Дървена врата

Трябваше ми врата за котелното и понеже не исках да купувам готова ламаринена за 250 лева, която след две години ще се покрие с ръжда, реших да си направя от дърво.

Въпреки любовта ми към ръчните инструменти, за подготовката на материала използвах абрихт и щрайхмус. Както се вижда от размерите на купчината стърготини, иначе щеше да падне голямо рендосване :). Аз лично не бих имал против, но просто нямах толкова време.

След като калибровах материала на дебелина, в случая 4 см, рендосах един кант и разбичих дъските по него (повече за подготовката и калибрирането на материала може да прочетете тук http://woodbg.blogspot.bg/2014/11/blog-post_9.html).

После минах кантовете на дъските с дълго ренде, за да си гарантирам, че са идеално прави, и за да махна вълничките, които абрихтът оставя.

На вас може да ви се стори нелогично да почна с нея, но аз реших, че ще ми е по-лесно да уцеля размерите на вратата, ако най-напред направя касата. Окончателната й ширина е 35 см и за да направя заготовките слепих по две талпи. Тъй като максималната работна ширина на абрихт-щрайхмуса ми е 25.5 см, тук вече нямах избор и в играта влезе Стенли № 5. Идеята на този етап не е да се гони гладкост, а да изправя заготовката. За целта рендосвам почти перпендикулярно на посоката на влакната. Вместо да търся линия, използвам корпуса рендето като линия - ако не прозира светлина отникъде, значи съм готов за гладика - Стенли 4 1/2.

Сглобката на касата е елементарна - сравнително плитък фалц, който служи най-вече, за да държи страниците опънати. 

За да го направя, монтирах стопер на линеала и изрязах вертикалната стена на фалца. После направих няколко минавания, за да отстраня излишния материал.

При заравняването на дъното имам два варианта - широко длето или Стенли № 93. Резултатът е горе-долу еднакъв.

След като сглобих касата на сухо, вече имах точните размери на крилото на вратата, но все пак, за да се подсигуря, оставих два-три милиметра в повече. Както обичат да казват дърводелците: да се отнеме материал е по-лесно, отколкото да се добави.

Сега е ред на по-интересната част - направата на сглобките.

Понеже исках страниците и напречниците на вратата да са по-масивни, а машината ми за длабове хваща материал с ширина до 10 см, трябваше да работя на ръка. Използвах метода на Пол Селърс https://www.youtube.com/watch?v=q_NXq7_TILA. Беше ми интересно дали наистина е толкова бързо.

Както повечето неща в дърводелството, и тук всичко започва с остро длето. 

За да съм сигурен, че длабовете в двете страници ще съвпаднат точно, маркирам местоположението им наведнъж, като ги сдвоявам с по една стега в двата им края.

Длабовете са широки 1.5 см, дълги - 7 см и дълбоки 6 см. Отне ми средно по около 10 минути да ги направя. Според мен, не е зле :)

Упражнението с чеповете вече го знаете. Различното тук беше, че се наложи да преместя линеала на приспособлението напред заради ширината на детайлите.

Последната операция я правя с ръчен трион.

След като залепих конструкцията на крилото, минах всичко с гладик (Стенли № 4 в случая), защото, колкото и да внимавате, винаги по нещо измърдва при лепенето.

Реших, че вместо да насадя таблите в нутове още при сглобяването, ще ми бъде по-лесно да направя рамката и после да издълбая фалцове, в които те да легнат. Това изпълнение е по-лесно само на пръв поглед, защото после трябва да се правят притискащи лайстни. Тъй като някакви лайстни щеше да има при всички случаи, реших да процедирам така.

За фалцовете, използвах фреза и бит с лагер. Идеята беше да сваля материала с 3-4 минавания.

За съжаление лагерът на фрезера се разпадна и изтърбуших фалца.

Това наложи да слагам лайстни и от вътрешната страна на вратата, за да скрия изкъртеното. С фрезерите за по 5 лева стават такива неща. Човек получава това, за което е платил.

Фрезата оставя ъглите заоблени. За да влезе таблата, трябваше да ги изрежа. Използвах длето и Стенли № 93. Като му се свали предната част, с него може да се влезе в ъгъл.

За таблите използвах парчета, които се мотаеха из гаража. Даже не си правих труда да ги докарвам еднакви на дебелина. Като засъхна лепилото просто ги минах с рендетата и после с орбиталния шлайф с шкурка № 180.

