Подложки за писане

Тъй като обичам да си записвам разни нещица по листове в работилницата, а все така се случва, че листовете вземат, че забягват към коша за боклук, от дълго време бях решил да си направя подложки за писане с щипка. Идеята се дооформи докато се мотках в една местна книжарница и се натъкнах на щипки, които си търсеха някой да ги използва по предназначение :).

За модел ползвах една готова подложка.

Естествено използвах изрезки, остатъци и прекалено криви, напукани или усукани дъски, които само подритвам из работилницата.
Отгоре надолу: орех, топола (само 80 % съм сигурен за тополата) и череша.

Заради меко казано проблемните дъски, нарязах всички заготовки почти до точната им дължина. Ако се вгледате в лявата купчина, е видите, че в единия край дъските са съвсем тънки, а в другия дебели и доста усукани. В средата и в дясно бяха със страшно много пукнатини и буквално се разпадаха. Черешата в дъното изглежда най-добре, ако човек се абстрахира от това, че страните на всяка дъска са здраво прогризани.

Заради различните дефекти подходът към всяка дъска беше различен.
Най-лесна беше тополата, само я минах през абрихта и щрайха.

При ореха ситуацията беше най-тежка, тук разчупих всички дъски по пукнатините, след това изравних единия край с едно приспособление за циркуляра, за което съм говорил и преди, и след това изрязах всички летви до максималната ширина, която позволяваше материалът. Получих множество малки летви, които трябваше да се обработят още, за да се получи една цяла дъска.

Минах всички летвички през абрихта, за да получа гладка референта повърхност на, която да лежат при лепенето, а страниците подготвих за залепване (да са възможно най-прави).

При черешата подходих другояче. Тук дъската беше сравнително дебела и трябваше да я цепя. За целта първо изравних един кант както и за ореха, след това минах на абрихта едната широка страна, а после другата широка повърхност и другия кант с циркуляра.

След това дойде време за голямото лепене. Понеже дъските бяха относително тънки, за да не се изгърбят, слагах по две прави дъсчици, облепени с тиксо, напречно на сглобката.

След слепването заготовките бяха достатъчно тесни и ги пуснах отново през абрихта и щрайха, за да добия финалните размери.

Дървото беше доста изядено от дървояди и се наложи да ползвам бая кит от два цвята - по-светъл и по-тъмен в зависимост от цвета на дървото и местоположението на дефекта.

Следващата операция беше да изправя щипките и да им направя дупките за закрепване. Нищо особено - просто ги притиснах между две дъски и направих дупките със стъпаловидната бургия.

За да не продължават гадинките да закусват с дъските, а и за да не ги развъждам, се наложи да има лечение :). Тук ми е по-лесно просто да напръскам вместо да цапотя с валяк или четка.

Като почнаха да съхнат, ми направи впечатление, че тополата беше леко мръднала и в продължение на няколко дни с тежести я изправих малко.

Оформих една от дъските на банцига и лентовия шлайф и я ползвах за маркиране на останалите. Можеше да ползвам и бит с лагерче за фрезата, но ми се стори излишно усилие.

Долната страна на дъските я заоблих, а горната я оставих както си беше, за да поддържа добре листовете когато се пише и да не пропада химикалът по краищата.

Тъй като не ми харесваше цвета на тополата, реших да я оцветя с лака, който ми беше останал от бюрото. Направих си таралежче от клечки за зъби, което да поддържа дъските като лакирам, без да остават следи или поне не видими, де :). За по-големи неща ще трябва да си правя подобно нещо от клечки за шишчета, защото клечките за зъби се оказаха много гъвкави :).

Останалите положки получиха безцветен лак, но разреден 50/50 (имах останал от стълбите). Всяка отнесе по 3 ръце.

Крайният резултат поне на мен ми харесва, ще има да раздавам, тъй като на мен в крайна сметка ми трябват не повече от 2-3. Жалко, че нямаше достатъчно за колегите от курса ми, но може би по-нататък ще направя още, ако ми дойде музата :).

Лека нощ от мен и благодаря за вниманието.
Griffin