Преди да продължа с втората част на проекта за направа на писалището, искам да се извиня на всички, които чакаха този материал три месеца. Имам най-добрите намерения да пиша по нещо веднъж или даже два пъти месечно, но все не остава време.
Както знаете, ако сте прочели първата част (http://woodbg.blogspot.com/2015/04/blog-post_17.html), понеже размерите на писалището/компютърната станция са ограничени от мястото, където искам да го разположа, задължително трябваше да оползотворя пространството над бюрото, ако исках да намеря място на всичко, което се търкаля по работната ми маса в момента. Първоначално планирах да направя само прости рафтчета като тези (http://woodbg.blogspot.com/2014/03/normal-0-false-false-false-en-us-zh-cn.html), но после, като се позамислих, реших да е шкаф с вратички по няколко причини: 1) тези рафове са прости само на пръв поглед, направата им всъщност се усложнява доста с това, че трябва да се зарязват полиците, за да не се вижда сглобката. Освен това трябва да се монтират върху стена, а у дома стените са от гипсокартон. Това усложнява монтажа, защото трябва да се съобразявам с местоположението на вертикалните профили, които носят картона. 2) възможността шкафът да е с вратички ми се стори особено съблазнителна, тъй като отдавна искам да намеря място на играчките на дъщеря ми, които се търкалят навсякъде из къщата. Не очаквам, че сега ще е по-различно, но поне ще има къде временно да ги скрия, когато дойдат Шведите (още една скандинавска шегичка).
Както написах в предния материал, имах малко повече време и реших да използвам предимно ръчни инструменти за направата на бюрото и шкафа. Сега някой ще каже, че фрезата и циркуляра не се броят за ръчни инструменти, но имайте предвид, че абрихтът и щрайхмусът са кажи-речи най-скъпата част от оборудването и много хора не могат да си ги позволят заради цената, а, понеже са тежки и обемисти машини, други не ги купуват, защото нямат място за тях. Иначе казано, това, което ще ви покажа тук е с цел да ви окуражи, че може да се справите спокойно с ръчен циркуляр, монтиран на плот, с оберфреза за стотина лева, евтин орбитален шлайф (в моя случай за 44 лева от Лидъл) и едно-две прилични рендета. Като помислите колко пари се дават за смартфони, такава дърводелска работилница не е кой знае каква инвестиция.
Тук спирам с бръщолевенията и се връщам към същинския проект. Както винаги, започваме с подготовката на материала. Колкото и добре да е калиброван той, за да слепите две или повече дъски, винаги трябва да изправите кантовете. Рендосвам детайлите два по два, за да може, ако се отклоня от 90 градуса, ъглите да се допълнят. Освен това така имам по-широка основа, върху която да движа рендето, което прави отклонението по-трудно.
Правият ъгъл мери по-точно с тънката част върху равнината, която ви интересува. Тук е сложен по този начин, за да мога да го снимам, без д атрябва да го придържам с една ръка :).
Големият плот по-горе са четирите заготовки за рафтовете. Наредил съм ги така, за да мога да ги залепя с четири стеги (иначе щяха дами трябват 16).
След като извадих дъските от стегите, трябваше да рендосам лицата и гърбовете им. Независимо колко внимавате при слепването, винаги има леки размествания в равнините на детайлите, които трябва да се оправят. Минах повърхностите с ренде№ 6 по диагоналите и след това загладих с ренде № 4 ½ надлъжно по посока на влакната на дървесината. Накрая изравних всичко с орбиталния шлайф направо с шкурка № 120. Не ми се щеше да го ползвам, но все още не съм достатъчно добър с рендетата, за да мина без него.
На този етап ми оставаше да рендосам един кант на вече слепената заготовка, за да мога, като я пусна на циркуляра с рендосания кант към линеала и да получа материал с успоредни страни. Ако нямате циркуляр или искате да елиминирате напълно машините, може да очертаете с чертилка успоредна на канта линия и да рендосате втория кант по тази линия.
След циркуляра новоразбиченият кант се минава с рендето леко, за да се отстранят белезите от диска.
С рязането на детайлите до окончателната им дължина потготвителната част приключва и идва време за по-интересната работа - сглобките.
Понеже реших рафтовете (без двата подвижни) на шкафа да влизат в нутове, определих дължината им така, че като сглобя шкафа, ширината му да бъде с около 18 мм по-малка от тази на плота на бюрото, върху което ще стъпи (от окончателната ширина се вадят страниците и към получената разлика се прибавя един сантиметър - за чепове от по 5 мм. в двата края на рафтовете, които да потънат в нутовете).
Изправих страниците с лицевия кант нагоре, подравних ги и отбелязах къде ще минават нутовете, а за издълбаването им използвах вече познатото ви приспособление за оберфреза.
Понеже чеповете са къси и с много малки рамена, реших да ги направя на фрезата. За целта сложих нова плочка на линеала и потопих бита така, че от него да стърчи само половин сантиметър и го вдигнах 3-4 мм (дебелината на дъската минус височината на бита от масата, умножена по две, трябва да е равна ии малко по-голяма от ширината на нута). Парчето, с което бунам рафтовете е там по три причини – да не се изкърти материала, когато фрезерът излезе от него; да не си накълцам пръстите, ако забравя, че НЕ трябва да бутам близо до линеала; и да не изкривя материала при подаването. Все се каня да си направя транспортир за фрезата, който да ми помага да водя детайлите по канала, но така и не остава време.
Полученият резултат е това:
Нарочно съм направил така, че чепът да е много малко по-дебел от нута – така донапасвам с рендето и получавам добра сглобка.
Тук трябва да спомена, че страниците са с 4 мм. по-широки от рафтовете, за да може, като закова шперплатеният гръб, челото на шперплата да не се вижда, ако човек погледне шкафа отстрани. Щеше да е далеч по-лесно, ако просто бях направил фалцовете в страниците и капака на шкафа преди да ги сглобя, но понеже забравих, трябваше да жонглирам с фрезата и да чистя след това с рендето.
Ето нагледен пример защо е добре човек да ползва и ръчни инструменти – като объркаш нещо винаги ти се притичват на помощ.
Заоблих с оберфрезата челото и страните на капака на шкафа и му направих фалц, за да приеме гърба. Капакът е с 15 мм. по-широк и по-дълъг от ширината и дълбочината на шкафа, за да мога да сложа корниз (ще го видите малко по-късно).
Тук реших да се отклоня от сценария и да направя лицевата рамка на шкафа от отделни детайли, вместо да я сглобявам със скрити винтове. Залепих вертикалите направо за страниците и заковах гърба, като изравних диагоналите, за да си гарантирам, че вертикалните и хоризонталните детайли ще застанат под 90 градуса.
Вертикалите на рамката оставих да стърчат с около милиметър извън страниците. Както казах, при лепенето детайлите се приплъзват и е винаги по-добре умишлено да оставите по-малкият детайл да стърчи и да го загладите по-късно, отколкото да трябва да сваляте от-по-големия, ако приплъзването е в другата посока. С блок-рендето операцията става за една-две минути. Забележете, че рендосвам под ъгъл, така че задната част на подменката на рендето да лежи върху страницата – така елиминирам възможността без да искам да наклоня рендето и да вкопая ножа в страницата.
Сега е ред на хоризонталните елементи на лицевата рамка – поставям ги на местата, които са предназначени за тях (ако все пак има отклонение в геометрията на шкафа) и с длето маркирам къде да режа. Ако използвате длето или остър нож вместо молив, постигате много по-прецизни резултати.
Тук вече може да се види какво ще представлява шкафът, като го довърша:
Пространството между най-долния рафт и плота на бюрото е предназначен за клавиатурата и мишката на компютъра, а първият рафт - за монитора.
Както казах по-горе, капакът стърчи напред и настрани. Под него реших да сложа декоративен детайл като на таблите на бюрото.
Най-напред настроих транспортира, за да се получи точен сряз на 45 градуса. Малко хора го знаят, но най-добри резултати се постигат, като подравнявате линеала на транспортира по канала, по който се движи транспортирът, а не по диска на циркуляра. Така, ако има отклонение от пълна успоредност между диска и канала, вие ще я елиминирате (https://www.youtube.com/watch?v=NrTeFQ0iQ5k). Като гледам колко малко преглеждания има този клип, това може да се окаже най-добре пазената тайна в дърводелството :).
Не искам корнизът да пречи на страниците да мърдат, понеже влакната им вървят под 90 градуса (cross grain), затова съм принуден да го закова, а не да го лепя. Трябват ми по две пирончета с отрязани глави и накрайник за коване.
Резултатът е приличен:
Преди да дойде ред на вратичките, реших за всеки случай да изпробвам дали бюрото и шкафа пасват на мястото, което съм им определил.
