В момента на писането ми остава още една маса, която би трябвало да е за метал - там мисля да събера всички шмиргели, шлайфове, електрожен, менгемета и други неща свързани с работата с метал.
В къщата, където се нанесохме имаше една врата, която беше демонтирана и вместо да я хвърлям реших да си направя маса от нея, още повече, че пасваше горе долу на мястото което бях определил за "чистата" зона.
Проблема на вратата беше, че хората си бяха сложили вратичка за котки и имаше дупка. Първата ми задачка беше да махна декоративните лайсни, които щяха да ми пречат.
След това изкорубих част от останалата пита във вратата в зоната около дупката, колкото да си освободя по 4 - 5 см. от всички страни. След това си изрязах дървени парчета, които идеално пасваха между двете страници на вратата облечена с фазер и с малко лепило и пирончета закрепих дървените вложки. Внимавах да не кова прекалено близко до отвора.
След това с фрезата, един прав фрезер и водачи изравних страните на отвора, това може да не се прави, но напасването на кръпките ще е по-сложно и ще трябва повече кит след това.
След това си подготвих кръпките, тъй като всяка беше с собствен размер. Кръпките също са от фазер. Ако трябва да се лепи гладката страна винаги я шлайфам малко, но този който имах ми беше пратен като опаковъчен материал с един колет и само едната му страна беше гладка.
След като залепих една кръпка, реших за всеки случай между двете да залепя едно трупче. Него го хванах само с лепило.
За дупките за бравата си разчертах тапи от изрезки и ги изрязах на банцига, за да е по-лесно и да не се опитвам да уцеля точния диаметър ги направих малко по-големи от нужното и на лентовия шлайф ги скосих до конична форма, така като ги набивам хем застопорят и ще запълнят плътно дупката. Ползвах малко лепило и ги начуках до където можеше без да се опитвам да се престаравам. В последствие срязах остатъка от тапите на равно с плоскоста и ги шлайфах.
Тъй като страниците щяха да са най-подложени на изтезания трябваше да ги облека с малко по-твърда материя. Имах остатъци от твърдо дърво, но не бяха достатъчно дълги, а и ми свидеше да ги ползвам за кант. Така след преравяне на купчината остатъци ми хрумна да ползвам едни много дълги, но много тънки парчета орех, които ми бяха харизани. Проблема беше, че бяха с дължина около 3 метра дебелина между 3мм и 12мм в двата края и ширина 20 - 24 см. Толкова тънки детайли мисля, че е опасно да минавам на абрихта, за това ползвах само щрайха. Ползвам подложка, която ми позволява да обработвам детайли с дебелина до 2-3 мм.
Без ползването на абрихт дъската става на вълнички, тъй като щрайха само прави страните паралелни една на друга, но тъй като в случая дървото е много тънко при лепенето с малко повече напън със стегите се изправя. Естествено тук там останаха необработени участъци, но ги оставих от вътрешната страна на канта или ги изрязах. В общи линии загубите бяха доста малки.
Разкроените кантове ги оставих малко по-високи от дебелината на вратата. След като всичко изсъхна с малко ренде ги докарах до нивото на вратата, китосах всички дупки и след това изшлайфах и подготвих за боядисване. Тук идеята ми беше да имам един бял слой с който всичко да изглежда чисто, а след това нанесох няколко ръце от лака за стъпала, който ми беше останал и който прави доста твърдо покритие.
Някъде след два или три месеца успях да стигна и до самия шкаф който трябва да носи масата. Тук пак запазих изгледа на шкафовете, които до сега бях правил за работилницата и ползвах ОСБ и дърво. Единствената разлика е, че кафявото по вратичките е от лак за дърво, а не от байц.
Разкрояването на плочите го правих на пода, тъй като детайли с такива размери е трудно да въртя върху плота на циркуляра, а и нямам такъв капацитет за рязане по ширина ( поне за сега :) ). Водача може да се измества на 63-64 см. от дясно на диска и то с разпъване на масата.
Останалите срязове си ги правих на циркуляра вече, при разпъването на масата или слагам парче дърво върху тръбите на масата или меря с рулетката, за да съм сигурен че предната и задна част са на едно и също разстояние от диска. Най-вероятно при някоя следваща промяна на машината това ще бъде променено, ако не се запретна да си направя директно друга машина ,но вече с индукционен двигател хихи :).
