удрях по едно леко скосяване на горните два ръба, за да мога по-лесно да ги вкарам в канала на стъпалото.

Стъпалото подготвях, като изрязвах допълнително място в края край на всеки елемент, така че да има място за разширение при промяна на влажността. В крайна сметка се получаваше нещо подобно.

При лепенето не нанасях лепило по цялата дължина на монтажните планки, а само в долната част на всяко чело и зад носа на всяко стъпало, така се надявам, ако дървото мърда, челото да се разширява нагоре в улея на стъпалото, а самото стъпало назад под челото на следващото.

Под всяко чело оставях малко пространство за евентуално разширение. Поставянето на всички стъпала беше доста монотонно занимание. Само монтажът на последното беше малко по-различен.

Тук трябваше да маркирам къде ще се позиционира последното стъпало и да изрежа ламината в средата. Така оставих място за движението му, а стъпалото беше завито с винтове към дървения под на втория етаж.

Последния щрих беше да сложа тапи на винтовете на последното стъпало и да ги лакирам.

  

Добре, че имам навика да се запасявам с инструменти, които никак не ми трябват :), ако го нямах тоя навик, щях да се чудя с какво да режа тапичките за дупките.

Ако искате да помогнете за развитието на блога и ви харесва материала, го споделете с вашите познати.

Благодаря за вниманието и лека вечер.