Шкафче за телевизор

Тоя път за писането на статията се изхитрих и си водих аудио бележки почти през цялото време и така май не пропуснах почти нищо от процесите. В края съм дал план, от който може да се извади лист за рязане на детайлите с размерите на заготовките и втори файл, в който подробно има размерите на всички детайли, като всичко е разбито на слоеве.

Един познат реши да си поръча шкафче за телевизор, вместо да си купува готово. След доста дълго чакане от негова страна, най-сетне стигнах да се захвана и с това. При обсъждането какво точно иска, реши, че не му трябват полички под плота както на стандартните шкафчета, а просто да има място и да може да го ползва като малък скрин. След като му показах чертеж на това, което си мислех да правя и след неговото одобрение на външния вид и типа обков, който мислех да ползвам, пристъпих към действие. Първоначалната идея беше да се ползват ковани панти и метални дръжки, но цената беше доста солена, а и трябваше да ги купувам без да ги видя на живо. Когато се прибрахме в България благодарение на един колега от форума на "Направи си сам" (Еди), успях да намеря сносно изглеждащи панти в подобен на избрания от човека стил, но на смешна цена и дървени дръжки, които можеше да се оцветят. За ползването на пантичките се изисква тунинговане. Разпробих им осите, извадих ги и ги замених с стъбла от дърводелски винтове - гладката част накрая пасна идеално и станаха стегнати. Откъм двата края на осите запълних с епоксидна смола, за да не излиза оста и да не си личи, а след това леко пръсване с черна боя заличи следите от интервенцията.

И така, да започнем с дъските, първичния материал. Този път подбирахме доста с дядото с гатера, от когото пазарувам, и успях да се сдобия с дъски с относително прави влакна и малко чепове. За таблите търсих дъски с по-интересна шарка, тъй като боята прозира. За плота се стремях да взема възможно най-прави талпи, тъй като там дължината на детайла е най-голяма и при криви дъски загубата щеше да е по-голяма. За останалите детайли нямаше толкова значение какъв е материалът и някои дъски са доста дъгообразни :).

Първичното разкрояване беше пак на земята, тоя път с новия циркуляр. Мога да кажа, че с тая шина и циркуляра, включен към прахосмукачка с контакт, спестих маса време понеже нагласянето за рязане е доста по-бързо, а след това няма толкова опилки за чистене по пода. Първо разкроих елементите на дължина със запас, а после изчистих страната с кора. За мой лош късмет обаче се прецака прахосмукачката с контакт и сега ще трябва да търся с какво да я заменя, още ме е яд.

Някои дъски имаха проблеми, като това напукване в средата. Средата на дънера е явно по-склонна към напукване, поне като гледам дъските, които ми попадат. В случая ползвах частите, които са от двете страни на напуканото, а проблемната област отиде в боклука. Ако трябва да се съобразявате с фладера (шарката), тогава най-вероятно няма да можете да ползвате тоя метод, но с боя отгоре това не е чак толкова съществено.

Преди да ме заклеймите за сивите дъски, ще напомня пак, че ще се боядисват. Сигурно някой ден ще трябва да седна да си напиша нещо за подбора на дървесина, защото винаги забравям да гледам за нещо.

Някои "служебни" елементи, като носачите на чекмеджето, ги събрах от отпадъчните парчета.

Преди да пускам дъските през абрихта винаги оглеждам коя страна е по-равна. Ако няма такава, предпочитам да избера тази, на която дъската се опира в двата си края на масата, а в средата стърчи нагоре.

При първия пас винаги гледам да натискам по-леко, независимо как е усукана дъската.

Ако нямам избор от коя страна да пусна дъската през абрихта, както стана с дъските на плота, които бяха усукани по този начин,

минавам с ръчното ренде двата стърчащи края и така долната страна, която ще пусна по абрихта, е относително равна. Останалото свършва машината на няколко паса.

Преди да почна с абрихта и щрайхмуса, маркирам коя част каква е и коя страна е вече обработена, и коя - не.

