Калибриране на дървен материал с ръчни инструменти

ВНИМАНИЕ! Ако не се захващате да правите разни неща от дърво, защото нямате парите или свободното място да си купите абрихт, щрайхмус и циркуляр - вече няма да имате извинение, ако прочетете днешната статия :)

Вместо оборудване за 4-5 хиляди лева, което тежи около тон и има нужда от голяма работилница, можете да се справите с двете рендета, показани по-долу. Струват около стотина лева общо и, като свършите, може да приберете в чекмедже или в сандъчето с инструменти. Уловката е, че с тях става по-бавно.

1. Стенли № 5.
Може да използвате 5 1/2, 6 или 7, но № 5 е най-достъпно, затова се спрях на него.

Понеже за рендета от този вид вече имах възможност да пиша  http://woodbg.blogspot.bg/2014/12/blog-post.html и http://woodbg.blogspot.bg/2016/07/blog-post.html, днес ще отделя повече внимание на другото.

2. Ренде копач

Ако гледате втората снимка и си мислите, че това ренде е пълна скръб... сте прави :), но само за името. Това е scrub plane или ренде копач. Използва се, за да сваля много материал, много бързо. Ако ви допада аналогията, това е прадядото на абрихта и щрайхмуса. Преди масовото навлизане на тези машини  в дърводелството, копачът е бил рендето, което се е използвало най-много и най-често. Сега не е така и затова ще се опитам да ви го представя с надеждата, че може да решите да го използвате.

За разлика от фуговачите (jointer plane) и гладиците (smoothing plane) - примадоните на дърводелския свят, които искат перфектно заточване и настройка, за да работят ефективно, това ренде се нуждае само от три неща - сравнително тесен нож с дъгообразно оформена режеща част, широко гърло и енергичен оператор.

Защо са важни трите условия?

Ножът трябва да е сравнително тесен, защото при дебелина на стружката от половин милиметър и нагоре, трябва да сте много силни и издръжливи, за да преборите съпротивлението на разсичаната дървесина. Формата на ножа е дъга по две причини - да се намали допълнително широчината на рязане (по причините, които вече изложих в предното изречение) и да се ограничи разкъсването на влакната на дървесината, което острите ръбове на ножа неминуемо биха предизвикали.

Гърлото трябва да бъде широко, защото иначе дебелите стружки биха го задръствали постоянно.

В днешно време операторът е също много важен, защото без него това страшилище би стояло захвърлено в нечиe мазе да събира прах и ръжда.

Дори да не смятате да калибрирате материал ръчно всеки път, има поне два случая, в които такова ренде би ви свършило много добра работа. Когато дъската е по-широка от капацитета на абрихта или щрайхмуса, копачът ще свърши по-бързо и по-чисто работата от лентовия шлайф. Ако ви се наложи да правите нещо от рециклиран материал, е по-умно да пуснете копача в действие, за да свалите мърсотията, камъчетата и песъчинките, набити в дъските, вместо да си унищожите скъпите ножове на щрайхмуса.

Да речем, че решите да опитате. Сега въпросът е от къде да се сдобиете с такова ренде.

Въпреки че има специално произведени копачи, като Стенли № 40 (http://www.supertool.com/StanleyBG/stan5.htm), почти всяко ренде може да се превърне в копач, стига да изпълните трите задължителни условия, посочени по-горе. Ако решите сами да си го направите, ето два варианта: 

Копач от износен дървен гладик - https://www.youtube.com/watch?v=i1r1LIkJcOg 

Копач от чугунено ренде № 4 - https://www.youtube.com/watch?v=XN5QSTaVzRQ

Трети вариант е, да дебнете сайтовете с обяви за инструменти втора ръка. Въпреки че са редки птици, може да се натъкнете на нещо подобно:

Не е Стенли № 40, но е класически копач и вероятно ще ви свърши прекрасна работа.

Понеже вече имах подходящ кандидат за трансформация, не се спрях на нито един от трите варианта, които ви споменах дотук.

