Осветление за стълби

За много години на всички.

Въпреки, че не проявявахме дълго време признаци на живот, както виждате слуховете, че с колегата сме се гътнали са силно преувеличени:).

За това осветление имах голяма чуденка дали да пиша въобще, но като се загледах колко снимки успях да нащракам за едно нищо и никакви в общи линии кутийки в крайна сметка реших, че ще си струва поне набързо да опиша какво правих.

В момента в, който почнах да правя стъпалата в главата ми беше идеята да направя осветление на всяко стъпало. Идеята я заимствах от една хижа, която бяхме посетили преди известно време, а и в моя случай осветлението на стълбището е включено цяла вечер и така се надявам да направя и малко икономии :).

Първоначално мислех да ползвам захранване за диодни ленти, които братята китайци продават из интернет, но след две поръчани и две изгубени по пътя в крайна сметка опрях до преработка на едно старо компютърно захранване, което отдавна пазеше кашоните в гаража.

Изтръгнах всички ненужни кабели.

Пуснах линии само за това, което ми трябваше 12-те волта и захранването.

След това скрих захранващия блок и пуснах кабелите до всяко стъпало, преди да наредя ламперията на стъпалата.

И така прескачам няколко месеца напред във времето в момента в, който ми дойде музата да седна да си играя с осветлението, казвам играя защото си беше истинска играчка 15 бройки, много пипкава работа :). От челата на стъпалата бяха останали доста изрезки, които за направата на кутиите бяха идеални.

Тъй като изрезките бяха леко неравни преди да пусна да разбичвам ивиците, минавах една от тесните страни на абрихта, за да имам хубав репер.

Нарязах ивиците материал с една ширина, които ми бяха необходими на един пас, за да си гарантирам, че са с еднакви размери. Направих малко повече от необходимите ми заготовки във вид на ивици.

Нарязах всички лица на кутиите на дължина, каквото всъщност са осветителните тела и надписах всеки елемент.

За страниците беше голяма мъка да изрежа малките парченца, ползвах стоп за герунга, за да са всички с еднаква дължина. Особено внимавах да държа пръстите си възможно по-далеч от диска и винаги сигурно положени на масата примерно. Имаше доста фира при нарязването, тъй като под определен размер на заготовката ме беше страх да държа детайла. При всеки срез изчаквах диска да спре напълно преди да вдигна герунга, имал съм неприятни инциденти с летящи парчета.

Големите парчета за страниците бяха доста по-лесни, тук ползвах стоповете и рязах елементите по двойки, за да имам еднакъв размер за всеки комплект елементи.

За лепене ползвах метода с хартиено тиксо което да задържа ръбчетата и сгъвах рамката. За първата рамка тиксото почна да изпуска и си помогнах малко с стеги.

Тъй като нямаше да ми стигнат стегите да залепя всички рамки на куп започнах да слагам по-дълги ленти тиксо и да ги облепям и по страните на детайлите, за да хващат по-добре. Номера свърши работа.

След като всички рамки бяха добре изсъхнали поради липса на голям дисков шлайф сложих един лист шкурка на масата и шлайфах рамките докато станат от двете страни. Помислих и за ренде, но така залепените детайли, не са с особена здравина и шанса да прецакам всичко ми се стори прекалено голям.

За лепенето на капаците трябваха много стеги и щипки, отне ми цял ден, за да успея да събера всички кутийки поради липса на стеги.

Както се вижда от снимката не се старах да спазвам идеално размерите, тъй като така и така щеше да има почистване преди да стигна до крайната форма.

Много се чудих с какво да направя крайното почистване, беше ме шубе да ползвам абрихта да не откъртя краищата, но това беше най-бързия метод. Намалих дълбочината на паса под половин милиметър сигурно и с няколко паса по дългата страна я изравних и изчистих лепилото.

Имаше леки откъртвания, но не нещо прекалено страшно :).

Късите страни поради невъзможност да ги минавам на абрихта, ги изчистих на лентовия шлайф. Само си закрепих една летва, която да държи детайла перпендикулярно на лентата.

Следваща стъпка - копане на каналите през, които трябва да излиза светлината. Ползвах калибровано трупче за настройка на фрезата (тоя метод ми се струва най - дуракоустойчив) не случайно доста дърводелци го ползват. За съжаление нямам още цяла колекция с различни размери.

Отбелязах си къде точно ми се падат двете страни на фрезера върху едно парче тиксо и след това с два стопа от двете страни на линеала, които променях за всяко тяло си нагласях максималния ход на детайла наляво и надясно.

При копането на единия канал се отплеснах и малко дялнах в повече детайла, за да не го изхвърлям приложих вече изпитаната техника на кърпене, която ползвам. Направих си шаблон на кръпката като трасирах с молив областта, залепих шаблона на парче от същото дърво със сходна шарка и си изрязах парче, което почти идеално да пасва на проблемното място.

След това малко лепило и известно чакане

След изсъхването, издялках стърчащата част с ренде максимално близко до лицето и направих канала, който бях сгрешил наново.

Не знам дали се вижда много от снимката, тъй като фокуса малко избяга, но след минаване с лака, ако не бях надписал тялото от вътре едва ли щях да намеря къде е бил проблема :)

За заобляне на всички ръбчета ползвах фрезер с лагер, но подложих и линеала на фрезата, за да мога да движа заедно с детайла и жертвено парче, за да няма откъртване.

Последния щрих бяха дупките, тях ги направих на колонната бормашина, за да мога да направя потъването на всички винтове еднакво, тъй като те ще се виждат.

Последваха няколко номера шкурка и лакиране. След това монтирах диодните ленти вътре. Не се доверих на лепилото им, а ползвах топъл силикон за кабела и за самите ленти.

Крайния резултат поне на мен ми се нрави, дали ще го оценят ползвателите само времето ще покаже :).

Поздрави Griffin.