За удобство и намаляване на работата в някои заготовки бях предвидил по два или повече елемента в ширина или дължина и след подготовката на материала детайлите разбичих и нарязах парчетата до окончателната им дължина и ширина.

Всички заготовки оставих по-широки, отколкото ми беше необходимо. Като приключих с обработката на абрихта, последната страна я минах на циркуляра и в този момент оправих и ширината на детайлите.

При подготовката гледах да ги режа серийно - повечето от детайлите на рамката бяха с една ширина и правейки един път настройките на циркуляра пуснах всички детайли от рамката и от вратичките едновременно, за да ги докарам на една и съща ширина.

Тъй като правих всичко на етапи, за да намаля вероятността от грешки, първо подготвих всички детайли на рамата като размери.

След това събрах таблите за вратичките, страниците и чекмеджето.

За да си намаля шкуренето, минах няколко пъти с ръчното ренде панелите и така отстраних по-голяма част от остатъците от лепилото и линиите, които оставят подбитите ножове на абрихта.

Преди да почна да събирам рамката на шкафа, реших, че е добра идея да си маркирам всички сглобки по детайлите (къде и какво трябва да се реже. Това не ме спаси от грешки, като ще се види по-натам, но предполагам поне ги намали :).

За следващия проект мисля да си подготвя 6-8 чертилка (Marking Gouge) като този:

Извинявам се предварително на Джон Хайс, тъй като не мога да пусна връзката към снимката по-горе директно от неговия сайт. Там можете да видите как да си направите такова приспособление - John Heisz - Easy Marking Gauge.
Това би спестило маса време при маркирането, а ако си направя блокчета с различни дебелини, които мога да ползвам в процеса на работа, това би спестило време при настройката на инструментите. Нещо от сорта на http://www.rockler.com/precision-brass-setup-bars, но, спазвайки моята традиция - домашно направени разбира се.

Тъй като шейната ми е вече леко изядена, за да намаля отчупването на материал, когато я ползвам, завих едно тънко парче шперплат за задния линеал, където излиза дискът.

Двата странични елемента на предната рамка ги залепих един за друг с тиксо и ги рязах едновременно, за да спестя време и да си гарантирам, че ще станат еднакви.

Ако имате луфт между някой водач и канала в плота на циркуляра, можете да направите както се вижда на снимката - изрязват се улеи в края и началото на плъзгача и при затягането на винтовете в шейната той леко се уширява и обира луфта. Ако имате контурно трионче, може да направите такива разширителни разрези и за средните винтове, аз лично нямам такова чудо :).

За предната рамка ползвах така наречения "half-lap joint" - сглобка с преплащане - все още не съм се оборудвал с така модерното приспособление за "pocket holes" или някоя домино машинка на Festool. Оставаше варианта с бисквитки, който съм ползвал преди, но реших да се презапася откъм здравина и избрах тези сглобки.
След като направих рамената на сглобките на шейната, ги довърших на приспособлението за чепове.

Мишо беше описал как е правил неговото http://woodbg.blogspot.fr/2014/09/blog-post_29.html. На някои места имах глухи сглобки с припокриване. Там използвах фрезата с шаблон.

За да ми е по-лесно, преди да сглобя предната рамка, направих дъгата на най-долния елемент. Ползвах две блокчета дърво, за да огъна много тънка дървена летва и така си очертах параболата, която да следвам.

Рязането стана на банцига. Можеше да се мине и със зеге, но при мен често ножът се отклонява в долната част и съм навикнал да нямам прекалено голямо доверие на този инструмент.

Банцигът оставя често много грозни следи по детайлите, затова задължително се шлайфа. Ползвах една техника на този хубавец - Марк Спагноло,  когото следя от дълго време http://www.thewoodwhisperer.com.
Правят се ивици от тънък шперплат или мукава (или МДФ 3 мм, както е при нас). Така дъгите се шкурят много удобно.

