Потапящ циркуляр - Parkside PTSS 1200 A1

Ей, не мога да почна да пиша тоя материал и не мога. Успокоява ме само, че едва ли има значение как ще почна, стига да има полезна информация в написаното :).

Доста се забавих, но все пак исках да дам, така да се каже, бойни впечатления от машинката, а не просто да напиша за това какво ми харесва или не в нея. Най-накрая, след дълго чакане днес почнах нов проект и ми се отдаде възможност да напъна циркуляра и да си кажа какво става и какво не.

При непотопено положение захватът е леко неудобен, при мен има някакво гадно напрежение в китката, но в крайна сметка така ръката ви ще е през по-малка част от времето. При потопен диск вече положението на ръката е много по-комфортно. В началото, като бях пускал машината на празен ход, имах усещането, че има леки вибрации, но след няколкочасово кълцане мога смело да заявя, че това не се усеща. Мириса няма да го коментирам, защото машинката не е нещо за ядене (хихи) и няма какво да я мириша :).

На тялото на машината са маркирани максималното положение на диска напред и назад, така че, ако се реже отвор за мивка, по-лесно да може човек да се ориентира къде би се паднал предния и задния край на сряза при потапянето на диска.

Както се вижда, дискът, който идва с машината, отиде в купчината "за всеки случай", а след няколко часа работа машинката остана относително чиста отвътре. Ползвах прахосмукачка, с контакт която се включва с машината, и останах впечатлен колко малко опилки успяха да избягат от прахоотвеждането.

Това са стърготините, които са останали от срязването на дъската напречно.

За сравнение, при стария ми циркуляр, закачен за прахосмукачка, почти целия боклук оставаше отвън и в крайна сметка се отказах да я ползвам, а просто ринех стърготините от време на време :).

И двете шайби на диска са от дебеличък метал, дали са струговани или формовани от метална пудра не мога да каже, но поне изглеждат по-солидно от ламаринена шайба за притискане :).

Хареса ми, че са сложили винтове за настройка на 90-те градуса. Дали това е добавено заради шината, тъй като тя може да повлияе на ъгъла, но факта е факт в предната и задна част има по един шестогран, с който може да се регулира перпендикулярността на сряза. Трябва дебело да подчертая, че тази настройка трябва да се пипне. При мен фабричните настройки бяха направени зле, но след кратка игра с винтовете работата заспа.

Машината се оказа, че има и регулиращ винт за 45-те градуса в предната част.

Останах леко разочарован, че пластините, които държат корпуса за основата, са пластмасови, но поне се надявам да са премислили и да са сложили пластмаса със стъклени нишки или някакво друго усилване.

Ограничителя за дълбочина честно казано не ми допадна особено, вярно че е лесно видим, но поради някаква причина са сложили нещо като зъбчета вътре (може би за по сигурно заключване), които всеки път, като се опитам да променя дълбочината, се закачат и е малко досадно за регулировка. Би било доста по удобно, ако можеше плавно да се плъзга този маркер. Кофти е, че на самите показалци не са сложили примерно нещо като икона, а всеки път трябва да се замисляш "сега на коя чертичка трябваше да го наглася". Не че е болка за умиране, но е малко досадно :).

На корпуса е маркирано къде минава дискаът при 45 и при 90 градуса, което може да се окаже удобно в някои ситуации.

Във фабриката не са се сетили да заоблят леко краищата на шината, след като са я срязали, но лекото ръбче, което е в съединението на двете половинки на шината, ще износи в крайна сметка двата ексцентрика за уплътняване на луфта циркуляра по шината. Аз се усетих да заобля тези краища чак след като видях, че има поражения по ексцентриците. Не е фатално, но може да се избегне.

Шината или линеала се състои от две по-къси парчета по 70см, а за съединяване на двете половинки се ползва дебела метална вложка. Хубавото на тая конфигурация е, че за по-къси неща може да се ползва само едната половинка и човек си спестява неприятностите да жонглира с шина, дълга близо метър и половина. При малко напъване от едната страна шината леко се отваря. При работа това не създава проблем, тъй като шината ляга върху детайла, но ако това ви дразни като мен, може да се залепят няколко парчета тиксо, те не пречат на движението на машината, тъй като тя се плъзга на пластмасови лайсни над-самия линеал. Добре е хубаво да намажете шината или поне основата на циркуляра с вакса, за да намалите износването, а и за по добро плъзгане. Един познат изказа мнение, че поради това, че линеала е разделен на две части при преминаването през снадката ще има проблем, но поне на мен не ми направи впечатление (поне при движение на машината напред), усеща се но няма запъване.

При поставянето на циркуляра за пръв път върху шината, той срязва една пластмасова лента, закрепена отдолу на нея, която служи за предпазител срещу откъртване при рязане и същевременно показва точно къде ще мине разреза. Явно е ползван по-твърд материал за тази лента и на някои места дискът я надъвка. Не ме притеснява толкова, че може да има откъртване, а това че ще е по-трудно да позиционирам точно ако попадна на дъвкано място. Хубавото е, че такива ленти се продават и подлежат на смяна.

Винтовете на шината при затягане оставят следи по вътрешната страна на улея, това не съм сигурен дали би могло да се избегне по някакъв начин.

И последно шината е с дебелина 2мм. Надявам се да има трайност във времето, тъй като тая машинка я чака бая работа при подготовката на материал :).

Според мен циркулярът е относително добре направен, силата на пружината, която го прибира, е горе-долу добре балансирана, но моторът ми се струва леко слаб в сравнение с стария ми циркуляр, който беше със същата номинална мощност. Днес се упражнявах на чамови дъски с дебелина 4 см. и се усеща, че съвсем малко силица не ми достига. Нямаше загряване или други негативни ефекти, но просто, при подаване малко по-бързо на материал, моторът почва да се тормози. Водачът стои стабилно върху материала, който се реже и няма никакво плъзгане.

За финал бих добавил само, че след няколко часа ползване за нищо на света не бих се върнал към стандартен циркуляр със самоделна шина, просто при потапящия циркуляр с шина воденето е много по-удобно, както и нагласянето на сряза. Изисква по-малко внимание при работа, няма опасност да се отклони от шината и съответно не се стремя да притискам съм водача и едновременно с това да местя напред.
Ако се налага да се правят много срезове, тази машинка пести страхотно много време. Не знам какво би било качеството на по-скъпите й събратя, но спрямо работата с нормален циркуляр със самоделна шина разликата е от небето до земята.

Лека нощ от мен и ако искате да помогнете и ви е харесала статията, моля, споделете с ваши приятели линк към нея.

Благодаря за вниманието и търпението :).