Рендето на снимката по-долу е от малкото инструменти, които имам от баща ми. Пукнато е на три места, дръжката е пластмасова, надупчено е от дървояди, гърлото е отворено много, а острието е просто парче от нож от абрихт. Въпреки това бях сигурен, че с много малко усилие ще се превърне в страхотен инструмент.

 

Първата модификация беше да заобля ножа. Не беше трудно. Нарисувах дъга и отнех материала на шмиргел, като внимавах да не прегрея стоманата. После скосих ножа на около 25 градуса и полирах с шкурка върху стъкло, като постепенно намалявах едрината - от 80 през 120, 300 и 600. Накрая полирах на строп.

Преди да го изпробвам, заоблих ръбовете на гърлото, за да не засядат стружки и рендето беше готово.

И така, въпросът е как от грубо разбичена дървесина да получим готов за работа материал.

Когато се отреже дърво с цел да се добие дървесината му, то обикновено се бичи на талпи или янове още докато е сурово и, като съхне, изменя формата си.

Основните дефекти, които се получават след изсъхването, са три:

Източник: 

The Handplane Book, Garrett Hack;

Дефектите на илюстрацията по-горе са преувеличени, за да е по-лесно да ги видите. Ако дъските, с които разполагате, изглеждат така, нито щрайхмуса, нито рендетата ще ви спасят, защото материалът ще се стопи преди да вкарате повърхността в една равнина, което е целта на упражнението. Трябват ни равни лице и гръб, които са успоредни един на друг и кантове, които са на 90 градуса спрямо лицето и гърба и са успоредни един спрямо друг.

Тук приключвам с теорията и преминавам към конкретната задача.

Имах да връщам услуга на приятел и реших да му направя масичка за кафе от орех, който с баща му бяха отрязали преди години (имайте предвид, че орехът е защитен вид и трябва да получите разрешение от общината, за да отрежете такова дърво).
Плотът на масата трябваше да стане 65 см широк и дълъг 130 сантиметра. Решихме да го направим от две огледално разположени (book match) широки дъски. Понеже капацитетът на абрихт-щрайхмуса ми е 26 см, реших да направя масата само с ръчни инструменти първо, за да ви покажа, че не е трудно, и второ - за собствено удоволствие :).

Ето как изглеждат дъските след като излязат от банцига. Това, че са грапави, не е проблем, проблемът е, че не са еднакво дебели, тъй като с банциг е доста трудно да се постигне точно калиброване. 

След като загладих лицата криво-ляво, ориентирах дъските така, както исках да са залепени.

Рендосах двата срещуположни канта, така че в средата да се получи много лека вдлъбнатина. Техниката се нарича spring joint. Идеята е, че като лепилото стегне средата на кантовете, която е вдлъбната, това поставя под напрежение краищата и така не се разчита само да лепилото да държи краищата притиснати. Освен че е застраховка против пропукване на лепилото в краищата на плота, където това става по-лесно, тази техника пести стеги. Както се вижда от снимката, една стега в средата е достатъчна, за да се залепи целият плот.
Тук може да прочетете повече по темата: http://www.finewoodworking.com/2010/04/26/spring-joints-an-edge-glue-ups-best-friend

Понеже при лепенето винаги има някакво разместване, отложих същинското калиброване на плота чак за този етап. При слепването се постарах откъм лицето двете дъски да са що-годе в една равнина, а гърбът се получи така.

Оказа се, че вариациите в дебелината на материала са 6 - 7 милиметра.

Нищо притеснително - нали копачите са за това :)

Подобно на калибрирането на материал с машини, и тук започваме от лицето (една условно избрана от вас широка страна на материала).

Ето как протича операция "абрихт":
Копачът работи най-ефективно, когато се рендосва напречно на влакната. Ако дървесината се кърти, на този етап няма за какво да се притеснявате. При последващото рендосване с № 5 почти всичко ще изчезне.