Преди да сглобя предната рамка, шлайфах всички детайли до едрина 120 на шкурката, така после няма да ми се налага да бъркам на трудно достъпни места и да се занимавам с допълнително шлайфане. Предната рамка е сглобена на два етапа - първо самата тя (пропуснал съм да направя снимка как е овързана с стеги, но можете да ми повярвате че съм я залепил).

Докато чакам да съхне рамката се заех с краката, които са може би най-сложният детайл в целия проект. Задните бяха направо като швейцарско сирене хихи.
Улеите за таблите в четирите крака реших да направя на фрезата, като по-лесно решение. За целта си маркирах на масата къде е единият и другият край на фрезера (може би се виждат двете линии на снимката ). Кракът се потапя върху бита.

Тук е обяснено подробно :). Дано авторът на видеото не ме бие, но, ако го гледате, поне ще му генерирате малко трафик ;).

Тая снимка е моя, няма да ми търсят авторски права.

Докато мирно и кротко си копаех с фрезата, ми се стори, че нещо не е както трябва, но не разбрах какво. Събрах всички крака на едно място и видях, че на един от тях съм започнал да правя канал за таблата на грешната страна - от ляво на крака, а трябва да е в дясната част.

Естествено и през ум не ми мина идеята да хвърля крака. Просто залепих едно парче дърво с размерите на канала в него. Не си направих труда да слагам цяло парче, тъй като там кракът щеше да бъде изрязан в дъга и по голямата част няма да я има от тази страна. Ето как стана, след като го рендосах:

Като изсхна лепилото, минах с ренде местата на сглобките, за да могат краката да прилепнат плътно. Ползвах ренде с нисък ъгъл за напречното рендосване, като рендосвах от ъгъла навътре, за да избегна къртене в краищата, което може да се получи ако се рендосва напречно на влакната и рендето изскочи от детайла.

Преди да лепна крачката, задължително трябваше да се погрижа и за извивката им, но като начертах дъгата с тънката летва, видях, че съм пропуснал да сложа кръпка на едно местенце в сгрешения канал, та се наложи да лепна още едно малко парче и да чакам.

Прехвърлих се към задните крака, където останалите сглобки направих също на фрезата с потапяне на детайла. Довърших длабовете с длето, за да станат с прави ъгли, а не със заоблени.

По едно време трябваше да трия с гумичката някои от маркировките по краката, за да не се объркам коя линийка за какво беше. Гумичката трие идеално следите от молив и върху дърво.

Фалцът в задната рамка, в който ще легне гърбът, също го направих на фрезата.

В процеса на работа ми се захаби шкурката, която ползвах за кривите и след като така или иначе трябваше да правя нова подложка, реших да си спретна цял комплект за по-лесно шкурене на останалите криви. Ползвах няколко ивици фазер (тънък мдф или мукава) - оказа се, че шперплатът е твърд за тая работа. С контактно лепило (разбирайте Хелметекс във вид на спрей) залепих няколко различни по едрина шкурки. Хубавото на това лепило е, че след 15-20 минути може да вкарам залепения детайл в експлоатация.

Ползвах единия готов и оформен крак за шаблон за очертаването на останалите три.

За някои по-големи неравности се престраших да ползвам лентовия шлайф, но ме достраша дъгите да не станат не съвсем дъги и в крайна сметка минах всички на ръка със гъвкавите ивици фазер с шкурка.

Преди да пристъпя към лепене на детайлите, пак загладих всички с шкурка до едрина 120 докато имам лесен достъп до всички части (това с шкуренето ще спра да го пиша, тъй като така процедирах през целия процес на работа). Драскам линии напречно на дъската с молив, за да контролирам колко да шкуря и да не задълбавам (може би се виждат на някои снимки). Също така гледам да не натискам много.

Последна обработка на краката, преди да ги залепя на местата им, беше заоблянето в долния край. Така, ако някой реши да влачи шкафа по пода, шансът да се откърши парче е по-малък, в случая ползвах лентовия шлайф за целта.
За лепенето на рамките с тия извити детайли, изнамерих изрезките от тях и ги залепих за краката с тиксо така осигурих по-добра повърхност за стегите.

На предните крака и рамката сложих по две бисквитки, тъй като детайлите са с различни дебелини и има вероятност при лепенето един детайл да избяга спрямо другия. Естествено забравих да снимам поставянето на точно тия бисквитки, но разчитам на вашето въображение :). Тук предната рамка е вече стегната да съхне.

Задната рамка си има сглобки чеп и длаб и там проблемът с възможното мърдане е решен.

След засъхването на лепилото, пак минах със ситната шкурка, за да е готов детайлът за боята. Накрая дойде време да се залепи и гърбът на шкафау който влиза в задния панел и придава допълнителна стабилност.

Тъй като при мен дискът на циркуляра има леко странично биене и при стартиране на мотора той потъва, и не е гарантирано дали ще се върне на позицията, на която е бил преди да пусна циркуляра, почти всеки разрез изискваше настройка къде точно ще се падне дискът и колко точно да го изкарам над плота. Ползвах тестово блокче и бавно и търпеливо нагласях машината почти за всяко рязане, това отне много време, но засега не съм измислил как да го избегна. Чудя се един дену, ако успея да се сдобия с наистина приличен циркуляр, дали ще правя нещата по-бързо, или просто ще си губя времето с друго, а не с настройки.

При рязането на сглобките много ми се искаше да имам диск, който е с плоски зъби отгоре, за да има по-голяма точност, но за съжаление животът не е идеален.

След като приготвих елементите, съединяващи предната и задната рамка на шкафчето, тествах как пасва всичко, за да видя дали трябва да се правят някъде корекции.

След това долните елементи трябваше да получат дъги. Направих ги на същия принцип както и останалите в този проект.

Залепих свързващите елементи между двете рамки, като почнах от задната. Направих специални тапи, за чеповете, за да може да легнат по-добре стегите. Нанесох лепило и хванах всичко със стеги и прави ъгли, за да не се окаже шкафчето криво :).

Преди да довърша сглобяването на рамката, трябваше да се погрижа за плаващите табли. Тъй като не бях сигурен дали ще успея да направя втори път настройките на дъгата, направих всички табли наведнъж.
Направих тестово сглобяване на шкафа, за да проверя дали всички размери са останали точни както са по план. Понякога се случва да има леко мърдане тук-там и човек трябва да се съобразява с това в процеса на работа.

Тъй като не разполагам с фреза с голяма цанги и нямам фрезер за табли, единственият ми шанс да ги направя беше на циркуляра. Първоначалната ми идея таблите да са без извивка от предната страна, но като помислих реших да ги направя с вътрешен радиус, а не с прави откоси.

Като тези:

В тоя случай имах два подхода, таблата да е права и да си направя приспособление по което да я водя.

Например така:

Тъй като таблите на вратичките и на чекмеджето бяха с малки размери, не ми се искаше да ги обработвам във вертикално положение и да рискувам на направя някой сакатлък. Таблите се водят легнали по масата и се подават под някакъв ъгъл спрямо диска на циркуляра. При тоя метод съм виждал таблата да е отзад на диска или отпред, както го направих аз. Дали има разлика в гладкостта на извивката, не мога да кажа, но следващия път може би ще опитам да подавам таблата от задната страна на диска. Не бях правил подобно нещо преди това, така че първо започнах с опити, монтирах най-малкия възможен диск, който имах и си поиграх с наклоните на диска и наклона на водача, но в крайна сметка не ми хареса резултата, дъгата беше прекалено стръмна.

Монтирах диска, който обикновено ползвам и след няколко теста успях да постигна някакви задоволителни настройки.

За шлайфането на дъгите на таблите си приготвих от PVC тръби и шкурка вместо овални блокчета за шкурене. Най-вероятно за следващите табли ще трябва да си направя нещо по-добро.