Нута и перото на плоскостите ги почистих на циркуляра, като първо правя пас от едната страна да махна перото, а после от другата да махна и нута.
За събирането на шкафа ползвах допълнителни парчета които дават повечко "месце" за захващане на винтовете и се намалява вероятността да сцепя детайлите ако навивам винтове в средата на всяка плоскост, да не говорим че трудно ще ги целя :). За да не хабя хубавия материал изкопах всички парчетийки, които съм събирал с времето и ползвах тях.
Този път повдигнатата част отпред или "toe kick" на шкафовете реших да направя на циркуляра вместо да си играя с зегето. Маркирах си срязовете, но от обратната страна на всеки детайл. Така щях да виждам до къде трябва да стигна с диска. Можеше да сложа и стоп на водача на циркуляра, но за мебели за работилницата не си заслужаваше престараването.
Извадих диска до максимум и маркирах къде би му се падал предния край и маркирах това директно върху водача за разбичване. Най-лесния метод е с един прав ъгъл.
След това нагласих разстоянието между водача и диска и срязах по дългата част на зареза в долната част на панелите, като всеки път внимавах да спирам панела, така че линията на маркировката ми да съвпада с линията върху водача за разбичване. Така диска от долната страна прорязва напълно, а от горната страна остава малко дърво. След това промених настройките на водача без да пипам диска обърнах панелите и направих втория по-къс срез.
Накрая довърших с триончето и на едно две места ползвах и длето.
Изрезите в панелите между, които трябва да се намират краката ми трябваше да ги направя с зегето, тук нямах голям избор.
Спомените ми за монтаж на изхвърлящи панти бяха много сериозно избягали, за това реших да тренирам малко на сухо и да си припомня кое къде беше :).
Усилващите блокчета ги монтирах с по две пирончета колкото да не мърдат докато навивам после винтовете.
Монтирах и носачите за рафта който е при краката ми докато елементите не са събрани и е удобно да се работи.
При сглобяването на лявата страна не ползвах дистанционер, просто подпрях двете страни на ъглите за сглобяване и завих средния рафт на шкафа, който влезе в ролята на дистанционер.
При дясната страна се оказа че нямам достатъчно парчета ОСБ за укрепващите елементи в краищата на корпуса, за това за предната страна, където се виждат тези елементи ползвах съединени по-къси парчета ОСБ, а за задните стабилизатори ползвах дъски от любимите ми палети :).
Събирането на корпуса тоя път беше с дистанциониращо парче, с което е по-лесно се определя разстоянието между два панела вместо всеки път да меря с рулетката.
След това се захванах с вратичките, опитах се да подбера сравнително къси дъски, които няма да имат кой знае какво приложение в бъдеще или са много изкорубени, за да може да се ползват за големи детайли. Изчистих ги възможно най-старателно с четка, нарязах ги на по-тесни ивици за по 2-3 ширини на детайлите, за да не се губи много материал и минах всичко на абрихта, щрайха и циркуляра.
Тук там по края на дъските остана необработено, но в последствие при разкроя на дължина тия сегменти ги изхвърлих където можеше.
Този път инвестирах малко време в направата на шейна за рамена на чепове, в случая сглобката на вратичките е с припокриване, но шейната ми ускори доста работата, а и в последствие ще може да бъде ползвана. Не е кой знае какво и няма особен смисъл да я описвам предполагам, но на мен поне ми беше страшно удобно за ползване.
След като нарязах всички рамена преминах на приспособлението за чепове, за да довърша сглобката. Тук действах опитно, като го премествах малко по малко докато сглобките не станаха горе долу равни.
После събрах всички вратички, на няколко пъти, тъй като свърших малките стеги :)
Този път за паза в който влизат панелите от ОСБ на вратичките реших да ползвам фрезер за бисквитки, единия от лагерите който идва с него беше подходящ за целта.
След като изшкурих сглобките за да разкарам следите от лепило и да ги доизравня където беше необходимо направих пазовете за панелите на два паса, като подавах материала обратно на фрезера, тъй като много яко се къртеше.
Естествено заринах се до ушите в стружки, но няма пълно щастие :).
