Обзавеждане на едно камионче

След повече от прилична пауза в блога, най-накрая се наканих да седна да напиша един материал. Доколко ще бъде полезен някому, нямам идея, но моят първи опит в тази насока поне на мен ми беше доста занимателен. С две думи започвам с един Ситроен Джъмпи, който беше основно почистен от всичките боклуци, които се бяха натрупали в него с времето, а крайният резултат трябваше да е камион, с който да мога да върша работа, и всичките ми инструменти да са относително подредени, за да не се чудя кое къде да слагам. Под старите панели беше сложена 2 см. твърда изолация тип стъклена вата. При събличането на интериора гледах да запазя всички панели, които впоследствие да мога да ползвам за шаблони. Всичко вътре беше много очукано и омазано, но някои от панелите можеше да се ползват за други неща. Както и да е, за начало съблякох всичко до метал (с малки изключения).

Първата ми задача при облицовката беше да покрия пода. За целта избрах няколко платна водоустойчиво ОСБ. То издържа по-добре на влага от шперплата, който беше поставен преди това. Избрах да ползвам малки платна, тъй като всичко правя сам и няма кой да ми помага да слагам облицовката, а старото платно на пода едвам го извадихме с един познат. Лошото е, че ОСБ-то се рони по краищата, но за това бях намислил вече някакво решение. И тъй, за да покрия целия под ми трябваха 4 платна.

Върху тях насложих стария под и очертах какво трябва да се реже. Разглобих панелите, като ги номерирах, за да знам кой къде стои и да си улесня задачата по сглобяването на пода в камионетката. Основното рязане беше със зеге, но в някои по-прави участъци ползвах и циркуляр с линеал.

Под новия под залепих от онези ленти, които се  ползват за уплътняванена врати и прозорци, за да не хлопат плоскостите, ако някъде не прилепват плътно. Сглобяването на нарязаните панели беше относително лесно - само гледах да затворя фугите между паната и да сложа по 2-3 винта на пано. Не ми допада идеята да дупча пода на камиончето с винтове, но не исках лепя. Паната са на нут и перо по краищата, затова винтовете ги стегнаха стабилно.

В две местенца в края трябваше да добавям малки парчета, за които нямах шаблон. В случая там няма да има нищо, но е добре да затворя дупката, за да не се пълни с боклуци с времето.

За да натъпча изолация под панелите, на някои места трябваше да добавя летвички върху които да се монтирам плоскостите. Тъй като вътре няма буквално нито една права линия, надрязах летвата която се завива за корпуса, така, че като се завие в корпуса, отсламените места да й позволят да се огъне по контура на стената.

На местата, където не можеше да завия летвичките с винтове, ги залепих с монтажно лепило. Добре, че тук не се налагаше да има извивки, защото не знам как щяха да станат :).

След това започнах с тавана - наредих изолацията и временно я залепих с тиксо колкото да не падне докато завия панела на мястото му.

Ползвах изолация на блокове по 45 мм, която беше малко дебела за моите цели, но успях някак я наблъскам. Тук целя не топлоизолация, а да убия малко шума в кабината, защото преди това беше невъобразимо шумно.

За съжаление не успях да снимам как точно качвам паното за тавана заради размера и сложността на монтажа. Подпрях го с гръб а отдолу поставих две летви, които да държат паното на мястото му, докато завия всички винтове.

За някои панели не можех да ползвам старите като шаблон, тъй като промених начина по, който бяха захванати към корпуса. Затова намерих картони, с които по лесно мога да прекопирам формата. Картонът се манипулира по-лесно, а и се реже с ножица. След като бях доволен от резултата, прехвърлях формата върху шперплат и изрязвах със зегето.

По-малките панели ги изрязах от някои от старите. Така успях да спестя доста шперплат за новата облицовка.

След като облицоването с нови плоскости свърши, лакирах с дебел пласт водоразтворим лак, който бях ползвал за стълбището си преди това. Това ще заздрави калпавия шперплат, който ползвах за обшивка. Като лакирах дебело и краищата на ОСБ-то, се надявам, че ще предотвратя изронването му. Освен това, ако се наложи почистване, гладката повърхност е много по-лесна за обработка в това отношение.

На следващата сутрин лакът беше изсъхнал и можех да премина към най-гадната част - разделянето на кабината. Първоначално си мислех да обшия някак пространството около седалките под наклон, но после установих, че ако направя така, ще ми е много по-трудно да ползвам задната страна на разделителната стена, за да си закачам разни неща. Затова реших да направя относително проста кутия около седалките, в която да мога да ги местя напред назад. За мое щастие успях да намеря точно толкова материал, колкото щеше да ми трябва за процедурата. За да получа формата на камионетката върху шаблоните, си подготвих голям правоъгълен картон с размерите на материала, който имах, и го поставих зад седалките, така че горната му част да опира в най-ниската част на тавана.

Измерих колко ми е най-голямото разстояние, на което трябваше да пренеса кривата на камионетката.

После подготвих устройство за трасиране с цепка в единия край, където да застане маркера. Другият край направих по-тънък, за да минава по-лесно по формите.

Първият ми опит се оказа неуспешен, тъй като не бях уцелил ширината на шаблона. Вторият опит стана по-успешен.

След като общата форма беше готова, трябваше да реша къде точно ще влезе седалката в панела. Ползвах за основа правата страна на панела и изрязах една ивица, която почваше от основата на седалката и завършва малко над облегалката за главата.

За панела от страната на страничната врата ползвах същия шаблон, но го модифицирах, така че да оставя място за релсата на вратата. Впоследствие се наложи този панел да го нагласям малко по малко, тъй като заради дебелината на шперплата водачът на вратата опираше на някои места.

На тоя етап трябваше много да внимавам с елемента, който е от страната на страничната врата, тъй като на едно място беше доста тънък и ако го насилех повече, щеше да отиде в кофата за боклук. За да усиля панелите завих парчетата които са вертикални. На тях и след това завих панелите за колоните в камиона докато изградя останалата част на преградата.

След като завих двете хоризонтални летви за кутията зад седалките, където можах (не навсякъде има достъп за винтове в това положение). Развих двата странични панела от колоните внимателно измъкнах така получената разделителна стена от нейното място и завих още винтове в недостъпните иначе места.

След това върнах всичко на мястото му и започнах да завивам панелите за кутията зад седалките. В случая пак ползвах ОСБ, тъй като може да завивам разни работи в него впоследствие. Ако бях ползвал тънък шперплат, щях да спестя тегло, но нямаше да може да ползвам стената за окачване на по-тежки неща.

В така изградената преграда съвсем естествено остана място за вратичка, която да може да се отваря, ако трябва да се носят по дълги неща. За да не ме хлопне по кратуната, от страната на кабината добавих две летвички.

След това си направих райбери, които да държат вратичката на място. Нищо особено - две дървени блокчета с по една дибла. Формата на вратичката я докарах отново с шаблон :).

След това пристъпих към обличането на калниците. Така мога освен да ги изолирам и да ги ползвам като етажерки. Първо измерих горе-долу какъв размер трябва да има кутията за всеки калник, за да мога да си подготвя страничните панели.

Върху всеки от панелите отпред и отзад на кутията трасирах формата на купето и после сглобих наново кутията за калника. Във горната част на страничните панели завих допълнителни летви, в които да мога да завия капаците.

Кутиите закрепих с метални скоби за пода и за купето, където можеше. Капаците оставих малко по-големи, наложих ги върху кутиите, очертах ги и ги изрязах. Вътре натъпках остатъците от ватата и затворих.

След като свърших и с кутията и от отсрещната страна, намазах новите елементи с лак, а навсякъде, където можеха да влязат боклуци под панелите на пода, запълних със силикон.

Следващата стъпка е направата на етажерки. В моя случай имах някаква представа какви инструменти ще слагам по тях. Всички дреболии планирах да натъпкам в евтини прозрачни кутии. Етажерките в едната страна щяха да опират в разделителната стена на кабината, а от другата - в разделител. За него ползвах същия метод за очертаване на стената както при преградата. Накрая го закрепих със скоби за пода и стената на камиона. За да съм сигурен че ще е закрепен на едно и също разстояние спрямо стената, разделяща кабината на две, ползвах летва, с която мерех разстоянието (дано да е станало ясно).

За да видя на каква височина трябва да монтирам първата етажерка, наредих всички куфари и оставих малко запас, ако в бъдеще ми се наложи да слагам по-високи инструменти.

За всяка отделна етажерка очертах какво трябва да изрежа, за да пасне зад ъгълчето на разделителя на кабината и от страната на металната колона.

Продължих в същия дух, докато не свърших материала за етажерки :). Е, свършиха ми и кутиите, но в това отношение има на къде да се развиват нещата. Вече имам идея какво трябва да добавя още, но ще продължавам изграждането с течение на времето. В кабината имаше неизползвани места, като например под седалките, и реших, че е грехота да останат така и да събират боклук. Затова с отпадъците от етажерките и облицовката си направих две кутии, които да мога да плъзгам под седалките на пода.

Последна стъпка беше да направя окабеляване и да налепя диодни ленти на тавана, така че в тъмнината да се вижда какво търси човек.

За момента това е изгледа на камиончето отвътре, но едва ли ще остане в същото състояние за дълго време, тъй като почват да ми се мотаят из главата нови идеи за оптимизиране на пространството.

Благодаря за вниманието и лека вечер :)
 Griffin