За да предпазя вратата от проникване на вода, направих фалцове на таблите (raised panel door). В повечето случаи скосяването на таблите е или по диагонал, или със заобляне с фреза. Аз ги направих правоъгълни, за да може таблите да надвисват доста над притискащите лайстни. Така, ако по таблата се стече вода, тя ще капе далеч от мястото, където притискащата лайстна се среща със зъбчето на таблата и където, ако влезе вода, ще изгние вратата. Освен че така защитавам вратата по-добре, изпълнението е много по-лесно.

Първо оформям зъбчето, като правя два успоредни разреза с таблата във вертикално положение. Единствената тънкост тук е да проверите таблата да не се е огънала при или след лепенето. Всички широки слепени плоскости се огъват малко или много. В моя случай огъването беше минимално. Ако е повече, стягам една права дъсчица, която да опъне таблата, за да станат разрезите прави.

После довършвам фалца, като засичам първия разрез с втори, при който таблата вече лежи върху циркуляра. Резултатът е това:

При този начин на изграждане на таблени конструкции таблата се притиска във фалца на рамката от една страна, а от другата се затваря с лайстни. Предимството на този метод е, че ако нещо стане с таблата, може да се отворят притискащите лайстни и таблата да се подмени. Именно поради тази причина тази техника се използва при поставянето на стъкла.

Недостатъкът е, че лайстните изискват повече време и материал.

След като се уверих, че таблите влизат в рамката и че имат по 3 мм свободно пространство встрани, започнах работа по лайстните. Трите милиметра са важни, защото дървесината се свива и раздува перпендикулярно на влакната в зависимост от влажността на въздуха независимо с какви лакове я запечатвате. Ако ограничите това движение с лепило или механични крепежи, таблата ще се спука в 90 % от случаите.

Лайстните започват като летвички с квадратно сечение 2 х 2 см. Рендосвам две съседни страни, за да си спестя по-голямата част от шкуренето.

Понеже летвичките са тънки, не смея да ги притискам с ръка. Използвам тънка дъсчица, стегната в единия край на транспортира, която действа като пружина.
 

Ето ги Г-образните заготовки.

По-широките са за предната част на вратата, а по-тесните - за задната и за стъклото, което ще поставя в най-горното отделение.
Сега заоблям външния ъгъл и лайстните са готови за монтаж.

За 45-градусовите разрези използвам транспортира на циркуляра. Подложил съм дъсчица, за да не се изкъртва задната страна на лайстните, когато ги режа.

Крилото на вратата е готово. Остава само...

Да го боядисам :)

Много от вас сигурно ще ме обвинят, че съсипвам дървото с тази боя, но вратата е външна и никой лак не може да издържи на атмосферните условия по-добре от боя.

Боядисвам таблите преди да съм ги монтирал, защото, ако не го направя, лятото, като се свият, в ъглите ще се види небоядисаното зъбче.

Като изсъхне боята, монтирам таблите и заковавам и залепвам лайстните. Подложил съм парче пластмаса от СИМ карта под пирончето, за да не ударя вратата, като го кова. Лепилото е "Момент" на "Хенкел", водоустойчиво.

Лайстните са готови и сега трябва да направя длаба за бравата. Отново използвам чук и длето.

Отворът за дръжката е прост, важното е да се подложи парче дърво, за да не изкърти бургията дървесината на излизане.

Отворът за ключалката също е лесен. Избирам две свредла "форстнер" с подходящ диаметър, пробивам и съединявам отворите.

Сега е ред на боядисването - крило, каса и лайстни. Пуристите може да затворят очи за момент :)

После идват пантите. Те задължително трябва да имат легло, ако не искате да се размърдат с времето. Аз процедирам така:
Центрирам пантата, завинтвам две къси винтчета, за да не се налага да я държа и очертавам с макетен нож размерите й. Като слагате винтовете, гледайте да уцелите средата на отвора, защото иначе, като влезе винтът, ще измести леко пантата.
После с длето и чук правя напречни разрези през 5 мм по цялата дължина на леглото. Като влакната на дървесината са прекъснати, изкъртването на парченцата става много по-лесно.
Ако имате повече врати да монтирате, може да си направите шаблон и да издълбавате леглата с фреза, но, като се има предвид, че в моя случай вратата е само една, аз реших, че шаблонът не си струва инвестицията на време.

След няколко минавания с рендето, за да докарам точния размер на крилото, всичко е готово за монтаж. Първо монтирам вратата на касата и след това касата в отвора.

Сега е ред на стъклото и обкова.

Понеже бях сам, а вратата тежеше поне 60 килограма, нещо се обърка при монтажа и сега стои накриво. Няма да я оставя така, но ще отложа поправката за малко по-нататък.

Надявам се, че ви е било интересно.
Мишо