Пазовете им изправих ъглите с длето въпреки, че имаше вариант да ги оставя така закръглени и да заобля самите панели в последствие.
Последва намазване с "лак" ако така може да се нарече точно това което ползвах :) защото крайния ефект е прекалено матов, все едно съм намазал всичко с сухи пастели. Тук основно се постарах да намацам областта която остава между панела и рамката на вратичките, тъй като след монтажа на панела тя остава недостъпна. Отстрани въобще не ги мазах на този етап, тъй като в момента вратичките не са напаснати и в последствие там ще има леко кастрене. Вратичките са проектирани точно по отворите, без да са сметнати луфтовете, които трябва да оставя между тях.
За пазовете на паната от ОСБ първо минах паната във вертикална позиция, тъй като така сряза не отстранява много материал отдолу и детайла е по-стабилен. Все още не съм си направил читави пера, така че ползвах едно парче за подпиране на детайла :).
След това довърших паза, като пуснах дъските легнали по плота.
Накрая събрах всичко с лепило и пирончета.
Тъй като материала, ми го "карат" във вид на мебелни палети ( бог знае защо опаковат мебели така ), но първата задачка е да разглобя палетите. За мое щастие всичко е захванато само със скоби и самите плоскости излизат със сравнително малко поражения. Естествено това не е материала мечта, но не струва абсолютно нищо, освен ако не смятам 100 те грама нафта, за да се разходя до магазина и да ги натоваря :).
Плоскостите бяха малко кът и се опитах да оптимизирам нарязването, за да спестя възможно най-много с разни програмки на телефона, но пак се наложи да си преценявам на ум къде какво може да се спести. В общи линии първо разкроих големите елементи, а за малките ползвах каквото остане.
Тук добавката която си правих за циркуляра помогна, но съм далеч от панелния :).
Страниците на чекмеджетата имат пазове в, които влиза гърба и дъното. Технологията беше същата както описах по-горе за панелите на вратичките.
След като чекмеджетата бяха събрани с лепило и скоби беше време да се захвана с водачите им.
Вече не разполагам с дебелото ПДЧ, което ползвах за водачи във предишния шкаф и което се плъзга много добре, така че трябваше да импровизирам малко. Самите водачи ги направих от твърда дървесина. В последствие ги минах както и самите чекмеджета с лак за стъпала. Така освен, че заздравих рошавия край на ПДЧ-то на чекмеджетата създадох и една относително хлъзгава повърхност.
Докато съхнеше лака подхванах дръжките сред изрезките намерих тънки букови летви, тъй като изрезките от череша ползвани за предните серии дръжки бяха изчерпани залепих две по две летвичките, за да получа по-дебела заготовка за дръжките.
Тъй като в чекмеджетата, които правех до сега ползвах правоъгълни блокчета за захващане на лицевата част в които много често си беля пръстите, този път реших да си поиграя и да си приготвя триъгълни блокчета.
Този път монтажа на плъзгачите беше просто песен в сравнение с приключенията ми от последния път, тъй като имах възможността да въртя корпусите на всички посоки. Над всяко чекмедже оставях по около милиметър и половина, така че при изкарване на чекмеджето напред горния водач да е достатъчно близо и да подпира чекмеджето да не се прекатури. Чекмеджетата имат леко увисване при тая схема, но не е толкова неприятно.
Напасването на лицата също беше лесно с изключение на най-ниското. Него се наложи да го подпирам отдолу преди да го завивам, останалите ги позиционирах с шимове. На тоя етап лицата се подрязваха на височина, така че да има дистанция между тях.
Вратичката се монтира много лесно, точно като по учебник. При наместена врата само маркирах къде мисля, че искам пантите със една линия. След това тази линия я продължих и водейки се по нея маркирах къде трябва да е дупката за пантата и къде трябва да са дупките за махащата се част, която се монтира в корпуса. Шаблона улесни много работата но предполагам човек може да си го направи сам и него. Може би от сега нататък ще ползвам повече този тип пантички :). Само ми е интересно тия 60 стотинкови панти колко ли време ще успеят да устискат.
Десния шкаф беше друга песен при монтажа, тук първо нагласих продълговатото лице, като го клъцнах, така че да си пасне. След това го закрепих към корпуса с няколко ъгълчета и чак след това преминах към оразмеряването на височината на всички вратички с подходящото разстояние между тях.
След това се захванах с това вертикано чекмедже. Имах смътна идея какво точно искам да правя с него, тъй като мястото е малко за шкаф с етажерки, прекалено дълбоко и тясно е. От друга страна не можеше да направя 3-4 чекмеджета защото ми се стори, че няма да е удобно пак заради размера. Не исках тази част да е с две вратички защото чекмеджета ще ми вършат по-добра работа в случая. В крайна сметка избрах да го направя като стена с френската система за окачване "french cleat", така в последствие мога да си правя различни по размер контейнери, които да могат да се свалят и слагат. Трябва да призная, че това чекмедже ми създаде най-много главоболия и може би в последствие ще се наложи преработка, но трябва да видя как ще потръгне и дали ще е удобно да се ползва. Конструкцията поне по първоначален замисъл беше една Г-образна кутия в която да се нареди тая френска система за окачване. Плъзгача всъщност е в горната част на шкафа, за това започнах с монтажа на горните плъзгачи които пречат на чекмеджето да се изсипе когато е прекалено напред.
След това в обърнато положение сложих самата дъска която ще се плъзга сложих дистанционери и монтирах долните плъзгачи по които се плъзга чекмеджето като се издърпва.
След това с помощта на останалите ми ъгълчета монтирах вертикалната част на чекмеджето, която служи като "стена" за системата. Тук съм хванал лицето със стеги, за да не мръдне когато почвам да завивам "стената" към лицето.
След като монтирах всичко бях много доволен, но ме чакаше разочарование хихи, бях монтирал "стената" от обратната страна. Идеята ми беше като седя на бюрото и отворя чекмеджето висящите отделения да се паднат от моята страна. Трябваше да разглобя всичко и да повторя този път на обратно целия монтаж.
След като монтирах пак всичко установих, че "стената" се накланя на една страна и то без натоварване, за това реших да добавя и гръб, който заедно с лицето ще я държи изправена и при натоварване.
Останалите чекмеджета бяха монтирани по начина описан преди това. След като всички лица бяха сложени извадих всичко от корпусите и лакирах страниците на чекмеджетата и минах още една ръка лак на рамките отпред, тъй като ми се стори много светъл цвета.
Докато чаках да съхне подхванах дръжките. Конструкцията е максимално проста просто един паз направен на циркуляра във който да мога да си пъхна върха на пръстите. След това ги скосих на геурунга.
За пробиването на пилотните дупки в дръжките си направих шаблон, който в последствие ползвам и за пробиването на дупки в самите врати
За закрепването на плота сложих няколко монтажни трупчета в корпусите на шкафовете.
При събирането на двете части на шкафа просто сложих средната етажерка, която се пада пред краката ми, като гледах двете части да са горе долу нивелирани и подравнени. При монтажа на плота гледах да не затягам винтовете, които го държат на място, тъй като фазера не е материал, който държи добре, а и масата има нужда просто плота да не се мести. При поставянето на чекмеджетата обратно смазах всички плъзгачи и чекмеджета отгоре и отдолу обилно с вакса.
Съжалявам за запрашената снимка, но явно в въздуха е имало достатъчно пепеляк, за да се види:).
Това са плановете на масата: https://www.dropbox.com/s/9wrza4zlvrztwgz/rab%20masa%20elektronika.skp?dl=0.
Във първия слой е основния корпус, а в останалите са елементите, които са ми трябвали да вадя в процеса на работа.
Еми както и до сега казвам, благодаря за вниманието на всички, и може би за търпението.
Ако ви харесва блога и искате да продължаваме споделяйте, споделяйте, споделяйте.
Разсъждения:
Опитваме се да качваме статии редовно, но това не винаги е възможно. Специално тази на мен ми отне около 5-6 часа с почивки да я нахвърлям, след това ще има още една редакция и кой знае колко време на Мишо за корекция. И това без времето за снимков материал :).
По едно време в главата ми витаеше идея да взема една камера за спорт, която да слагам докато работя и това да дава по-добра представа за процеса, но за сега финансовата страна, а и времето което може би ще се изисква за редактиране на видеото ме спира.
Лек ден на всички и спорна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар