10 Аргумента в Полза на Ръчните Триони

1. Всеки луд си има номер
Няма да убеждавам никого, че с ръчни инструменти може да се работи също толкова бързо, колкото с машини, но ако и вие като мен не си изкарвате прехраната с дърводелство, скоростта и обемът не винаги са важни. Аз се занимавам с дърводелство, защото ми доставя удоволствие. Ако на вас ви прави удоволствие да играете футбол на малки вратички например, ще искате ли играта да свърши колкото се може по-бързо? Едва ли. Също така едва ли ще искате да победите с 20:0. По-скоро ще се наслаждавате на всяка секунда и като ви изтече времето, ще ви е яд, че не сте запазили игрището за още половин час поне. Е, за мен е така в работилницата. Понеже свободното ми време е ограничено, в повечето случаи съм принуден да ползвам машини, за да направя мебелите за къщата по-бързо, но когато то не е фактор, дори не се сещам да ги включвам. С други думи, удоволствието от работата с ръчни инструменти е много по-голямо.

2. Свобода
Въпреки огромния скок в развитието на безжичните инструменти, те все още имат някои ограничения. Дори литиево-йонните батерии свършват, а ръчният циркуляр тежи повече от пасвателя или от дългия трион. Циркулярът иска настройка на дълбочини и ъгли (наклон и посока), водачи, линеали, стеги и т.н. На триона му трябва само линия с молив или ножче за маркиране. Ако правите десетки или стотици идентични детайли, времето за настройките е добра инвестиция, която се изплаща много добре, но ако режете две или три парчета, с трион ще стане по-бързо без да губите кой знае какво време в подготовка.

3. Пространство и бюджет
Вярвам, че хората имат закодирана в себе си някаква първична необходимост да създават, да правят нещо с ръцете си, което да остави диря в материалния свят. Може да сте големи преводачи, програмисти, журналисти или счетоводители, но удовлетворението след 8 часа щракане по клавиатурата не е същото, като от длетата и рендетата. Като се приберете в апартамента след работа, гледате интернет дърводелците в Ютюб и ви сърбят ръцете и вие да направите някой рафт за книги или къщичка за птици, обаче няма как да инсталирате банциг или циркуляр на терасата или в мазето. На трионите не им трябва много място, а и съседката от долния етаж няма да ви мрази толкова, ако изберете тях.
За други хора ограничението не е апартаментът. По ред причини дърводелските инструменти в България са твърде скъпи (сравнете http://www.grizzly.com/catalog/2015/christmas/?p=3 с това, да речем http://www.tashev-galving.com/200522-20-1/0/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8+%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D0%B8+%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BB%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8) Дори китайските машини с ниско или никакво качество са недостъпни за много хора. Триони за основните дърводелски операции може да си набавите за по-малко от 100 лева.

4. Прецизност
Циркулярите са супер, работят много бързо, но, ако объркаш нещо, също толкова бързо бракуват материала. С трионите не е така. След тях почти винаги се минава с ренде и разрезите са със запас за доизравняване. Освен това имаш време да видиш, че разрезът не попада там, където го искаш, преди да е станало късно.

5. Достъпност и универсалност на приложението
Понякога се налага да се режат по-сложни детайли, а не просто дъсчици с правилни форми, да речем извита облегалка или крак на стол. Вместо да се чудите какво да подлагате, за да направите разрез с циркуляра, е доста по-просто да хванете един пасвател и да свършите работата.

6. Безопасност
Въпреки че може да се контузите и с трион, ако нямате вродена нечувствителност към болка (има такова заболяване - конгенитивна аналгезия), едва ли ще успеете да си отрежете някой пръст.
До младите фенове на дърводелството - ако родителите ви не ви дават да си купите циркуляр, купете си пасвател. Върши същата работа ;).

7. Независимост
Да речем, че продадете някой бъбрек или получите завещание от богата леля и си набавите работилница като на Норм Ейбръм (www.newyankee.com). Ако някой ви открадне машините, ако ги загубите в пожар или наводнение, или се наложи да се преместите да живеете на другия край на света, ще можете ли да направите стол, маса или шкаф с каквото ви попадне под ръка? Едва ли. Ако овладеете трионите, рендетата и длетата, вие ще сте напълно независими от машините. Доказателство:

(цялата поредица);

и кажи-речи всеки друг видеоклип от канала на Пол Селърс.

8. Изкуство

Като се каже изкуство, хората си представят художници и скулптори. За мен това също е изкуство.

С машини никога не може да се постигне същия резултат.

9. Умна инвестиция
Както вече казах по-горе, ако инвестираш в машини и нещо се случи с тях,  инвестицията пропада. Ако вместо това инвестираш време и усилие да овладееш ръчните инструменти, винаги ще имаш достъп до плодовете от тази инвестиция. Въпрос на избор - да инвестирам в чугун или да инвестирам в себе си?
Това е само една страна на въпроса. Човекът от клипа със столовете по-горе е съдружник в това студио за мебели http://www.doucetteandwolfefurniture.com/Home_Page.html. Там произвеждат ръчно изработени уникати с качество от космически висоти. Цените също са космически. Обзалагам се, че те печелят много повече от тези с пълните с машини работилници.

10. Умна мисъл

Една машина може да свърши работата на петдесет души. Никоя машина не може да свърши работата на един необикновен човек.

(One machine can do the work of fifty ordinary men. No machine can do the work of one extraordinary man. Elbert Hubbard)

С Грифин кръстихме блога "Дървени философии" иронично. Не искахме да разтягаме локуми като повечето блогъри, а да сме полезни с практически съвети на хората, които като нас се опитват да се занимават с дърводелство.

Тази публикация има същата цел, въпреки солидното количество екструдирана локумообразна субстанция по-горе :).

Та, ако съм ви убедил, че e добра идея да се въоръжите с някой и друг трион, ето какво е полезно да знаете по темата, ако не сте се сблъсквали с такива оръдия на труда преди:

1. Какъв трион ми трябва?

Според предназначението:

Източник: http://www.popularwoodworking.com/article/understanding_western_backsaws

а) Пасвател (Back Saw, Tenon Saw, Carcase Saw, Sash Saw, Dovetail Saw)
Това са сравнително къси триони с парче месинг или стомана, запресовано от горната част на режещия лист, за да го държи прав. Като допълнителен бонус, тежестта на стоманения или месингов гръбнак улеснява рязането, защото не се налага да натискате триона надолу и така имате възможност да съсредоточите вниманието си само върху това да следвате маркираната линия и нужния наклон.

б) Дълъг трион (Hand Saw, Panel Saw - виж по-долу Spear and Jackson)

Тези триони нямат гръбнак, за да не им се ограничава дълбочината на рязане. С тях се режат плоскости и се бичат дъски (бичене е рязане по посока на влакната). Ако детайлът, който трябва да срежете, е по-дебел от височината на режещия лист или по-дълъг от него, използвате дълъг трион, иначе - пасвател. 

в) Резбарски лък (Coping Saw, Fret Saw)
Както името подсказва, това е трион, който прилича на лък за струнен инструмент (или на ножовка, за да е по-ясно). Режещият лист е тънък и само напрежението в лъка го държи изправен (опънат). С него режете кривини или отвори в плоскости.

г) Бичкия (Bow Saw). Това го знаете. Това е прадядото на банцига. Колкото и да не ви се вярва, и днес има хора, които бичат дървен материал с такива триони. Уморително е, но върши работа.

д) Злодейка (Keyhole Saw). Това са дълги и тесни триони, предначначени за изрязване на отвори в плоскости, когато разстоянието от контура на отвора до краищата на плоскостта е 

твърде голямо, за да може да мине лъкът на резбарския трион.

Според конфигурацията на зъбите

Представете си дървесината като четка - събраните на сноп косъмчета са дървесните влакна. 

а) Зъби за напречно рязане: когато се реже напречно на влакната (косъмчетата на четката), трионът трябва да ги прекъсне възможно най-чисто. За тази цел зъбите са подострени като длета. Повече са на брой, долчинките между зъбите са по-плитки, защото от рязането остава само прах, ъгълът им на атака е по-малък, а разминаването им (размет или чапраз) е по-малко.

б) Зъби за надлъжно рязане: когато се реже надлъжно, трионът попада помежду влакната (косъмчетата на четката). Чапразът трябва да е по-голям, защото така е по-лесно дървесината да притисне триона и да му попречи да се движи. Зъбите са с право чело (не са заострени настрани), а ъгълът на атака е почти 90 градуса. Долчинките са по-дълбоки, за да може да поберат по-дългите стружки, които се получават при надлъжно рязане.

Източник: http://blackburntools.com/articles/saw-tooth-geometry/index.html

Разделението по специалности не означава, че трионът няма да реже в грешната посока, означава само, че ще получите по-добър разрез и ще ви бъде по-малко уморително, ако ползвате трион, който е специализиран да извърши съответната операция. 

в) Брой зъби на инч от дължината на режещия лист (TPI)

Тук е лесно да се ориентирате - колкото повече зъби имате, толкова по-фин става разрезът, но пък скоростта на рязане е по-ниска. Някои производители използват друг показател - точки на инч (PPI). Без да задълбавам ще кажа, че ако един трион има 14 PPI, това означава, че има по 13 зъба на инч. tpi = ppi - 1. Това винаги е така.

Според стоманата
Листовете на съвременните триони се произвеждат от по-мека стомана. Тя е по-евтина. Зъбите им са локално закалени и са много по-твърди от зъбите на някогашните триони. Дотук това звучи като непобедима комбинация, но уловката е, че тези триони са за еднократна употреба. Когато се затъпят, трябва да ги хвърлите. Не могат да се острят с пили, защото стоманата им е по-твърда от тази на пилите. Понякога дори се чупят, особено по-ситните зъби. Предполагам че може да пробвате с абразивен диск с Дремел, но дори и да успеете, като се износи закалената част от зъбите, животът на триона е изчерпан, защото материалът отдолу е много по-мек.
Предимството на старите триони е, че стоманата на целия лист е с еднаква твърдост и свойства и може да ги заточвате дотогава, докато съвсем не се свърши.

Според гръбнака (това очевидно важи само за пасвателите)
Месинговият гръбнак е по-тежък и помага при рязането с масата си (и изглежда по-добре). Стоманеният гръбнак не е красив за гледане и е по-лек, но се криви по-трудно. Разлика в качеството на рязане между трионите със стоманени и месингови гърбове не съм открил.

Новите пасватели като този:

Са с ламаринен гръбнак - нужно ли е да обяснявам повече ;)


Според марката:
При дългите триони цар е Дистън (http://www.disstonianinstitute.com/medv2.html)
За мое съжаление все още нямам трион на тази марка. Имам Спиър енд Джексън и няколко други без марка (Warranted Superior). Честно казано не съм усетил осезаема разлика в качеството.
При пасвателите предпочитаната марка е R. Groves and Sons. Също не мога да се похваля с някакъв личен опит тук. Използвам Спиър енд Джексън, Х. Х. Суон, но най добрият ми пасвател един много стар трион без никаква марка по него.
Може да не съм прав, но ако съдя по трионите, с които разполагам, старите са по-качествени и режат по-добре.
 
Според цената
Нов пасвател Ъруин - 30 лева
Нов пасвател Дакота (китайска марка, наподобяваща едновремешните английски триони) - 160 лева
Стар английски пасвател - за колкото го спечелите от Ибей (да речем 40 лева с доставката).
Нов бутиков пасвател - http://www.badaxetoolworks.com/12-inch-Carcase-tenon-back-saw.php проверете сами, но първо си пригответе нитроглицелин или валидол.


И така, ако и вие като мен сте се спрели на варианта да си купите стар английски трион от Ибей, трябва да знаете следното преди покупката:

1. Не купувайте триони с прегънати режещи листове. Тук не говоря за леко огънати остриета - ако радиусът на огъване на острието е голям (bow), може да го изправите, но ако е малък (kink), поправката става доста трудна, а понякога невъзможна.
2. Не купувайте триони със скъсани режещи листове. Ако скъсването е близо до краищата, евентуално може да намалите дължината или дълбочината на триона, но заваряването е лоша идея (приемете го на доверие, защото не искам да изпратя блога в сферата на металургията). 
3. Не купувайте триони с дълбоки язви от ръжда по стоманата на режещия лист (питинг), защото колкото и да търкате с шкурка, язвите ще си останат и трионът често ще засяда в разреза заради тях.   

Всичко останало подлежи на поправка, но в зависимост от това колко сте готови да платите и какъв късмет имате, се подгответе за следното: трионът ще е ръждясал, затъпен до безобразие, с изкривен лист или гръбнак, с пукната и/или наранена дръжка и с неправилно заточени или липсващи зъби.
Не се плашете, ето как може да отстраните недостатъците (и да спестите около 200 долара ;)

Казус 1:

Пасвател H. H. Swan and Sons Sheffield
Проблеми: Пукната и лепена дръжка, питинг, неравномерно заточени зъби, изкривен лист

Пукнатата дръжка не е проблем. Хората често го забравят, но лепилото създава по-яко свързване надлъжно на дървесината от естествената връзка между дървесните влакна. С други думи, ако залепите две дъски една за друга надлъжно и опитате да ги счупите, счупването няма да се появи по линията на лепилото - ако не ми вярвате, може да опитате. Вземете изрезка от някой плот, който сте слепвали, счупете го и вижте къде ще се пропука.

Питингът, както вече казах, няма как да се премахне, освен ако не искате да търкате с шкурка от утре следобед до ... Деня на страшния съд.  

Когато погледнете триона по протежение на зъбите и забележите, че вместо да следва права линия е вълнообразен, това означава, че листът се е приплъзнал в гръбнака (листът е перде, а гръбнакът е корниз). Захванете листа в менгеме и чукнете гръбнака с чук... и "пердето" ще се изпъне :).

Ако изкривяването е под формата на по-широка дъга, НЕ ОПИТВАЙТЕ ДА Я ИЗПРАВЯТЕ, КАТО КРИВИТЕ ГРЪБНАКА. Въпреки че това изглежда да е най-логичното нещо в случая, така няма да постигнете нищо (освен крив гръбнак). Вместо това захванете предната част на гръбнака в менгеме, затегнете челюстите на раздвижен ключ така, че да стегнат гръбнака точно под средата на изкривяването, и завъртете леко в обратната посока, като през цялото време наблюдавате линията на зъбите.

Не изглежда така на пръв поглед, но неравномерно заточените зъби са най-големият проблем на този трион. Ако се вгледате в снимката по-долу, ще видите, че всеки втори зъб е доста по-надолу от останалите. 

Ниските зъби не участват в рязането и намаляват както ефективността на работа, така и качеството на разреза. За да отстраните проблема, трябва да изравните зъбите по височина. Не е трудно и не отнема много време. Може направо с пилата, а може и да си направите такова приспособление за удобство:

Логично, по-високите зъби отнасят повече пилене, а по-ниските - по-малко. Това се вижда на следващата снимка. Ниските са малките светли точки, а високите - тиретата, като морзов код, с който трионът ви казва "SOS, някой да ме заточи като хората" :).

Заточването е хем лесна, хем трудна работа. Както в повечето случаи, най-простите неща са всъщност най-мъчни за усвояване. Утешението е следното - дори и да не стане идеално, трионът ще реже много по-добре след вашата намеса.

По правило, както по-горе казахме, зъбите за напречно рязане се заточват под ъгъл (пилата застава на 20 градуса спрямо листа и заточва зъбите през един. След това трионът се обръща и останалите зъби се заточват също през един под 20 градуса в другата посока. 

Ето как

При зъбите за надлъжно рязане, няма странично скосяване, пилата се движи перпендикулярно на листа и заточва всеки зъб.

Пол Селърс има свое, много по-практично виждане за заточването.

Особеното е, че той заточва всички триони (и за надлъжно и за напречно рязане) по един и същи начин - зъбите са без странично скосяване, а ъгълът на атака се променя от около 60 градуса в първия инч до 90 градуса при дръжката. Логиката е следната: в началото зъбите с 60-градусов ъгъл на атака не режат агресивно и ви позволяват по-лесно да започнете разреза. След първия инч ъгълът се увеличава постепенно, за да достигне почти 90 градуса при дръжката. Така режете по-бързо, а по-отвесните зъби не запират в разреза, защото, докато стигнете до тях, трионът вече е набрал инерция.

Аз лично използвам метода на Селърс.

Както се вижда от снимката по-долу, въпреки че зъбите нямат странично скосяване, линията на разреза е достатъчно чиста (краищата на дървесните влакна не са разръфани).

Сега идва ред на чапразенето. Тук задачата е всеки два съседни зъба да сочат в срещуположни посоки. Това се прави, за да може каналът, който трионът си проправя през дървесината, да стане по-широк от дебелината на режещия лист и по този начин стените на разреза да не защипват триона. С други думи, ако трионът ви засяда постоянно в разреза, значи има недостатъчен чапраз.

Чапразът се прави с клещи:

Те са измислени така, че да отклоняват зъбите еднакво. Ако зъбите от ляво стърчат по-настрани от тези от дясната страна например, разрезите ви винаги ще залитат повече наляво. Ако усетите такова залитане и сте сигурни, че причината не е в оператора, вземете един бруст и потъркайте няколко пъти зъбите откъм страната, която смятате, че стърчи повече.

За чапразене може да използвате и такъв инструмент:

Поставяте зъба в избрания от вас процеп и натискате докато ограничителят не опре в листа на триона. Не мога да кажа повече по темата, защото все още нямам такова чудо.

Крайният резултат е това:

Казус 2:

Трион на неизвестен производител на предполагаема възраст 100 - 150 години (съдейки по формата на дръжката и използваните болтове (split nut)

Проблеми:

Зъбите и листът на този трион бяха в относително добро състояние, но дръжката хлопаше много, а нямаше как да се стегне, защото болтовете се бяха скъсали:

Ако имате за съсед-стругар, който ви дължи услуга, тази повреда не е проблем :)

Освен ако не броите това, че за да завиете болтовете, трябва да нащърбите една отвертка :) 

Ето какво се получи накрая:

Това ми е най-любимият трион - не заради външния му вид, а заради това колко чисто и прецизно реже.

Казус 3:

Дълъг трион Спиър енд Джексън, произведен преди около 30 години.

Ако изключим факта, че от зъбите не беше останало почти нищо, проблемите на този трион бяха само козметични. Разглобих го, почистих ръждата, лакирах дръжката, заточих го и се получи това:

Понеже нямат гръбнак, дългите триони често са изкривени (ако сте ги купили на старо). Ако изкривяването е с голям радиус, лечението е просто да ги огънете в обратната посока достатъчно много, че като стоманата върне формата си, да застане изправена. Някои съветват да топите трионите във вряла вода, за да е по-лесно да ги закривите в обратната посока, а други твърдят, че няма смисъл. На мен в този случай не ми се наложи да правя такива корекции, така че оставям на вас да изберете как да действате.

За да се уверите, че трионите не са само за хубост, направих тест как се справят с рязането. 

Ето ги резултатите:

1. Нов пасвател "Ъруин": В разреза има малко разкъсани влакна, защото зъбите са със странично скосяване; реже бързо;

2. Х. Х. Суон: Реже бързо, но разкъсва влакната повече;

3. Спиър енд Джексън: Реже бавно, но по-чисто, защото зъбите са скосени (случаен страничен ефект от почистването на ръждата);

4. Стар трион с неизвестен производител: Реже бързо и дава най-тесен разрез, но леко накъсва влакната.

Може да съм пристрастен, но за мен изводът е, че "старците" се справят не по-зле от новите триони, а в дългосрочен план излизат десетки пъти по-евтино заради възможността да се заточват. 

Като говорим за заточването, имайки предвид, че след триона минава ренде, проблемът с накъсването е нищожен, така че методът на Пол Селърс, който не предвижда странично скосяване на зъбите, е напълно достатъчен за работата.  

--------------

Понеже тази публикация стана вече твърде дълга, ще ви покажа няколко хитри начина за постигане на добри резултати при работата с триони в някоя от следващите статии. С нея се надявам окончателно да ви убедя, че ръчните инструменти не са анахронизъм (и че дърводелците знаят сложни думи :).

Ако работата с ръчни инструменти е нещо, което ви интересува или допада, моля, коментирайте, за да знаем дали да продължаваме да пишем по темата. Изобщо, казвайте ни какво ви е интересно, задавайте въпроси или се свържете с нас, за да публикуваме и ваши проекти.

Надявам се, че ви е било интересно и до скоро "виждане" :)

Мишо