Преди да започна да рендосвам, съм огледал плота внимателно и с помощта на мастар съм отбелязал къде отклоненията са най-големи, за да съсредоточа именно там работата на рендето.
Както вече казах, още при слепването се постарах откъм лицето дъските да са горе-долу в една равнина, така че сега ми остава да сваля около милиметър и половина почти равномерно от всяка точка.
Рендосвам с копача дотогава, докато неравността между дъските по линията на слепване не изчезне напълно.
От време на време проверявам с мастарчетата от долната снимка как се движа. Поставям ги в различни точки на плота успоредни една на друга и после се навеждам докато очите ми не се изравнят с горния ръб на по-близо разположената до мен дъсчица. Целта ми е мога да видя едновременно горния ръб на първата и горния ръб на втората дъсчица, за да преценя дали са успоредни един на друг. Ако това е така, значи повърхността на плота лежи в една равнина. Ако, да речем, първият ръб се спуска надясно, а вторият наляво, значи имам усукване (виж илюстрацията на дефектите по-горе). В такъв случай концентрирам работата на рендето във високите точки и след няколко минавания проверявам пак.
Повярвайте ми, човешкото око е много прецизен инструмент и не е никак трудно да подравните материала по този начин. Единственото условие е мастарчетата да са с идеално успоредни кантове.
Дъсчиците, с които проверявам равнината се наричат winding sticks. Съжалявам, но не знам как им е наименованието на български. Ако някой знае, моля да сподели в коментарите. 

След около 20 минути работа вече съм доволен, че плотът на масата е равен. Сега целта е да залича браздите от копача. С ренде № 5 започвам да рендосвам отново напречно на влакната, като настройвам ножа за сравнително дебела стружка.
Когато браздите изчезнат, заточвам набързо ножа, вдигам го леко за по-тънка стружка и почвам да рендосвам по диагонал, като от време на време обръщам плота, защото обикновено натискам рендето повече на излизане от материала и искам да компенсирам тази моя склонност.
След две кръстосвания на целия плот от двете посоки, рендето започва да сваля равномерна стружка почти по целия си път по материала. Това ми показва, че е време да го насоча по дължина. След две минавания на цялата повърхност, лицето е достатъчно равно за този етап. Не продължавам да заглаждам докрай, защото имам още работа по плота и със сигурност ще го надраскам туктаме. По-добре е да оставя окончателното заглаждане за най-накрая.

 Сега ми трябва кант, който лежи на 90 градуса спрямо лицето.

Идва ред на краищата.

 

Опирам едно рамо на големия прав ъгъл върху канта, който току-що съм направил, и маркирам с нож перпендикулярна линия. Понеже рамото на правия ъгъл не стига до края, се налага да продължа линията, като наложа внимателно ъгъла по-напред върху вече маркираната част.

С трион отрязвам излишното парче, като се старая да стоя на около половин милиметър вдясно от линията.
 

После рендосвам до линията.

Резултатът ме задоволява напълно и повтарям упражнението с другия край.

Сега е ред на втория кант. Не мога просто да го рендосам, защото нищо не ми гарантира, че ще е успореден на първия.
С импровизирана чертилка, която се състои от две дъсчици и подострено за чертане винтче,  нанасям успоредна на първия кант линия и рендосвам до нея.

Знам, че в най-тънката си част плотът е 26 мм, затова настройвам шилото на чертилката на 25 мм от линеала и очертавам успоредна на лицето линия по периметъра на плота.

Всичко над линията трябва да изчезне. Пак е време за копача, но този път в ролята на щрайхмус. 

 Все по-близо до истината...

Хубавото на маркирането с чертилка е, че острието врязва линията и това спира последните влакна на дървесината да се изкъртват, когато рендето излиза от дървото. Въпреки това не е лошо да спрете, преди ножът да излезе, а оставащия материал да отстраните, като влезете с рендето от срещуположната страна (т. е. да движите рендето винаги отвън навътре).

Операция "щрайхмус" продължава около два часа заради голямото отклонение в дебелината на дъските, но крайният резултат е задоволителен.

Остава да направя капите, да загладя за последно и плотът на масата ще бъде готов.

Дотук съм инвестирал около 7 часа труд.

Надявам се, че ви е било интересно и че съвсем скоро ще мога да ви покажа следващия етап от направата на масичката.