Доволен от резултата, продължавам с последния етап от проекта – вратичките. Те са предназначени за най-горната част на шкафа. В отделението зад тях ще има и две полици върху подвижни стойки в страниците.
За вратичките избрах сглобката чеп и нут (stub tenon joint), за която можете да прочетете тук (http://woodbg.blogspot.com/2014/09/blog-post_29.html). Таблата не е масивно дърво, а парче тънък брезов шперплат. Спрях се на този вариант по ред причини – 1) така вратите ще са по-леки; 2) ще пасват на гърба на шкафа, който е от същия материал; 3) всичко ще стане по-бързо, защото няма да се налага да бича тънък материал и после да го слепвам и да правя плоскости.
Най-напред нарязах вертикалните и хоризонталните парчета на рамката на вратата, като оставих хоризонталните с 3 см. по-дълги, за да имам чепове от по 15 мм в двата края. Вратите ги оразмерих плътно по светлия отвор, в който трябва да влязат с идеята да ги рендосам след това с ръчно ренде и да напасна фугата. В миналото, когато съм се опитвал директно да докарам готовия размер, често се е случвало вратите да станат твърде малки и да се получи фуга от порядъка на 5 мм, което твърде много според мен. Ако запомните нещо от този материал, нека бъде това: ако искате точни сглобки и прецизно изпълнени детайли, оставяйте размерите по-големи отколкото ви трябват, и след това лека-полека ги намалявайте до нужното. Много по-лесно е да отрежеш малко материал, отколкото да добавиш, нали?
Понеже таблата е парче шперплат, дебело 4 мм., не се налага да правя широк улей за нея. Разрезът, който оставя диска на циркуляра е 3 мм., затова просто настроих лиенала така, че като мина детайлите два пъти, обръщайки към него всяка от страните по веднъж, да получа центриран нут с ширина малко над 4 мм. (за да може таблата да се движи свободно, но да не хлопа).
Чеповете в хоризонталните детайли направих на вече познатото ви приспособление.
Като изсъхна лепилото на вратите, сложих същия декоративен детайл, както на корниза и на таблите на бюрото.
Понеже миналия път пропуснах, ще кажа, че тук е много важно този детайл да се залепи само към рамката на вратата, а не към таблата, за да не ограничава движението й. В този случай таблата е шперплат, а не масивно дърво, но пак не е лошо този принцип да се спазва.
Сега дойде най-трудната, но и най-приятна част – да монтирам вратите така, че да се получи възможно най-малка и най-равномерна фуга.
Повече за пантите, които използвам и как ги монтирам, може да намерите тук (http://woodbg.blogspot.com/2014/04/blog-post.html). Много е важно да им направите гнездо. Така хем фугата става по-малка, хем тежестта на вратата не се носи от винтовете, а от дървото на вертикалните елементи.
При монтирането на вратите няма хитрости или трикове (или поне аз не знам такива) – сваляте вратите, рендосвате леко, после ги закачате пак и така докато не постигнете желания резултат. Единственото нещо, което трябва да се знае тук е, че за да бъде фугата по-тясна между вратите без те да закачат една в друга, като се отварят, трябва да им се скоси леко вътрешният ръб.
------------------------------------------------
По-наблюдателните от вас сигурно вече са видели във фона на снимките, че този проект е от времето, когато правих детското столче и сайдборда. Понеже започнах довършителните работи на новата къща, всички дърводелски проекти останаха на заден план. Въпреки многото опити да довърша писалището, то все още чака последна ръка лак и монтаж. Надявам се, че като публикувам материала, най-накрая ще намеря време и за това.
Последното нещо, засега, което искам да кажа по темата е, че НЕ се оказа добра идея да не сглобявам лицевата рамка на шкафа предварително. От топлото и сухо време вертикалните елементи се свиха и се отвориха фуги между тях и хоризонталите (там, където рафтовете срещат страниците). Реших проблема, като пробих дупки отстрани на рамката, за да мога за захвана хоризонталите и вертикалите с по един винт. Направих дупките по-дълбоки и използвах 8-милиметрова бургия, за да мога да ги затапя с по една дибла. Това затвори фугите, а "тапите" скриха, че съм ползвал механични крепежи.
Тук ви оставям с обещанието, че в най-скоро време ще добавя снимки на вече готовото писалище и отзиви за това дали е толкова удобно и функционално, колкото се надявах :).
Няма коментари:
Публикуване на коментар