като това:

Има дръжка с лагер и дрелката завърта барабана.

Преди да събера рамката беше добре да направя каналите, с чиято помощ после ще монтирам плота. Ползвах машинка за бисквитки вместо да си играя с нещо по-сложно. Направих шест точки на закрепване.

Таблата за чекмеджето я оставих да е по-дебела в края отколкото останалите, тъй като ще е външен детайл и има опасност да се откърти. След шлайфането минах таблите с боя и така, дори и да се свият от понижаване на влажността или да мръднат в каналите, няма опасност да се види небоядисано място. Виждал съм го това на професионално направен шкаф и не прави добро впечатление :).

Докато чакам да съхне боята, се прехвърлих на чекмеджетата и нарязах всички детайли на дължина. Страните на чекмеджето са с фалцова сглобка, като фалцът е в страниците. Така пироните, които слагам са натоварени на срязване при отваряне и според мен вероятността да се отпори предната страна на чекмеджето е малка. Всички сглобки и канала за водача на чекмеджето ги направих на циркуляра, а само фалца, в който влиза дъното, беше направен със стоп техниката която ползвах по горе на фрезата. Можеше да ги направя и с циркуляра, но в тоя случай фалцът щеше да излезе от края и ще се вижда, което не е добре.

В случая имаше малко бягане от правия ъгъл и се убеждавахме със стегите.

След като лепилото по сглобките изсъхна, сложих дъното в предварително изрязания фалц на дъното на чекмеджето.

Ако сте забелязали, че почти навсякъде ползвам тия дървени стеги, те са по-дългите посестрими на първите, които правих преди време (можете да прочетете как са направени).

Преди да сложа таблите на страните сложих малко уплътнителна лента за прозорци в каналите, така те хем са уплътнени на мястото си и не тракат, хем има достатъчно място да се свиват и разширяват спрямо влажността. Имах много силното желание да ги залепя в центъра отгоре и отдолу само, но щях да си отворя повече работа и за това се отказах.

При мацането на сглобките, когато събирах предната и задна рамка на шкафа внимавах да не попадне лепило в каналите и таблите да се залепят.

Накрая, като събрах всичко, тествах дали рамката е станала наистина правоъгълна и я убедих да ми съдейства с една стега.

За вратичките направих всички сглобки и каналите за таблите на циркуляра и ги сглобих пробно да се убедя, че всичко си пасва добре.

Бях си загубил малкия триъгълник и за да съм сигурен, че вратичките ще са с прави ъгли, лепих детайлите на рамките два по два, така беше по-лесно да се поставят и таблите впоследствие. На перата на детайлите слагах пак обувчиците които, си бях изработил преди това, за по-сигурна основа за стегите.

След няколко часа сглобих целите вратички, като в каналите за таблите слагах пак ивички уплътнител за прозорци.

Най-накрая дойде времето и за плота. Залепих заготовките, които бях приготвил предварително за него. Като изсъхна лепилото минах всичко с рендето, за да имам що-годе равни страни.

Подрязването на дължина го направих с ръчния циркуляр, тъй като герунга няма достатъчна ширина, а толкова тежък детайл да въртя на масата на настолния не си е работа.

Механизмът на чекмеджетата го направих сам. Състои се от един голям носещ елемент от чам и плъзгач, направен от изрезки от череша.

Временно ги хванах със стеги за рамката, за да се убедя, че всичко си пасва добре.

След това ги залепих с лепило за едни малки отстъпи на задния и предния крак и долния елемент който свързва предната и задна рамка на шкафа. В случая таблата остава по-назад от носещата релса на плъзгача и не се блокира нейното движение.

На плота трябваше да има капи. За чепа, който влиза в капите, реших да си оправя шейната на циркуляра и да я ползвам по предназначение. Оказа се, че каретката тя потъва под тежестта на  детайла и се наложи да подпирам отдолу.

Довърших обработката на чепа с фрезата. От едната страна под фрезата добавих изрезка от самия плот, за да предотвратя залитането й в тази посока.

