Страници на блога

събота, 2 април 2016 г.

Ракла



От много време насам ми се искаше да направя ракла или моряшки сандък. Есента реших, че му е дошло времето и на този проект и, както се случва в повечето случаи при мен, събрах една купчина иначе непотребни материали в гаража и започнах. 
Като погледнат плана (ако това по-долу може да се нарече план), по-опитните от вас и тези с набито око веднага ще си кажат, че има грешка - че средният вертикален елемент на двойната табла не трябва да прекъсва хоризонталните, защото така таблата става слаба. Няма грешка. Така мога да използвам всичките къси парчета, които иначе биха отишли за подпалки. Проблемът с якостта в средата на таблата го реших по друг начин, както ще видите след малко.


Същинската работа по проекта започна с изграждането на таблите - две дълги за лицето и гърба на раклата и две къси - за страниците. 
След като подготвих материала,



Трябваше да направя по един центриран жлеб в краищата на вертикалните елементи, в който да лежат чеповете на хоризонталните. За целта използвах фрезовата маса. Подробно описание на процеса може да намерите тук (http://woodbg.blogspot.bg/2015/04/blog-post_17.html). Резултатът е това:


Разбира се, фрезите не могат да правят правоъгълни жлебове, така че се наложи да изправям заобления край, оставен от бита, с длето :). 

Сега идва ред на чеповете в хоризонталните елементи. Както сигурно вече се досещате, ако следите блога редовно, за тази операция ще използвам домашно направения чепорез (http://woodbg.blogspot.bg/2014/09/blog-post_29.html ).


Ъглите на чеповете, които ще бъдат обърнати откъм таблите, трябва да се отрежат. За целта използвам ръчен трион:


Последната операция по рамките е да се направи центрираният нут, в който ще лежат таблите. 
Тъй като те са просто парчета тънък шперплат, нутът е едва 4,5 милиметра широк - две минавания с циркуляра са 6 mm, така че внимавам разрезите да се припокриват частично, за да не стане нутът твърде широк. 


Сега е ред на таблите. Целта е да се движат свободно в рамките, но да не хлопат.


Вече сме на по-интересната част - сглобяването.


Страниците са лесни, с лицето и гърба и малко по-трудно, заради по-големия брой детайли.


Колкото и да се внимава, при лепенето винаги нещо мърда, така че, като лепилото изсъхне, винаги минавам с ренде.


След като и четирите страни са готови, е време да сглобя корпуса. 
Най-напред правя фалц в краищата на лицето и гърба, в който да легнат страниците:


Въпреки че ми се искаше да направя фалцовете с ренде № 78, понеже нямах никакво време, използвах фреза за грубата част от работата, а после с ренде № 93 донагласих сглобката, за да се получи това:


След като изпробвах как пасват детайлите и останах доволен, пристъпих към лепенето. 
Тук импровизираният прав ъгъл много помага.


Понеже сглобката ще бъде подсилена с видими дибли, няма проблем да я сглобя временно с винтове. Така елиминирам стегите. Като лепилото изсъхне, ще извадя винтовете и на тяхно място ще поставя дървени дибли. 
Има начини те да останат скрити, но на мен ми харесва да ги виждам, така че, това е методът, който избрах (тук можете да прочетете по-подробно описание на процеса (http://woodbg.blogspot.bg/2015/01/blog-post_26.html).

Като изсъхне лепилото, отново минавам с ренде, за да съм сигурен, че четирите страни на корпуса са в една линия.


Както вече казах по-горе, фактът, че средният вертикален елемент на лицето и гърба на раклата прекъсва хоризонталните, прави двойната табла много слаба в средата. За да реша проблема, трябва да дублирам хоризонталите и отгоре, и отдолу. 

Подсилването на конструкцията отгоре става с корниза, върху който ще лежи капакът на раклата. Направата му е елементарна - той е просто летва с издълбан отдолу канал, в който влиза корпусът.

Престилката, върху която ще лежи раклата, подсилва конструкцията от долната страна. Преди да пристъпя към направата й обаче, трябва да монтирам дъното. То е парче шперплат, което лежи във фалц.


Фалцът е направен с фреза.


За да не заоблям шперплата, трябва да изправя ъглите с длето. 


Тук мога да си позволя да използвам винтове, тъй като престилката ще ги скрие. Най-важното условие на операцията е шперплатът на дъното да лежи в една равнина с корпуса, за да може престилката да го подпре плътно.

Понеже искам да съединя парчетата, които образуват престилката, на 45 градуса, като монтирам дъното, гледам диагоналите на раклата да са напълно еднакви, за да си гарантирам, че ъглите са 90 градуса. 
След като съм премерил заготовките за престилката и знам, че размерите са верни и че ъгловите сглобки са се получили добре, маркирам частите на престилката и страните на раклата, към които принадлежат. Така няма възможност да ги разменя и да получа лоша сглобка.


Искам да изрежа престилката така, че да се образуват крака. Очертавам дъгите с ролка тиксо изрязвам с резбарски лък.


Вместо да режа правата част, използвах друг метод - направих поредица разрези с трион. После чукнах с длето малко над правата линия и отчупих парчетата.


