Страници на блога

четвъртък, 3 март 2016 г.

Закачалка

Здравейте,

Понеже след последните корекции в нас се наложи да разкарам двете закачалки, които ползвах след около два месеца подритване на якета и дрехи по различни столове и подобни "подръчни" закачалки накрая се наканих да сляза в работилницата и да сглобя нещо подходящо.

Първоначалната идея беше просто една дъска във формата на английското V със дибли на които да се закачат дрехите, но с времето идеята малко се промени :). Хрумването с многото цветове дойде от форума на направи си сам, но там формата беше правоъгълна, което мен не ми харесва. След малко обмисляне реших какво би ми се понравило, като форма и преминах към подбор на материала.

Знаейки свободното място, което имам върху стената подбрах дъски с необходимата ми дължина, цвета е възможно най-контрастен. Подбрах малко секвоя ( от малкото ми останали изрезки, едва ли ще успея вече да си намеря такова чудо ), една широка дъска топола ( супер кофти според мен за работа, но пък е почти бяло ) и орех ( при обработката с масло дава много готин контраст ).


Идеята ми беше да да направя пано с редуване на видовете дърво, както е показано на чертежа. Тъй като тополата е доста мека така щеше да остане съвсем малко в края, но плановете винаги се променят, след повторен оглед реших, че е по-добре да редувам цветовете наситен-светъл-наситен.


Първа операция подготовка на дървесината. Тополата на разделих две, а останалите заготовки бяха относително тесни, докарах всяка двойка до еднакъв размер и ги минах на абрихта, щрайха и циркуляра. Операцията е подробно описана в предишни статии, тук мисля да я сместя, за да не ставам прекалено досаден.




Преди да пристъпя към лепене на дъските ги подредих така, че дефектите по възможност да останат или от задната страна или да бъдат изрязани от панела в последствие. Разбира се не всичко можеше да се избегне, тъй като качеството беше в общи линии за брак, но дадох най-доброто от себе си хихи.


За лепенето се престарах меко казано със стегите, но паното трябваше да е максимално право. Отзад няма нищо с което мога малко да го изправя ако се получи мръдване по време на лепенето.


След това всичко мина на изравняване с рендетата и шкурене с шкурка едрина 80. Финалното шкурене го оставих за по-натам,тъй като има още операции преди да свърша и ще е безсмислено.


След това си разчертах формата, ползвах пергел и линийка. Тъй като пинчетата на закачалката трябва да са успоредно на линиите на паното ползвах пергела, за да пренеса размерите на контура.


Пиновете са с наклон, така че закачените дрехи да не падат. За да станат всички пинове с еднакъв наклон и успоредни един на друг си приготвих едно малко приспособление което да държи бургията под определения наклон.


За всяка дупка настройвах приспособлението в предната си и задната страна да е на едно и също разстояние от страницата на паното. Така пина ще застане успоредно на нея. От предната страна приспособлението е отворено, за да излизат стружките и да виждам къде точно пробивам.


След като всичко беше пробито вече не ми трябваха прави страни и орязах паното по очертанията със зегето.


Последва лекуване. В тоя си вид закачалката е относително малка и не хабя излишно препарата против бръмбари :).


Следващата операция беше може би най-голяма мъка да я направя. Тъй като не исках да има видими винтове в главата ми се беше зародила идея да фиксирам планка за стената към която да се фиксира закачалката без винтове. Изрязах едно клинче със банцига така, че да се побира горе долу в свободното място на гърба на закачалката, където по късно да го вкопая. Централната линия я на гърба я бях обозначил преди да изрежа формата.


Клина го минах по дългите му страни с фрезер "лястовича опашка" като залепих за детайла летва, която да ми служи за водач при фрезоването, а върха на детайла му докарах наклона на лентовия шлайф. Този детайл го правих два пъти, тъй като първия път не бях премислил добре обработката и се омаза цялата работа.



В крайна сметка детайла се получи с подобно сечение, като широката тясната страна на скосяването остава към стената. Така като се постави закачалката тя са притиска към стената от тежестта си.


За вкопаването на клина в закачалката след доста премисляне реших, че ще стане най-кадърно, ако го направя с шаблон. Него си го направих, като си свалих формата на клина, а след това си трасирах формата с пергел, така че да я увелича спрямо размера на водача и фрезера, който ползвах за клиновидната сглобка. В статията за герунга съм описал как си правих шаблон.



Шаблона го закрепих директно с винтове за гърба, като го центрирах спрямо позицията, която трябваше да заеме. Инсталирах тънък прав фрезер с диаметър под този на най-тънката част на фрезера лястовича опашка. Така изчистих, по голяма част от материала, като остана достатъчно "месо" като сложа лястовичата опашка да стане нужния профил. С него трябваха доста пасове, за да изчистя възможно най-много от излишния материал.


Лястовичата опашка я потопих на максималната му дълбочина и така обходих шаблона по краищата. След като свалих шаблона изрязах с длето повече във долната част така че да мога да плъзна клина вътре.


Докато фрезата беше изкарана заоблих и предния край на закачалката, задния само леко го ошкурих леко колкото да е приятно на пипане.


Дефектите по дървото ги запълних с епоксидна смола. В случая имах един чеп, който не успях да избегна.


След като всичко изсъхна минах всичко с шкурка 120, като много внимавах да изшкуря всички части, които човек може да пипне. За съжаление тук се наложи доста ръчна работа, заради извивките, но такъв е живота :).

За пинчета на закачалката ползвах дюбел от близкия магазин, като при мен имам избор и продават и такива, които са гладки. Нарязах си всички заготовки и ги дооформих на дисковия шлайф. Мислех да ползвам фреза за заоблянето, но нямам подходящ за малкия диаметър дюбел, който ползвах.


След това много внимателно с четка намазах във всяка дупка с лепило и забих вече оформените пинчета. Остатъците от лепило избърсах с мокра салфетка, в последствие не се наложи да шлайфам изсъхнало лепило :)


Покритието е обикновено тиково масло, колкото да се съживят цветовете на дървото и да има някаква защита.


Монтирана на стената и чакаща запълване с якета.


Лека вечер от мен Griffin

4 коментара:

  1. Прекрасно!
    Завиждам на майстора /за способностите/ и на тези, които ще се радват на това произведение.

    ОтговорИзтриване
  2. Браво Грифин, пак уникално изделие. Удоволствие да четеш и да гледаш снимки.
    Lavka86.

    ОтговорИзтриване