Капите направих пак с ръчната. Можеше да ползвам и настолната, но тази ми беше в ръцете и избрах нея. 

При сглобяването на капите направих леко коремче в средата с рендето. При лепенето слагам лепило само в средата на сглобката и натягам колкото мога, така капата се залепва под напрежение и държи по-здраво плота в краищата където е изрязан чепа, за да има място плота да се разширява и стеснява.

При монтажа на вратичките и лицето на чекмеджето щяха да ми трябват дистанциониращи лентички (shim), така че от всякъде да има еднакво разстояние. За целта ползвах циркуляра, но тъй като детайлът е много тънък (около 1,5 мм.) рязах до половината след това внимателно го обръщах от другата страна, но със същото лице към линеала. Малко повечко трябва да се внимава при тези гимнастики, но няма проблем да се получат тънки детайли :)

За монтажа на лицето на чекмеджето сложих лентички отгоре и от долу на отвора и внимателно почнах да режа по половин милиметър от горната и долната страна с циркуляра, докато успея да го напъхам в отвора. След това по същия начин напаснах и ширината. Последната операция беше да хвана от вътрешната страна таблата му към самото чекмедже с три винта. Много удобно в случая беше, че не бях монтирал дъната на шкафчето.

Напасването на вратичките протече по същата процедура, само че тука имах дистанционер и по средата. Преди да монтирам пантичките на всяка вратичка, я изравнявах с рамката и я обездвижвах.

Вратите и лицето на чекмеджето бяха с размери точно колкото отворите им, защото при чертането не бях предвиждал тези разстояния между тях и рамката. Нарочно направих така - това ми помогна да напасна размерите точно с относително малко усилия.

След като бях привършил с външния вид така да се каже, продължих с вътрешните елементи, които са невидими, но не по малко важни.
Напречникът, който разделя отсека на чекмеджето от отсека зад вратичките, го монтирах на  изрезки. Отстрани лайсните са просто залепени за отстъпите в краката, на които залепих и водачите за чекмеджето.

Езичето на едната вратичка го направих от твърдо дърво, тъй като е доста тънко като елемент.

На гърба на чекмеджето завих летва, която служи за стопер за потъването, така че лицето на чекмеджето да е на горе-долу едно ниво с таблите на вратичките. В задния край добавих две палчета, които предотвратяват чекмеджето да ви падне в краката, ако решите да го отворите по-рязко. За изваждането му напълно, те трябва да се завъртят и приберат навътре.

Стопери за лявата вратичка. За дясната са магнитите.

След монтажа на всички дреболийки затворих и пространство за чекмеджето. Това, ако се съди по съвременните мебели, не е задължително, но пазило по-добре съдържанието от прах и нашествия на гадинки. Долната част на водачите използвах за дъно (това беше и замисълът първоначално) и само остана да монтирам две летви на предната и задната рамка

Разглобих всичко, огледах за дефекти и шлайфах на някои места, обезпраших с прахосмукачката и боядисах всички детайли. След това събрах всичко по обратния ред.
За плота си направих захващачи от твърдо дърво.

При монтажа на плота го центрирах в средата на корпуса. На захващачите от предната и задната страна на плота оставих малко място, така че, ако плотът почне да се разширява или свива, те да могат да мръднат заедно с него.

Лелее щях да забравя да дам връзки към плановете:

Шкафчето с детайлни сглобки - от тук по-лесно се вади листа за рязане на елементите.
Експлодирано шкафче - тук по лесно се вижда кое как се сглобява. Сложил съм повечето размери, които ми трябваха в процеса на работа. Имайте предвид, че тук нещата са разбити на слоеве и трябва да ги гледате един по един.

Благодаря за отделеното внимание и лека нощ.
Дано не съм досадил с прекалено дългия материал.

Ако ви харесва блогът и искате да ни помогнете, моля споделете го с ваши близки и познати или ни харесайте в фейсбук.