Махнах грубото с длето и след това оформих детайла с коларски рендета - плоско за правата част и заоблено - за дъгата.


Методът може да ви изглежда дивашки, но е много бърз и ефективен.


Като вече имах един готов детайл, очертах насрещния по него.


После сдвоих детайлите и с рендета, цикла и шкурка ги направих напълно еднакви.


С дългите детайли на престилката процедирах по същия начин.



За да закрепя престилката по-надеждно и за да може тя да подпира и подсилва дъното, откъм гърба на детайлите монтирах носещи летви. За да стане по-здраво, ги поставих в нутове и ги залепих.



После заоблих ръбовете с фрезата и дойде ред на монтажа.


Закрепих престилката за корпуса с лепило и винтове през носещите летви. После с дибли през лицата посдилих ъгловата сглобка.


Накрая подлепих крачетата на раклата, за да ги подсиля допълнително.


Сложих две летви да носят дъното на раклата. Те са залепени за шперплата и са захванати с винтове към гърба и лицето на раклата.
Тук можеше да използвам сглобка с винт в джоб (pockethole), но вместо това реших да завинтя през лицевата част и да скрия винтовете под дибли.


Накрая прешкурих отново дъгите на престилката.


Сега дойде ред на капака. Той е по-дебел от необходимото, защото раклата ще се ползва и като пейка за сядане.
Понеже доста пъти вече съм имал възможността да показвам как се слепват плотове, няма да се спирам на този процес тук.


Ще си позволя само да кажа, че много се дразня от следите, които водещият лагер на фрезерите оставя по дървото. Още повече ме дразнят обаче майсторите, които решават да ги оставят :). Няколко минавания с блок-рендето са достатъчни.


Преди да монтирам капака, направих декоративни лайстни за таблите и корниза.


Ето го резултатът:


По-подробно описание на процеса може да намерите тук - http://woodbg.blogspot.bg/2015/08/blog-post_19.html.

Последната операция преди лакирането беше монтажа на капака.
За целта използвах клавирна панта. Трябваше да я отрежа по размер и да направя плитки фалцове в корпуса на раклата и самия капак, за да може да има плътно прилепване.

Понеже не ми се искаше да жонглирам с фрезата по тесния корниз, реших да използвам приспособлението за канали (router dado jig). Понеже стъпва и на двата ръба, няма опасност да наклоня фрезата докато правя фалца.


Не исках пантата да се вижда отстрани, затова фалцът трябваше да е затворен.
Ето го резултатът.



Тъй като не намерих винтове с малки главички, трябваше да фрезенковам отворите на пантата. Беше ми много досадно, но си струваше усилието. 
Фалцът на капака беше по-лесен. Използвах само паралелния водач на фрезата.


Вместо капи (breadbord ends) реших да използвам обикновени летвички, за да си гарантирам, че капакът няма да се изкриви с времето.


Те са най-простото решение в такива случаи, но трябва да имате предвид, че не трябва да ги лепите. Ако ги залепите или завинтите здраво, те ще попречат на капака да се свива и разширява с промените във влажността на въздуха. В повечето случаи това води до спукване. 
Тази опасност може да се елиминира, като просто пробиете по-големи отвори за винтовете - така движението на дървесината не се спира.
 

Ето какво се получи накрая:



Понеже напоследък много разредихме публикациите, си позволих да кача раклата още преди да съм имал възможността да я лакирам. Надявам се скоро и това да стане.



Ако имате коментари или снимки на свои подобни проекти, моля не се колебайте да ни пишете. Винаги ни е приятно да ви отговаряме.

Мишо


7 коментара:

  1. Цветан Кирилов2 април 2016 г. в 18:30

    Страхотна работа. да ти кажа нещо за следите от лагера на фрезера, което открих съвсем случайно. Просто леко навлажняваш мястото и след около половин час всичко си е пак на мястото. това го видях, като заоблях краката и плота на масата която правих.

    ОтговорИзтриване
  2. Възхитително! Много красива ракла.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей любителя,а ако беше професионалист какво ли щеше да направиш.Страхотна ракла и още по страхотен текст и снимков материал.Браво Мишо.

      Изтриване
  3. Здравей Мишо, любопитна страничка, която може да бъде много полезна. Пиша тук защото там където са ми забележките (корекциите), не може да се пише. Предполагам таблицата със качествата на дървесните видове, си я копирал от някъде и си се опитал да я преведеш, но не е било много успешно. Предлагам ти помощ,да я оправим.
    Например Явор или Клен (Acer pseudoplatanus - лат) - можеш да го оправиш на Планински Явор - поне на това латинско име отговоря според Определител на дървета и храсти в България от Д. Граматиков.
    Може да се отделят някой от дървесните видове в отделна табличка, тъй като са характерни за Северна Америка и при нас ги няма.
    Тъй като не ползвам фейсбук, а не желая да оставям на видно място лична информация, ще те помоля да поставиш някакъв контакт някъде по страницата, за да се свържа с теб. Поздрави и благодарности, че си си направил труда да създадеш този блог.

    ОтговорИзтриване