За материал ползвах палети, като в случая подбирах да са възможно най-криви и тънки. Проблемът ми с палетите е, че доста рядко успявам да намеря дъски с достатъчна дебелина и дължина, затова доста често имам дърво, което трудно мога да ползвам за нещо по-хубаво. Понякога след обработката остава дъска с дебелина 15 мм., която все пак е използваема, но често в крайна сметка оставам с дъски с дебелина само 10 мм, които в моя случай са идеални.
Модела не съм го измислил аз, а просто разгледах една по-малка табла, която се размотава из къщи. Успях да намеря някакво останало парче шперплат за дъното и на око прецених колко трябва да е голяма една табла, за да събере всичко, което ще се слага отгоре.
Няма да се спирам на подготовката на материала, писахме с колегата доста в предните статии. Специфичното при палетите е, че трябва много добре да се провери дали в дъската няма останали камъчета и да се "преслуша" с детектор за метал. Често в дупките на пироните има остатъци от тел, която е била обвита около тях, и ножовете на абрихта се подбиват. В този случай просто пускам една бургия с почти идентичен на дупката диаметър и това вади по-голямата част от телта.
В случая палетите бяха ковани със скоби, както сигурно се вижда и от нараняванията по тях, и нямаше опасност да попадна на тел.
Тъй като в щрайхмуса се отчопли един чеп от една от заготовките, трябваше леко да редуцирам малко ширината.
Определих наклона на страните, като реших, че трябва да са с 20 мм. по-тесни откъм дъното. Срязах заготовките до максималната им дължина и измерих ъгъла, под който трябва да ги срежа като съединих линиите в долната и горната част на страниците.
Ъглите ги правих на герунга, като в случая гледах само диска да минава през единия край. Много по-точно щеше да е да направя някакъв стопер и да ги режа две по две, но в случая не ми се занимаваше и ги карах на око с повечко опити :).
Отворите за дръжките е най-удобно да се направят преди слепването. Направих две дупки с фрезер за панти в двата края и ги съединих със зегето.
Тух имаше леко шкурене, докато е време и напояване на чеповете с каноконлит да не паднат. Китосах всички дупки и оставих детайлите да съхнат няколко часа.
Преди да лепя бордовете ударих още една шкурка, за да изравня кита. За слепването на конструкцията разчитах основно на тиксо. Залепих на гърба на всяка летва тиксо и оставих сглобката отворена, намазах с лепило и затворих всичко. Така парчето тиксо действа като панта и като натиснеш детайлите, сглобката се затваря добре без да мърда. Четвъртата сглобка е най-трудна, защото трябва да притискаш и да лепиш тиксото едновременно.
След като стегнах с тиксо и нея, добавих два прави ъгъла, за да съм сигурен, че рамката на таблата ще стане правоъгълна.
С толкова много сглобки под ъгъл нямаше как да вградя и дъното в рамката. Освен това то щеше да ми пречи при направата на прорезите за чуждите парчета, които подсилват ъглите на таблата. Затова изравних дъното на циркуляра. От снимката се вижда каква е процедурата ;).
Във всеки ъгъл направих прорез и добавих по едно парче дърво за укрепване и за контраст на цветовете.
За дъното ползвах малко лепило и такера, а остатъка изрязах с така нареченото японско трионче. Много добра инвестиция според мен :).
Финишът е тиково масло, защото ми мирише приятно (поне на мен, въпреки че колегите май не им се понрави ). Бързо се прилага и дава топъл цвят без да крие дървото.
Благодаря за вниманието и лека вечер.
ПП: Само да добавя, че вече и при мен стана доста напечено с времето, така че ще се наложи малко да забавим ритъма на публикациите, който се опитвахме да потдържаме. Надяваме се да ни разберете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар