Смяна на ножове на абрихт

Или поне моята версия :).

По принцип тая операция много я мразя, защото е много пипкава, но понякога вече ножовете са толкова изтъпени или имат толкова много удари, че просто човек няма избор. Откакто имам Електрата намразих процедурата още повече :). Причината е, че фабрично притискателните блокове на ножовете имат едни щифтове, които влизат в съответните отвори в ножовете, за да може настройката на височината да се прави с винтчета, вградени в притискателите.

Оригиналните ножове, поне за моя модел, са подобни на тези:

Лошото на този вид ножове е, че са по-скъпи и по трудно се намират.
Та някой доброжелател просто е изпилил пиновете, които стърчат от притискателите, и е пригодил машината да може да се ползва с ножове от тоя тип:

Хубавото  е че са по-евтини и се намират по-лесно, но лошото е, че машината не е предвидена за работа с тях и настройката е голяма мъка, поради факта че в главата няма предвидена пружина която да изкарва ножа навън като охлабя винтовете на притискателите.
Както и да е, отнесох се, а трябваше да карам уж по ред на номерата :).

При ваденето на ножовете няма философия, просто завивам винтовете и ги издърпвам. Възползвайки се от случая, че всичко е разглобено, почиствам гнездата със спирт, а притискателите и ножовете с ацетон. За мен ацетонът е най-добрият разтворител на смолата, която се натрупва по всички режещи инструменти. В гнездата не пипам с ацетон, защото лагерите са отстрани и ме е страх да не им разтопя щитовете :)

Изходящия плот на машината се сваля и за всеки случай преди настройката проверих нивата на двата плота. За целта хванах със стеги дълъг мастар за изходящия плот, навих входящия плот, така че да опре в мастара (при мен опираше близо до главата на абрихта) и с винтовете, които са в основата на изходящия плот, изравних наклона му така, че мастарът да опре входния плот и в задния му край (далечния от главата). Тази операция се повтаря от двете страни.

На втората снимка съм сложил ключето във винта за регулиране.

След това входящия плот се сваля надолу.

Както е отворена главата пръскам с малко суха смазка, за да предпазя от ръжда и да не се наслояват толкова боклуци в каналите за ножовете. Предполагам, че подобни смазки има и на българския пазар, но може би на други фирми. Хубавото на тая е, че като изсъхне, прахолякът не залепва по повърхността.

Спомняйки си за главоболията от предишната настройка на ножовете, реших, че понеже няма как да натикам пружини в главата, ще сложа парчета уплътнение за прозорци с идеята те да ми повдигат ножовете когато завия болтчетата на притискателите. Повдигането се налага, ако съм притиснал ножа прекалено много навътре.

При предишната смяна се налагаше всеки път, когато сбъркам с височината на ножовете, да завивам винтчетата за стягане и да повдигам с отвертка ножа и да започвам всичко от начало.
Тези уплътнения, ако трябва да призная, ми улесниха доста работата, но може би следващия път ще помисля за малко по-твърд материал.

След това отвивам всички винтчета - двете странични може би с половин или един оборот повече, а средните оставям съвсем леко да се допират до главата. Идеята е страничните да създават достатъчно притискане върху ножа, така че той да не се мести лесно в гнездото си.

Прибирането на ножа до окончателното му положение правя с дървено трупче (желателно твърдо дърво) и чук. Слагам трупчето във всеки край на ножа и почуквам 2-3 пъти. При това почукване гледам ножът да е вертикално разположен.

След това с една летвичка, разположена на изходящия плот, проверявам какво е отместването, което правят ножовете, като захапят летвичката. За целта връщам ножовете назад слагам летвичката на плота, ножът я захапва и я премества на определено разстояние. Още като експериментирах с предишния ми абрихт, стигнах до извода, че за да не е нито прекалено малко, нито прекалено голямо отнемането, ножовете трябва да преместват летвичката на 2 или 3 мм. максимум. Така, ако летвата се премества на повече, свалям ножовете, а ако не се мести или се мести малко, трябва да затегна винта от тази страна, за да се охлабят ножовете и да тествам. В общи линии с почукване и охлабване идеята е ножът да премества летвата на еднакво разстояние и от двете страни. След това развивам още малко болтовете, като не прекалявам, тъй като това може да измести ножа и правя последна проверка за отместването.

След това развивам винтовете в средата на главата така, че да се притисне ножа малко по-добре и там и тествам с летвичката по средата. В моя случай там отместването беше малко по-голямо отколкото в края и се наложи да повтарям процедурата с почукването. Последната стъпка е доразвиване на средните винтове и проверка.

Процедурата се повтаря и за следващия нож. Хубаво е да се развърти главата на ръка, за да се убеди човек, че няма проблеми с настройките. Предните собственици на електрата така й бяха настроили ножовете, че бяха изстъргали половината стружколомители.

Казвам развиване на винтовете на притискателите, тъй като именно развиването на винтовете притиска ножовете в главата. Не се притеснявам за липсата на щифтове в притискателите, които да "държат" ножовете. Самите притискате и каналите на главата са така направени, че според мен при работа няма как ножът да излети от леглото си, ако е поставен нормално. Лентите уплътнение не дебалансират главата, тъй като са близо до оста, а и са с незначително тегло.

Ако имаше начин бих разпробил два три отвора в главата точно под ножовете. На стария ми абрихт в такива отвори бяха поставени пружини, които повдигат ножовете.
Има и други методи за настройка на ножовете, но специално за моя случай те са неприложими по една или друга причина :).

Благодаря за вниманието и лека вечер на всички.
Ако ви харесват публикациите ни, споделяйте с приятелите си или ни харесайте във Фейсбук (бутончето е горе вляво :) )