Възкресяване на дървено ренде

Миналия път обещах да пиша за ореховата масичка за кафе (http://woodbg.blogspot.bg/2016/11/blog-post.html), но поради независещи от мен обстоятелства през седмицата не ми остана време за нея.

Понеже отдавна искам да направя дървено ренде от нулата, реших да инвестирам малкото време, което ми остана за работилницата, в опит да възстановя едно почти безнадеждно загубено ренде и да използвам случая като генерална репетиция за направата на новото.

Накратко казано, днес ще ви разкажа как това

Се превърна в това:

Започнах без никакви очаквания. Не бях сигурен, че накрая ще излезе нещо годно за работа. Успокояваше ме мисълта, че ако видех, че няма да стане нищо, щях да разрежа корпуса на две, за да изуча внимателно анатомията на рендето и да го използвам като шаблон за направата на новото.

Като гледате снимката по-долу, едва ли бихте ме обвинили за липсата на увереност :)

 

Освен че изглеждаше така, сякаш някой е използвал рендето да кълца пържоли върху него, левият борд беше спукан сериозно. Понеже това се е случило преди доста време, пукнатината беше пълна с боклуци. Това ме отказа от идеята просто да я залепя. Освен че можеше да саботират слепването, боклуците пречеха на пукнатината да се затвори. Единственото решение беше да залепя нови бордове.

 Свалих с циркуляра около 4 - 4,5 милиметра от двете страни на рендето.

После загладих страните, за да се получи добро слепване (да така е, за да направите ренде очевидно ви трябва ренде :) и залепих орехови дъсчици от двете му страни.

При такива операции е важно дъсчиците да са малко по-големи, защото се хлъзгат от лепилото, като се опитате да ги стегнете. Ако са по-големи, дори да мръднат нанякъде, после лесно можете да ги рендосате до точния размер.

На другия ден свалих стегите, рендосах подметката и с циркуляра намалих страниците до първоначалните 4,5 милиметра. Така си запазих оригиналната ширина на корпуса. 

За съжаление за дължината нямаше какво да се направи. По краищата на рендето имаше пукнатини и други повреди, затова се наложи да го подкъся с по около сантиметър от двата края.

Горната част на новите бордове подравних, като наклоних диска на циркуляра на 45 градуса и свалих излишния материал. После загладих разреза с блок-ренде и преминах към дръжката.

Освен че цялата повърхност на дръжката беше силно наранена, част от рогчето беше отчупено - най-вероятно вследствие на падане. Планът ми беше да рендосам отчупената част с блок-ренде, за да вкарам всичко в една равнина, да залепя парче дърво и, като стегне лепилото да го оформя - трябваше да стане нещо такова:

В девет от десет случая номерът минава. За съжаление дръжката на рендето се оказа десетия случай :). Не можах да вкарам повърхността в една равнина, за да си осигуря чиста линия на слепване. Каквото и да правех, в средата все оставаше "коремче".

План Б беше просто да махна дръжката и да направя нова. В предната част имаше винт, който успях да развия. Пирона отзад не можах да го извадя, затова просто го набих по-навътре, за да не ми повреди диска. Тъй като не бях сигурен дали в корпуса няма други метални крепежи, използвах стар диск, който бях прежалил. 

Както се вижда от снимката, рендето някога е имало друга, доста по-голяма дръжка. Имайки предвид колко стара беше сегашната, очевидно рендето е много, много старо. 

За да ми е по-лесно да монтирам новата дръжка, ми трябва чист и правилен длаб.

Преди да премина към направата на новата дръжка, рендосах горната повърхност на рендето, за да махна следите от циркуляра.

Съдейки по размера на длаба, оригиналната дръжка на рендето е била затворена, а не отворена, като тази, която отрязах.

За мой късмет имаше откъде да я прекопирам.

Подложих парче шперплат под дръжката на едно старо ренде и очертах формата й с молив. Понеже и то беше останало без рогче, се наложи да го рисувам наизуст :)

Изрязах шперплата и си направих шаблон от него, като загладих формите с пила. След като пренесох контурите на дръжката върху парче орех, изрязах формата грубо и започнах лека-полека да я оформям - първо с длета и коларско ренде, после с пила, цикла и шкурка.

(Тук може да прочетете повече за направата на дръжки http://woodbg.blogspot.bg/2016/07/blog-post.html). 

 

 Преди шкуренето се получи това.

Понеже нямах достатъчно широко парче орех и понеже е по-трудно да се изреже чеп, който плътно да влиза в длаба, реших да използвам чуждо парче.

Изрязах дъсчица, която да влезе плътно в длаба. Набих я вътре с чук и свалих каквото стърчеше отгоре с ренде.

За да извадя чуждото парче от длаба, се наложи да вкарам в него винт, с който да го издърпам като с тирбушон.

Като се уверих, че всичко пасва идеално, залепих и завинтих чуждото парче за дръжката.

Сега оставаше да направя нов клин.

Направих заготовката с малко по-голяма ширина, дължина и дебелина от оригинала, тъй като той вероятно се е износил с времето.

Най-напред направих канал от долната страна на клина, за да има място за гайката на стружколомителя.
Използвах фрезовата маса и бит с диаметър 12 мм. Понеже трябваше да отнема общо 19 мм, направих канала с две минавания. За да спра на едно и също място и двата пъти, поставих стопер пред клина.

После направих основното скосяване, като наложих клина върху заготовката и пренесох линиите.

Рязах около милиметър над линията, за да мога да почистя повърхността с ренде. 

Изрязах вилиците с резбарския лък и сега остана да направя вторичното скосяване, което служи за рампа на излизащите от гърлото на рендето стружки.

 

Изглежда по-сложно отколкото е всъщност - няколко минавания с длетото и всичко е готово.

Най-трудната част се оказа да напасна клина към ножа. За целта слагах ножа в гърлото, поставях клина върху него, почуквах, за да стегне и с молив отбелязвах зоната, в която клинът опираше стените повече. Целта е по-високите зони са се премахнат докато не се получи плътно прилепване във всяка точка. След около 15 минути с блок-рендето и с шкурка, клинът лягаше плътно. 

Този вид рендета се настройват с два чука - един метален, с който се чука по ножа и един дървен или гумен, с който чукате по клина и по корпуса на рендето. 

Идеята е да поставите ножа горе-долу на милиметър над подметката, да стегнете с леко почукване по клина и после лека-полека да причукате ножа надолу, докато не започне да отнема стружка с желаната от вас дебелина. Ако свалите ножа повече, отколкото е необходимо, трябва да ударите задната или предната част на корпуса сравнително силно и инерцията на ножа ще го върне обратно нагоре.

Ако се върнете пак на първата снимка на рендето, сега би трябвало да ви стане ясно, че клинът, който беше в него, не е оригинален. За да може да се настройва рендето, той трябва да бъде по-къс от ножа, а в нашия случай беше обратното. Това вероятно обяснява защо бордът се е спукал.
Намалих дължината на новия клин с 2 см, всичко си дойде на мястото.

След като дооформих дръжката, минах всички повърхности с шкурка № 180.

Сега е ред да изчистя и заточа ножа (тук може да видите по-подробно как заточвам ножове на рендета http://woodbg.blogspot.bg/2014/12/blog-post.html)

Време е да видим дали целият труд си е струвал.

Рендето работи!
След две ръце ленено масло се получи това.

 

 

Надявам се да ви е било интересно :)